site.btaМирни посещения на предстоятелите на БПЦ – БП във Вселенската патриаршия (1945 – 2025 г.)

В края на настоящата 2025 г. по покана на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей и по решение на Св. Синод на БПЦ – БП Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще извърши своето първо мирно посещение, след избора и интронизацията си на патриаршеския престол на Българската православна църква.

Посещението ще започне на 25 декември – Рождество Христово и ще завърши на 28 декември. На 26 декември – Събор на Пресвета Богородица – Негово Светейшество патриарх Даниил ще съслужи с Вселенския патриарх Вартоломей в храма на Вселенската патриаршия „Св. Георги“ – Фенер, а на 27 декември – патриарх Даниил ще възглави светата Литургия по повод храмовия празник на българската църква „Св. Стефан“ на Златния рог, известна още като „Желязната църква“.

Тъй нареченото мирно посещение е част от историята на Църквата, особено развито благодарение на улеснените възможности за пътуване през последните два века. Църковната традиция постановява всеки новоизбран патриарх на Поместна църква – патриаршия и архиепископия да направи свое мирно послание и посещение до Поместните православни църкви. Кулминацията на едно такова посещение е отслужването на съвместна света Литургия и причастяването с Тялото и Кръвта Христови, като по този начин се засвидетелства единството във вярата и братолюбието между Поместните църкви. 

В най-новата история на Българската православна църква всички нейни предстоятели, от последните 80 години, са извършили свои мирни посещения не само до седалището на Вселенската патриаршия в Истанбул, Турция, но и до другите Поместни православни църкви.

Български екзарх Стефан (1878 – 1957)

На 26 март 1922 г. епископ Стефан е избран, а на 2 април с. г. е и канонически утвърден за Софийски митрополит. В периода от 15 октомври 1944 г. до 21 януари 1945 г. е наместник-председател на Св. Синод. За избирането на нов екзарх, който да заеме вдовстващия в продължение на тридесет години български екзархийски престол на 21 януари 1945 г. в гр. София се свиква Екзархийски събор. На него за трети Български екзарх е избран Софийският митрополит Стефан. Месец след този избор Цариградският патриарх Вениамин II отменя наложената на 16 септември 1872 г. схизма над Българската православна църква.

Мирно посещение

Своето мирно посещение Българският екзарх Стефан прави през октомври 1945 г. като „израз на пълно братско благодатно каноническо общение между двете Църкви, след премахването на схизмата“. Събитието е голямо както за Вселенската патриаршия, така и за Българската църква. На 25 октомври към 17 часа след обяд двамата предстоятели се срещат[1]. В своето слово екзарх Стефан казва: „С искрено съжаление за тъжното минало, с жива радост за озареното в мир настояще и с възвишени надежди за светло бъдеще аз благоговейно прекрачих днес прага на мъдро ръководената от Ваше Светейшество Вселенска Патриаршия… Ние 73 години дълбоко скърбихме, че обятията на Майката Църква бяха затворени за нас, нейните деца, че в тия лукави дни, които изживяваме, когато от много страни свирепите вълни на отрицанието продължават да брулят църковните кораби, когато от всякъде нечестивите хищнически ръце се протягат към православните души, към светилищата на вярата ни, към светая-светих на сърцата ни, в това опасно време ние се чувстваме сами, почти предоставени сами на себе си… Слава Богу! Тъмната нощ премина и от 22 февруари т.г. настъпи слънчевият ден (Рим. 13:12), в който животворящият дух възтържествува над убиващата буква (2 Кор. 3:6), благодатта овладя закона (Рим. 6:14-15) и създадените от човеците прегради не можаха да задържат порива на завещаната от Христа любов (Йоан. 13:34-35; 1 Кор. 13:4-7), и в сиянието на Божията правда за нас се разтвориха любвеобилно обятията на Майката Църква, автокефалното ни право е признато и осветено, като става безпрепятствено нашето каноническо общение с всичките Поместни православни църкви“.

