site.btaБългарска православна църква – Българска патриаршия: Слово на Вселенския патриарх Вартоломей по време на съслужението с Българския патриарх Даниил

Ваше Блаженство Софийски митрополите и Патрираше на цяла България, зело възлюблени нам брате и съслужителю господин Данииле!
Почитаем лик на Йерарсите,
Ваши превъзходителства представители на дипломатически мисии,
Благоговейни клирици от всякаква степен, 
Уважаеми архонти,
Благочестиво църковно събрание,
 
„Лику́ют А́нгели вси на Небеси́,/ и ра́дуются челове́цы днесь,/ игра́ет же вся тварь ро́ждшагося ра́ди в Витлее́ме Спа́са Го́спода,/ я́ко вся́кая лесть и́дольская преста́,/ и ца́рствует Христо́с во ве́ки.“ 
 
Сред тази велика радост на Църквата от светото Раждане на Богочовека Господ и Спасител наш Иисус Христос, което от вчера празнуваме, владичицата света Христова Църква в Константинопол има още една, втора причина да ликува радостно – и това е мирното посещение при нея на Негово Блаженство Софийския митрополит и Патриарх на цяла България господин Даниил! Добре дошли, Ваше Блаженство и възлюблени свети братя, заедно с почитаемите Ви спътници, в свещените двори на нашата обща Църква Майка и Кърмителница! С топли чувства на висока почит Ви посрещаме в освещения, но също тъй и мъченически Фенер! 
 
Както е известно, свещените връзки на Вселенската патриаршия с българския народ са древни, достигащи до 9 век и до славното патриаршество на забележителния Вселенски патриарх свети Фотий Велики, който показал особена дейна грижа за християнизирането на славянските народи. Тогавашният княз на българите Борис, покръстен и получил името Михаил, е бил духовно чедо на свети Фотий, който го нарича „неговия най-прославен и възлюбен син, благородно и истинско чедо на собствените му духовни родилни мъки“! Същите точно думи на патриарх Фотий към Борис-Михаил може да изрече украсената с почит Константинополска църква за целия благочестив народ на България! И въпреки че в различни времеви периоди – поради завистта и действието на лукавия – е имало смущаващи колебания в междуцърковните ни отношения, всяко от които твърде мъчително, дължащи се обикновено на извънцърковни фактори и намеси, мярата на Христовата любов ни най-малко не е накърнена, а душевна връзка между нас никога не е преставала да съществува! „Един другиму сме членове“, неразделно и неразлъчно обединени в общата вяра и изповедание, посреством общия светодуховен опит и общата надежда на вечния живот и спасението в Христа! И „кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“. Заедно с апостол Павел сме уверени, че „ни смърт, нито живот,… ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.“ (Рим. 8: 35 и 38-39). Непрестанните молитви и ходатайство към нашия Бог от страна на Пресвета Богородица, чийто Събор честваме днес, както и молитвите на свети Фотий Велики, на светите равноапостолни Кирил и Методий, Борис, Енравота, Климент Охридски, Наум Преславски, Теофилакт Български, Евтимий Търновски, Йоан Рилски и на всички останали общи наши светии и небесни закрилници, след оная бурна велика радост през 1945 г., тоест възстановяването нашето църковно общение чрез вдигането на  болезнената схизма при приснопаметния наш предшественик Вселенския патриарх Вениамин и по-късно, до пълно каноническо признание на патриаршеското достойнство на светейшата Българска църква при патриарх Атинагор. Заключение на всички онези велики и радостни събития беше официалното мирно посещение на блаженопочиналия Български патриарх г-н Кирил тук през 1962 г. и съслужението с приснопаметния Вселенски патриарх Атинагор. Последваха благословените патриаршески служения на приснопаметните Български патриарси Максим и Неофит, при които нашите добри междуцърковни връзки се разшириха и затвърдиха още повече.
 
И ние осъществихме съответните официални посещения в България и усетихме истинността на добрите чувства към нас и благоговението и любовта на клира и народа на тамошната Църква към Майката Константинополска църква, радвайки се винаги на топъл прием и забележително гостоприемство! И когато вътрешно разделение смути, както не биваше да се случва, благостоянието и единството на Българската църква, поканени по компетентност от приснопаметния патриарх Максим, побързахме по дълг да свикаме през 1998 г. под наше председателство, съгласно със свещеноканоническите установления и привилегии на този Апостолски и Вселенски престол, Разширен и Надюрисдикционен свещен събор на Православните църкви за разрешаване на този крайно остър въпрос. Нещо, което с Божията помощ беше постигнато и раните от онзи разкол са вече зараснали, възцари се боголюбив мир в любов, в България има вече едно паство, един Пастир, способен, боголюбив и достоен – Ваше почитаемо Блаженство, многовъзлюблени брате господин Данииле. Слава Богу за всичко това.
 
