site.btaНа последната пленарна сесия на ЕП за 2025 г., увенчана с наградите "Сахаров", се говореше и за България

Последната пленарна сесия за настоящата 2025 година на Европейския парламент се проведе тази седмица - от понеделник до четвъртък (15-18 декември) във френския град Страсбург, като централното събитие в нейните рамки бе връчването на наградите за свобода на мисълта "Сахаров", с които през октомври бяха удостоени излежаващите присъди в затворнически колонии журналисти Мзия Амаглобели (Грузия) и Анджей Почобут (представител на полското малцинство в Беларус).

Освен това бяха приети регламенти и резолюции от стратегическо значение относно постепенната забрана за внос на руски газ в ЕС, инвестициите в европейската отбрана и подкрепата за "военен Шенген".

В хода на сесията във фокуса на общественото внимание попадна и България. Още в първото заседание в понеделник следобед председателката на ЕП Роберта Мецола обяви, че Европейската прокуратура е поискала от нея да бъде отнет парламентарният имунитет на българския евродепутат Илхан Кючюк (ДПС/"Обнови Европа"). На следващия ден лидерката на "Обнови Европа" Валери Айе заяви по време на брифинг, че групата ѝ "застава твърдо" зад Кючюк, който, по думите ѝ, "е показал политическа смелост и пълна почтеност, когато е отказал да легитимира превземането на ДПС от Делян Пеевски, публично се е разделил с партийна структура, превзета от олигархични интереси, и осъзнато е платил политическа цена за това".

От друга страна в центъра на инициатива на 4 парламентарни групи в ЕП за по-строги законодателни мерки спрямо дезинформацията бе българският евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който е и един от квесторите на европарламента.

Дезинформацията вече е и военно дело, отбеляза Ковачев 

Андрей Ковачев представи в сряда заедно с още трима евродепутати в зала "Дафне Каруана Галиция" на корпус "Вайс" на Европейския парламент в Страсбург съвместната инициатива на неговата Европейска народна партия (ЕНП), "Зелените"/Европейски свободен алианс, Социалистите и демократите ("Прогресивен алианс на социалистите и демократите") и "Обнови Европа" за по-строги законодателни мерки от страна на ЕС спрямо разпространението на дезинформация. 

Заедно с ЕНП за разследване и повече мерки срещу пропагандата и алгоритмите за дезинформация задно настояха датчанката Кристел Шалдемозе (С&Д), германката Александра Гезе (Зелените/ЕСА) и австриецът Хелмут Брандщетер ("Обнови Европа"). Тези групи са отправили общо устно запитване към Европейската комисия, с което настояват за строго прилагане на Закона за цифровите услуги и решителни действия за защита на демократичните процеси в Европа, се каза в общо изявление. Ковачев обърна на пресконференцията в сряда особено внимание на член 34 и член 35 от акта за цифровите услуги.

"Дезинформацията вече е и военно дело. Трябва да се преборим със страха, който насажда тя", заяви пред представители на медиите той, визирайки дезинформацията, идваща от Руската федерация. Евродепутатът от ЕНП обърна внимание на начина, по който се осъществява тя - чрез "организирана кампания посредством руски тролове и руски ботове". 

"Става въпрос за една невидима заплаха, за алгоритми, които не се издават от технологичните компании, за разследване и за съвместна работа на разузнавателните служби на страните членове на Европейския съюз", заяви Ковачев. В интервю за БТА той насочи вниманието към "постоянните внушения, които се правят в социалните мрежи, особено в големите, които достигат до милиони потребители". "Дезинформация идва от руските дезинформационни канали, техните проксита, тролове, които ежеминутно работят такова съдържание да бъде видимо и да се работи много повече върху негативните емоции на хората - като страха и омразата", поясни Андрей Ковачев. 

"Всички ние трябва да се учим на критично мислене. Отговорност на семейството, отговорност на образователната система е да научат младите поколения, независимо каква буква им слагаме, да не вярват на един източник на информация, да анализират информацията от различни източници, да са любознателни, да търсят истината, без да са водени от негативната емоция, защото тя винаги дава грешния отговор. Лесният и негативен отговор не е водил до нещо добро в човешката история", заключи евродепутатът.

Посланията на наградите "Сахаров"

Борбата с дезинформацията бе и основна тема в поредицата от прояви в рамките на пленарната сесия на ЕП в Страсбург под знака на връчването на годишните награди на името на академик "Андрей Сахаров", с които тази година бяха удостоени журналистите Мзия Амаглобели и Анджей Почобут, излежаващи присъди в Грузия и Беларус .

"Пропагандата е тук, в двайсет и първи век, приема нови форми и нови визии. Така че вече въпросът не опира просто до това да отидеш и да пуснеш своя глас в урната. Това, на което сме подложени, се случва още преди да е започнала предизборната кампания - мишени стават определени групи от хора. Трябва да бъдем много внимателни - да разпознаем инструментите на пропагандата и да положим усилия, за да не бъдат използвани те", заяви пред БТА журналистката от грузинското издание "Батумелеби" Ирма Димитрадзе, която на церемонията във вторник в пленарната зала на ЕП, известна като Полусферата, прие наградата "Сахаров" от името на Амаглобели.

"Когато генерално по света става въпрос за избори, винаги стигаме до пропагандата. И винаги някой се пробва да ни атакува. Трябва да се предотврати това, което се случи в Грузия през 2024 година - изборите бяха изцяло манипулирани", добави Димитрадзе, която призна, че трудно може да заспи, когато нейната приятелка Амаглобели е в затвора, където почти е изгубила зрението си.