От запазените новини и публикувани статии за посещението на екзарх Стефан във Вселенската патриаршия разбираме, че при всички църковни богослужения – молебени, панихиди и Литургии му е било предоставяно да първенствува пред служещите гръцки духовници. Екзарх Стефан отслужва две Литургии – едната е на 28 октомври 1945 г. в българския храм „Св. Стефан“, известен още като Желязната църква и на 4 ноември 1945 г. в храма „Св. Георги Победоносец“, който е патриаршески храм на Вселенската патриаршия. 

Затрогващо е и отношението на Вселенския патриарх Вениамин II, който по това време е вече болен. Той изразява своето особено благоволение към Българската църква, като казвал: „Говорете ми на български език! Искам да слушам български език!... Кажете на българския народ, че аз го обичам! Кажете му, че аз го благославям!“[2].

Тържественото богослужение във Фенер архим. Методий, на страниците на Църковен вестник[3], го описва така: „Часът е осем. Негово Блаженство Екзархът пристига. Той се придружава от българските архиереи Неврокопския митрополит Борис и Величкия епископ Андрей и от гръцките митрополити: Бруский Поликарп, Принкипоостровский Тома, Иринополский Константин и Лаодикийский Доротей. Патриаршеският велик гавазин, препасан със златосърмения си пояс, върви пред Негово Блаженство Екзарха и му отваря път през народа. Като облича мантия, Негово Блаженство се възкачва на архиерейския трон и запява катавасиите: „Отверзу уста моя и наполнятся духа“. Да, с препълнена душа пее свещените песни Негово Блаженство, с дух и чувство, които видимо се предават на богомолците. Радостно светят очите на всички, празнично е настроението. Светата Златоустова литургия, тържествено предстоятелствувана от Негово Блаженство Екзарха, при съслужението на двама наши и четирима гръцки архиереи, при въодушевеното пение на църковния хор, при притаеното внимание на претъпкания от богомолци храм, стройно и величествено върви. Тук ангели и човеци, гърци и българи, клир и народ, всички са едно пред Жертвата на любовта, Жертвата, която всичко изкупва, всичко прощава, всичко примирява, на всички дарява Хляба на вечния живот.

На Великия Вход Негово Блаженство поменава имената на всички блаженопочивши български и гръцки йерарси, взели участие в ония паметни църковни борби като врагове едни срещу други, а сега отново станали братя во Христа. В края на литургията, след като казва своето огнено, очаквано и жадувано от народа слово, Негово Блаженство, последван от клира и народа, излиза в църковния двор и тук пред гробовете на великите покойници-труженици отслужва гореща панихида, на която всеки от архиереите – български и гръцки – казва по един възглас. В края на панихидата, при възгласа на дякона: „Во блаженном успении вечний покой“, всички падат на колене и едно дълбоко, тържествено „Вечная памят“ оглася мраморните паметници, прониква в преизподная земли, възнася се към лазурното небе, към царството на духовете, към престола на Всеправедния и Всеблаг Съдия... Да, вечна и блажена да бъде тяхната памет, мир на духовете им; „нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях“ (Откр. 14, 13). Хвала и чест Святейшему Патриарху Вениамину и Блаженейшему Екзарху Стефану, както и на всички големи и малки труженици по унищожаването на схизмата, които пожелаха да изпълнят Христовата заповед за любовта“.

Посещението на екзарх Стефан приключва на 7 ноември, когато той се завръща в София.

Български патриарх Кирил (1901 – 1971)

При възстановяването на Българската патриаршия на Третия църковно-народен събор, на 10 май 1953 г., Пловдивският митрополит Кирил е избран за Софийски митрополит и първи Български патриарх след св. патриарх Евтимий Търновски. През 1953 г. актът на възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската православна църква обаче не е признат от Вселенската патриаршия и от други православни църкви, но новият и дълбоко просветен патриарх успява да преодолее тази пречка и да се запише в най-новата църковна история като първи Български патриарх. Това признание е постигнато в резултат на продължителни тежки преговори с Цариградската патриаршия[4] за признаването на това достойнство в периода март – август 1961 г. чрез обмяна на послания между патриарх Кирил (с дата 31 март, 1961 г.) и Вселенския патриарх Атинагор (с дата 1 август, 1961 г.).