И ето днес, когато живо продължава да звучи ангелското песнопение: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“, двамата Предстоятели заедно, подобно на онези смирени пастири във Витлеем, принасяме с благоговение нашето поклонение и поклонението на Църквите, които ръководим, пред новородения Емануил, пред Бога на мира и на любовта, в тази мислена ясла на пресветия патриаршески храм „Свети Георгий.“ И като се покланяме на Христа, ние обновяваме пред Него в сърдечна искреност нашето непоклатимо общо желание за братски мирен съвместен вървеж в Негово име и образцово сътрудничество за единството на вярата във взаимна почит и любов, за съграждане на тялото на Църквата, за освещаване на верните, за сигурно пазене на драгоценното наше общо духовно наследство и за по-доброто и убедително християнско свидетелство в съвременния свят, подложен на многоразлични изпитания! Ние смирено принасяме всички това, вместо даровете на влъхвите, на повитото в пелени Слънце на правдата! В същия този дух заедно с нас на Родилия се Цар на всички се покланят и уважаемите наши съслужители избрани йерарси от двете Църкви, както и останалите клирици, а също тъй и христоименитият народ, който се моли заедно с нас. И като виждат това, „всички ангели ликуват и празнуват на небесата днес“!
 
Знаем, Ваше Блаженство, че от 1 януари идната година България влиза във финансовата зона на еврото. И радостна изненада у веикиго от нас предизвика фактът, че евро-монетите на Вашата страна ще носят релефното изображение на свети Йоан Рилски! Това свидетелствува по най-тържествен начин и подчертава неразкъсваемата връзка на българския народ с нашата света православна вяра! В същото време то дава и едно силно свидетелство, че икономиката не може да бъде разбирана самостоятелно и движена от алгоритми и студени калкулации, но трябва да има за отправна точка божествената Икономѝя-Домостроителство на любовта и на уважението към човека, чието предназначение не е само задоволяването на земни потребности, а е освещението и обожението по благодат! Човешките неща не функционират в полза на истинския интерес на човека, когато се разгръщат без зачитане на духовните ценности. Подчинената на собствени закони икономика, която пренебрегва Бога и вечното предназначение на човека, необратимо води до разпад на социалната тъкан и, в крайна сметка, тя не благоприятства нито на правилно разбрания икономически прогрес. 
 
Посредством достойния за похвала избор на конкретната монета България изпраща на европейското семейство, но и отвъд него, послание за християнското разбиране относно парите, което не е користното забогатяване, а е действието на любовта! На любовта на Въплътилия се Бог, която напълно преживял и на която е учил този, който се е отрекъл от златото на щедрия царски подарък – свети Йоан Рилски! Тъкмо това е било и посланието на византийските монети, които най-често изобразявали от едната страна образа на Спасителя Христос! Нямаме какво друго да кажем, освен да похвалим достойната за подражание инициатива на Вашата родина и да пожелаем това хубаво нейно послание да бъде напълно и навред разбрано!
 
В нашия Град, Ваше Блаженство, както и на други места в тази страна, сред вярващите от различен национален произход, живеят и мнозина братя православни християни от български произход, които, както и останалите, се радват на цялото внимание, пастирска грижа и закрила на Вселенската патриаршия, с уважение към тяхната езикова или каквато и да е друга особеност в обичаите, като зело възлюблени и въжделени чеда на Църквата Майка, без да се прави никакво разграничение. Тук „Няма вече иудеин, ни елин“, но всички сме „едно в Христа Иисуса“ (Гал. 3: 28), далеч от всякаква дискриминация. Ще се уверите в това и сам лично, и при това по време на утрешната Ваша света Литургия с участието на множество архиреи в намиращия се наблизо храм на свети Стефан. И под постоянната пастирска грижа на Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и на добрия предстоятел на общността Негово Високопреподобие архимандрита на нашия Вселенски престол г-н Харалапий Ничев, живеещите тук българоезични вярващи преуспяват духовно и социално в тази страна, горди със своето наследство и традиция! А изтъкнати членове на тяхната общност бяха достойно почетени заради ревността си с офикии от Майката Църква.
 
Първият вселенски събор в Никея, чиято 1700-годишнина чествувахме по най-различни начини през тази година, ни изпрати важно послание за единство в истината на вярата и в точността на православния догмат. Нашите отци ни показват пътя както днес, така и утре. „Истинствувайки в любовта“ (Еф. 4: 15), „единодушни и единомислени“ (Филип. 2:2), ние сме призвани да свидетелствуваме за Иисуса Христа пред непознаващия истината многообуреваем съвременен свят, който се намира в изпитания, в неправди, войни, разногласия, противоборства и раздори, бидейки истински Негови ученици, бидейки „светлина на света“ (Мат. 5: 14) и „сол на земята“ (Мат. 5: 13), според Неговите думи. Уверени сме, че в този дух ще вървим заедно и ще посрещаме всички общоцърковни, канонични и богословски въпроси на съвременността, опирайки се единствено на Оногова, Който нарича Себе Си Пътя, Истината и Живота, „в съзиждане на тялото Христово“ (Еф. 4: 12), за спасение и освещение на мнозина.
 
С тези мисли, обични, отново приветствуваме с добре дошъл в топлотата на любовта и в изобилна почит Блаженнейшия брат Българския патриарх, най-младия на възраст сред православните патриарси, но същевременно духовно мъдър господин Даниил и неговата почитаема делегация. Роденият в пещера и  положен в ясли заради нашето спасение Единороден Син и Слово Божие да бъде посред нас, Ваше Блаженство свети брате! И есть, и будеть през всички дни! Амин!