site.btaАнализ на проекта за бюджет за 2026 г. ,по инициатива на „Клуб Сенатор"

По инициатива на „Клуб Сенатор“ беше изготвен експертен анализ на проекта за държавен бюджет на Република България за 2026 г. от следния екип: проф. д-р Александър Тасев – икономическа политика, проф. д-р Ганета Минкова – финансово право и данъчна политика, проф. д-р Емилия Миланова – бюджет и публични финанси, д-р Светлана Дянкова – социална политика, д-р Ева Жечева – политика за семейството и децата, Антон Иванов – енергийна политика (обобщено становище от Българския енергиен и минен форум – БЕМФ), Кирил Вътев – селскостопанска политика, д-р Илко Семерджиев – здравна политика, д-р Иван Колчаков – здравна политика, Анатоли Величков – отбрана, Николай Чирпанлиев – сигурност, Асен Личев – водоснабдяване и напояване.
Координатор: Захари Желязков, председател на „Клуб Сенатор“.
В частта за икономическата и фискалната политика анализът е консултиран с проф. д-р Даниела Бобева и доц. д-р Пламен Орешарски.

Настоящото становище не е партийно. То е национално по замисъл, защото бюджетът не е счетоводен документ, а устройствен акт, който определя посоката на държавата.

 
I. Защо Бюджет 2026 доведе до масови протести и оставка на правителството

Масовите протести в цялата страна и последвалата оставка на правителството не са инцидент, нито резултат от „лоша комуникация“. Те са логична последица от натрупан модел на бюджетна политика, който обществото вече отказва да приема.

Недоволството не е срещу една конкретна мярка, а срещу начина, по който публичните средства се планират, разходват и контролират – или по-точно, не се контролират.

 
II. Сгрешената философия: „разходи първо – политики после“

Проектът за Бюджет 2026 формално спазва числовите изисквания на Закона за публичните финанси, но не спазва неговия дух.

След 2020 г. дефицитното финансиране, първоначално оправдано с извънредни кризи, се превърна в траен модел:

разходите растат по-бързо от икономиката;
новите разходи не са обвързани с реформи;
липсва ясна пътека за връщане към фискална дисциплина.
Бюджет 2026 не коригира този модел – той го консолидира.

 
III. От грешка към модел: как се създават корупционни възможности

Проблемът вече не може да бъде обяснен с некомпетентност.
Наблюдава се съзнателно възпроизвеждан порочен подход, при който:

значителни ресурси се разпределят без ясно формулирани политики;
липсва връзка „цел → инструмент → измерим резултат“;
решенията се изнасят чрез квази-фискални механизми извън реален парламентарен контрол.
Това обективно създава огромни корупционни възможности, дори когато формално „всичко е по закон“.

Конкретни примери за висок корупционен риск

Капитализации и трансфери към държавни дружества и фондове без публичен анализ на възвръщаемостта;
Големи инфраструктурни, енергийни, водни и отбранителни проекти, финансирани с дълг, без пълна и прозрачна финансова рамка;
Раздуване на текущите разходи и администрацията, без оценка на ефективността;
Липса на програмно бюджетиране, което прави невъзможно търсенето на отговорност.
В този модел бюджетът престава да бъде инструмент за развитие и се възприема като механизъм за преразпределение на „нашите пари“ в продължение на години.

 
IV. Защо чашата преля през 2026 г.

Обществото ясно разпозна, че:

дефицитът не финансира бъдеще, а настояще;
дългът се натрупва без реформи;
резултатите не оправдават разходите.
След повече от пет години на дефицитно управление доверието се изчерпа.
Бюджет 2026 просто направи този модел видим и концентриран.

Протестите бяха израз на справедлив народен гняв – защото хората усетиха, че се посяга не на абстрактни числа, а на техните пари, техните деца и тяхното бъдеще.

 
V. Контекстът на ЕС и Еврозоната – защо не трябва да следваме лошия пример (накратко)

В ЕС и Еврозоната се наблюдава трайно разхлабване на фискалната дисциплина – високи дефицити, растящ дълг и отложени реформи.
За малка икономика като българската това е особено опасен пример.

Големите държави могат временно да поемат по-висок дълг. България – не.
Историята го доказа през 1997 г.
Обратно – до 2020 г. страната беше сред най-дисциплинираните.

Изводът е ясен: фискалната дисциплина за България не е идеология, а защита.

 
VI. Логичният отговор: нова бюджетна политика

От този анализ следва необходимостта от принципно нов подход, основан на:

спазване както на буквата, така и на духа на Закона за публичните финанси;
ясно дефинирани политики и приоритети;
програмно бюджетиране с измерими резултати;
дълг, използван за инвестиции и реформи, не за текущо потребление;
възстановяване на фискалните буфери;
10-годишна икономическа и бюджетна рамка.
Без такава промяна ще продължим цикъла:
дефицит → корупционни възможности → обществен гняв → политическа криза.

 
VII. Институционално адресиране

Становището следва да бъде изпратено до:
Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите, Президента на Републиката, Сметната палата, БНБ, както и до медиите – със специален приоритет БТА.

Анализ на проекта за Бюджет за 2026 г. на Република България , Представяне на „ Клуб Сенатор