Мирно посещение

Своето мирно посещение Българският патриарх Кирил започва на 16 март 1962 г., като заминава с емблематичния „Ориент експрес“ за Истанбул[5]. На 17 март водената от патриарх Кирил църковна делегация пристига в Турция. На гарата българските духовници са посрещнати от Неокесарийския митрополит Хризостом, а в храма на Вселенската патриаршия Българският патриарх Кирил е посрещнат с мантия и жезъл. „Негово Светейшество целуна светото Евангелие, след което с мантия и жезъл при пеене на „Достойно ест“ влезе в храма, целуна светия Престол и застана на високия архиерейски трон. Срещу него по двойки застанаха дяконите и духовенството. Отслужи се молебен, подир който се изпя на източно пение специално съставеното многолетие“, пише „Църковен вестник“. След молебена делегацията отива в тронната зала на Вселенската патриаршия, където ги очаква Вселенският патриарх Атинагор. „Още в първите минути Негово Светейшество Вселенският патриарх показа широтата на своя дух и силата на сърдечните братски чувства в Господа. Той веднага поздрави по български, на македонско наречие, за да наруши свойствената студенина на протоколната вежливост. След взаимно представяне и опознаване, премина се към официална размяна на приветствия. Негово Светейшество патриарх Кирил произнесе приветствено слово, на което отговори Светейшият Вселенски Патриарх Атинагор“, пише още в дописките от 1962 г.

Съслужението между двамата патриарси се случва на 18 март, когато е Неделя Православна. На богослужението слово произнася Мирският митрополит Хризостом, а след това на приема в Патриаршията двамата предстоятели си разменят също слова.

През следващите дни на своята визита патриарх Кирил посещава „Св. София“, както и други храмове в Истанбул. На 20 март българската делегация посещава Богословското училище в Халки, което към днешна дата не работи. В последния ден от посещението патриарх Кирил и делегатите са на богослужение в „Св. Стефан“. „Ние, служителите на Българската света патриаршия, се стремим да служим на мира между човеците, преди всичко на мира в собствената ни страна, след туй на мира в Божията православна църква, където тя и да се намира; стремим се да възвестяваме отношения на мир между всички хора и народи по света, най-напред с нашите съседи, защото от съседството произлизат за нас много отговорни и важни задължения. Да пазим доброто съседство. Много важно е да имаш добър съсед, а нещастие е да имаш свади със съседа си. Българската църква култивира дух не само на търпимост, но и на обич към всички човеци и преди всичко към нашите съседи“, казва в словото си патриарх Кирил.

Новините в „Църковен вестник“ за посещението на Българския патриарх Кирил във Вселенската патриаршия завършват с думите, окачествяващи Вселенския патриарх Атинагор като „искрен приятел на Българската църква от 50 години насам. Старател за единство на светата Църква. Твърд бранител на светото Православие. Мъдър събеседник“.

Български патриарх Максим (1914 – 2012)

На 7 март 1971 г. Българският патриарх Кирил се преставя в Господа и от 13 март до 4 юли 1971 г. Ловчанският митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод. 

На 25 юни 1971 г. Св. Синод в пълен състав пристъпва към избор на трима митрополити, достойни за патриаршеския престол. На 4 юли 1971 г. след божествена св. Литургия, извършена в синодалния параклис „Св. цар Борис“ в София, членовете на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор – 101 души, се събират в големия салон на Синодалната палата, за да изберат Български патриарх и Софийски митрополит. След гласуването изборното бюро преброява подадените писмено гласове и председателят на изборното бюро обявява Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически избран от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит.

Скоро след избирането си за патриарх Негово Светейшество Максим  прави официални посещения на редица патриаршии и архиепископии: Цариградска, Александрийска, Йерусалимска, Руска, Румънска, Грузинска и др., с което допринася за утвърждаване на православното единство и за укрепване на престижа на родната ни Църква.

Мирно посещение

Мирното посещение на Българския патриарх Максим започва на 2 май 1973 г., две години след неговия избор и интронизация на патриаршеския български престол. В дните от 2 май до 30 май патриарх Максим посещава последователно Вселенската, Александрийската и Йерусалимската патриаршии. Преди заминаването си той отслужва молебен в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ и още същия ден делегацията пристига в Истанбул. 

На 3 май патриарх Максим е посрещнат във Вселенската патриаршия от Вселенския патриарх Димитрий. „Пристигането на Българския патриарх и на неговите спътници бе възвестено с биене на камбаните на катедралния храм „Св. Георги“. Към храма водеше шпалир от митрополити, архимандрити, свещеници, дякони и християни от православната общност в Цариград. Със сърдечност и особено внимание Негово Светейшество патриарх Максим бе приветстван от очакващите го посрещачи. В притвора той бе посрещнат със свето Евангелие и кръст от облеченото в одежди духовенство, поставена му бе мантия и при пение на „Христос воскресе“ влезе литийно в храма. Поклони се на светия престол, застана па архиерейския трон, отслужи се молебен“[6], се казва в дописка на „Църковен вестник“ от посещението на патриарх Максим.

След това патриарх Максим и делегатите биват посрещнати от Вселенския патриарх Димитрий, като на срещата се разменят слова и приветствия, а двамата предстоятели утвърждават искрените чувства на уважение и любов един към друг. Патриарх Максим споделя радостта си, че отдавна се познава с мнозина от йерарсите на Вселенската патриаршия, като казва, че се е срещал с тях по различни поводи и в дух на братско единомислие са разрешавали общоправославни проблеми.

По време на визитата си той посещава различни храмове на Вселенската патриаршия, както и богословското училище в Халки. На 6 май в храма „Св. Георги“ е и съслужението между патриарх Максим и Вселенския патриарх Димитрий.

„Тази изява на взаимна молитва един към друг беше най-тържественият момент на общата евхаристийна трапеза между Предстоятелите на двете църкви-сестри. Множеството богомолци бяха свидетели на любовта в Христа Иисуса, която стана незиблема основа на създадените взаимоотношения. Укрепна и се извиси сградата на доброто и мира и като огнен стълб сочи пътищата на мъдростта. След отпуста Светейшите патриарси произнесоха приветствени слова, които бяха изслушани с внимание от благочестивите християни“, пише още „Църковен вестник“.

„Пресветата Българска православна църква, след като бе приета, с усилията на нашия свети отец Фотий Изповедник в лоното на светото Православие, е пазила винаги неизменно и чисто учението на нашия Бог, предадено ни от светите апостоли и от Отците на Църквата. Тя също така е пазила непокътнатостта на православното съзнание, изискващо пълно уважение към каноните и църковния ред. За това Българската православна църква е не само уважаван член на светото семейство на православните църкви, спечелила почитта на всички, но тя е също така първородната и по-старша във вярата дъщеря на Вселенската патриаршия“, казва в словото си патриарх Димитрий и допълва, че „този разцвет и растеж в Господа на Българската православна църква, която е истинска рожба на духовните страдания и добър паметник на страданията на светата и велика Христова църква, според свети Фотий, в течение на много столетия от историческото минало на православния български народ, несъмнено са причина за голямата радост на майката-църква, радост, предизвикана и от израза на особената любов, уважение и преданост от страна на ръководителите и на вярващите на Българската църква“. 

Патриарх Максим също отправя свое слово, в което изтъква, че само в любовта е възможно единство. „Българската православна църква в своя хилядолетен богопредан път запази дара на светата православна праотеческа вяра чиста и непокътната от съблазните на вековните превратности. С това засвидетелства своето достойнство като първородна духовна дъщеря на светата Вселенска Цариградска църква, от която е черпила и струите на богословието от благодатния източник на православното богослужение и богатството на светоотеческите творения, за което съхранява признателност“. „Аз, скромният Предстоятел на Българската православна църква, и моите спътници дойдохме при Вас, за да засвидетелстваме и утвърдим нашата взаимна любов в Господа, да Ви донесем благословението на нашите родни светии за здраве и успех във Вашето богопредано служение и на Вашите изрядни съработници на винограда Христов, за доброто на христолюбивия клир и вярващ народ и за напредък и благоденствие на нашата южна съседка и нейните добри граждани“, казва още патриарх Максим.

На 7 май патриарх Максим и митрополитите Старозагорски Панкратий и Видински Филарет, заедно с другите духовници от българската делегация отслужват тържествена света Литургия в храма „Св. Стефан“ в Истанбул.

„Нашата родна Църква е многовековна духовна кърмителка с вяра и благочестие по пътя на нравственото съвършенство и спасение на българския православен народ. В нейните благодатни недра са просияли с подвига на вярата преподобни отци и майки, мъченици и светители, които красят нимба на нашето родно църковно небе. Тяхното благословение ви носим скъпи сънародници, ведно с поздрава на пролетната ни Родина и добрия ни народ. Българският народ обича своята земя и я обработва с пословично трудолюбие, затова се радва и на нейните обилни плодове. Той тачи своето героично минало и живее със заветите и здравите традиции на своите прадеди. Завоювал големи успехи в своето развитие, той ратува за мир в света, за дружба между народите и особено за добри отношения със своите съседи за укрепване мира на Балканите“, казва след богослужението патриарх Максим, обръщайки се към българската общност в Цариград.

На 8 май патриарх Максим се среща отново с патриарх Димитрий във Вселенската патриаршия. Към патриарх Максим Вселенският патриарх Димитрий се обръща с думите: „Нека това Ваше честно посещение да бъде свидетелство пред останалия свят за нашата взаимна любов и за нашето единство в светото Православие“. В същия ден се провежда и заседание на Междуправославната комисия, като е направен преглед на общи въпроси на Православната църква. Изразено е също общо желание за сътрудничество с всички Поместни православни църкви, за да бъдат придвижени общите въпроси на Православието и по-специално въпросите за подготовка на всеправославния събор (който се състоя през 2016 г.), както и сътрудничеството с останалите християнски църкви. След посещението си в Истанбул, патриарх Максим заминава на посещение в Александрийската патриаршия, а след това и в Йерусалим. 

Български патриарх Неофит (1945 – 2024)

След кончината на патриарх Максим е насрочен Патриаршески избирателен църковен събор в София и на 24 февруари 2013 г., неделя, Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като Български патриарх е извършена още същия ден следобед в ПКСХП „Св. Александър Невски”.

Мирно посещение

Още същата 2013 г., на 20 септември, патриарх Неофит прави своето първо мирно посещение във Вселенската патриаршия и се среща, и съслужава с Вселенския патриарх Вартоломей[7].

При пристигането във Вселенската патриаршия във „Фенер“ българската църковна делегация е радушно посрещната от патриарх Вартоломей. В патриаршеския храм „Св. великомъченик Георги“ е отслужен молебен, а след това делегацията е официално посрещната в Тронната зала на Патриаршията. В следобедните часове на същия ден се състоял и официален разговор между двамата патриарси, в който са взели участие членовете на българската църковна делегация и архиереи при Патриаршеския двор. По време на срещата били обсъдени теми, свързани с подготовката за свикването на Велик събор на Православната църква, всеправославното единство и братските взаимоотношенията между двете Поместни православни църкви.

Църковната ни делегация посещава и храма на българската общност „Св. Стефан“, където се запознава с хода на ремонтните дейности, които вървят към онзи момент по реставрацията на църквата.  

На 22 септември Българският патриарх Неофит и Вселенският патриарх Вартоломей съслужават заедно в храма „Св. Георги Победоносец“. След св. Литургия двамата патриарси си разменят приветствия и подаръци. Патриарх Вартоломей подарява на своя гост патриаршески инсигнии (две енголпия и нагръден кръст) от сребро с позлата и скъпоценни камъни, патриарх Неофит в знак на признателност към Църквата Майка, от която българският народ получава свето Кръщение, подарява на патриарх Вартоломей икона на св. цар Борис-Покръстител и розово масло, което е една от съставките на светото миро, каквото имат право да варят само патриаршиите, и е един от символите на България.

„Истина е, Ваше Светейшество, че БПЦ е любимата дъщеря на Светия апостолски и патриаршески Вселенски престол, и се приобщи към Христовото дърво по времето на царуването на блаженопочиналите царе Михаил Трети и Борис-Михаил с голямата грижа и свещеноапостолска и светоотеческа дейност на светите патриарси Фотий и Игнатий, по времето на които истинската история е най-сърдечно записана от светите Кирил и Методий“, казва в словото си патриарх Вартоломей и допълва, че „имайки за предвечен пример мъчениците и светиите, преподобните и праведните, сме длъжни да насочваме Божия народ, нашите вярващи към пренебрегване на изкушенията на демоните, не предавайки нашия пример понякога на извратен ум и срамотни страсти, а да им посочваме единствения образец – Господ – „когато тяхната съвест свидетелствува и мислите им една друга се обвиняват или се оправдават, в деня, когато Бог ще съди тайните на човеците“. Ето, това е нашият дълг и отговорност като пастири и, разбира се, като предстоятели на тези Църкви“, казва още той. 

В своето слово патриарх Неофит изразява радостта си и споделя, че „отношенията между нашите две църкви следват заветите на предците ни, като все повече се задълбочават, за слава Божия и общо свидетелство пред света за спасителната истина на Православието. Особено сме признателни за топлото отношение на Константинополския престол към историческия български храм „Св. Стефан“ в Богохранимия Ви престолен град, както и към всички останали български светини в диоцеза на Вселенската патриаршия. Надяваме се и вярваме, че заповяданото на всинца ни от Апостола на народите „единство на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3), ще остава и занапред водещ и ненакърним принцип в отношенията между нашите две църкви, в изпълнение на Господнята повеля: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си (Иоан 13:35)“, казва в своето слово-отговор патриарх Неофит и отправя молба към патриарх Вартоломей: „Винаги да имате в молитвите си Вашата първородна духовна дъщеря – Църквата в България, та с обединени сили, в общо свидетелство да вършим Господнето дело на земята „докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий (Еф. 4:13)“.

По време на своето посещение, както и при другите предстоятели на БПЦ, патриарх Неофит и водената от него делегация посещава редица храмове, както и богословското училище в Халки.

***

Мирните посещения на предстоятелите на БПЦ – БП изразяват единството, които Българската църква желае да засвидетелства в православния свят и признателност към вековните връзки между Българската църква и Вселенската патриаршия, чийто корен се намира във великото дело по приемането на православната вяра от светия цар Борис-Михаил. 

По публикацията работи: Ангел Карадаков 

БЕЛЕЖКИ: 

[1] Лазаров, Димитър. Екзарх Стефан I – живот, апостолство и творчество. С. 1947 г.

[2] Пак там. стр. 353

[3] Църковен вестник: Брой 50-52, 1945 г.

[4] Омарчевски, Александър. ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ КИРИЛ - https://bg-patriarshia.bg/orthodox-thought/zhivot-i-deynost-na-balgarskiya-patriarh-kiril

[5] Църковен вестник: Брой 23-24, 1962 г.

[6] Църковен вестник: Брой 22, 1973 г.

[7] Започна първото мирно посещение на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит във Вселенската патриаршия - https://bg-patriarshia.bg/news/zapochna-parvoto-mirno-poseshtenie-na-negovo-sveteyshestvo-b