Наградата на името на академик Сахаров - руски физик и дисидент, един от създателите на съветската водородна бомба - е най-високото отличие на ЕС в областта на правата на човека. От 1988 г. насам тя се присъжда всяка година на хора или организации в знак на признание за тяхната работа в една от следните области: защита на правата на човека и основните права, по-специално свободата на изразяване, защита на правата на малцинствата, зачитане на международното право, развитие на демокрацията и защита на върховенството на закона, посочват от пресслужбата на ЕП.

От името на Почобут наградата "Сахаров" прие дъщеря му Яна. Журналистът, защитаващ правата на полското малцинство в Беларус и критикуващ режима на президента Александър Лукашенко (неизменно на поста от 1994 г.), бе представляван в Страсбург и от Ана Кетлинска - председателка на филиала на асоциацията "Полска общност" в полското воеводство Подласке. Тя отбеляза пред БТА, че нейният приятел, който не бе сред освободените от Лукашенко в събота 123-ма политически затворници, може да бъде използван като разменна монета от режима в Минск.

"Всеки път, когато се изготвяше даден списък със затворници за освобождаване, се започваха сметки и политически преговори и САЩ и Европа бяха принудени да налагат санкции на Беларус. Самият факт, че Почобут не попадна в нито един от изготвените списъци досега, говори, че беларуските власти явно имат план за него и са готови да го използват като аргумент в бъдещи преговори, надявайки се на свой ред на нечие завръщане. Към момента той е един от най-известните затворници, държани от Лукашенко", посочи Кетлинска.

"Сега ние просто чакаме да чуем и да разберем какъв е залогът, какво имат предвид беларусите. И се надяваме, че на Почобут ще бъде позволено да напусне наказателната колония колкото е възможно по-скоро - най-вече и благодарение на наградата "Сахаров", с която той беше удостоен", добави тя.

Нова ера - на енергийна независимост от Русия 

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дойде в пленарната зала на Европейския парламент в сряда, за да обяви нова ера в ЕС - ерата на енергийна независимост от Русия. Тя вече е факт и трябва да бъде необратима, подчерта Фон дер Лайен.

"Тази седмица олицетворява реалността на момента, реалността на света, който стана опасен - един свят на хищници. Ние трябва да защитаваме себе си и да зависим от себе си. Мирът, какъвто беше до вчера, вече го няма. Нямаме време за носталгия. В същото време другите нямат право да ни дефинират", заяви Фон дер Лайен, като визира САЩ.

По-късно същия ден евродепутатите в Страсбург одобриха регламента за постепенното влизане в сила на забраната за внос на руски газ в ЕС и резолюцията за „военен Шенген“. Законодателството за постепенното въвеждане на забрана за вноса на природен газ от Русия чрез тръбопроводи и във втечнено състояние, считано от 2026 г., по което вече е постигнато съгласие със Съвета, беше прието с 500 гласа „за“, 120 „против“ и 32 „въздържали се“. Процедурата предвижда одобрение от Европейския съвет.

Руският втечнен природен газ (ВПГ), закупуван на спот пазара, ще бъде забранен от ЕС, след като Регламентът за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ влезе в сила в началото на идната година. Вносът на газ по тръбопроводи ще бъде постепенно преустановен до 30 септември 2027 г.

Резолюцията за облекчаване на препятствията пред така наречената военната мобилност – придвижване на военна техника през вътрешните граници на ЕС, беше приета с 493 гласа „за“, 127 гласа „против“ и 38 гласа „въздържал се“. Това означава, че членовете на комисиите по транспорт и отбрана към Европейския парламент ще започнат законодателната си работа по пакета за военна мобилност, представен от Европейската комисия през ноември.

ЕП призова за премахване на вътрешните граници за придвижване на войски и военно оборудване в ЕС, както и за модернизиране на железопътните линии, пътищата, тунелите и мостовете, отбелязва пресслужбата на ЕП.

Ден по-рано, във вторник, европарламентът подкрепи мерки за увеличаване на инвестициите на ЕС в отбраната. Текстът беше приет в ЕП с 519 гласа „за“, 119 гласа „против“ и 25 гласа „въздържал се“. Сега той трябва да бъде официално одобрен от Съвета, преди да бъде публикуван в Официалния вестник и да влезе в сила.

Приетият законодателен акт, който вече е съгласуван с Европейския съвет, ще позволи повече средства от ЕС да бъдат насочени към инвестиции, свързани с отбраната, чрез изменение на правилата за съществуващите програми на ЕС като платформата за стратегически технологии за Европа, „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за отбрана, програмата „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа.

В сряда евродепутатите предприеха още една стъпка - изискаха нови мерки за защита от алгоритмично управление на работното място. Според искането набирането на персонал не трябва да се основава на решения, взети единствено от изкуствен интелект, а трябва да се намеси човешкият фактор. Освен това служителите трябва да имат право на информация за това какъв тип данни се събират, посочи пресслужбата на ЕП.

В законодателен инициативен доклад, приет с 451 гласа „за“ и 45 гласа „против“ и 153 "въздържали се", евродепутатите представиха редица препоръки за ново предложение на ЕС за гарантиране на прозрачното, справедливо и безопасно използване на автоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения на работното място. Подчертавайки, че използването на системи за алгоритмично управление може да предостави възможности за оптимизация на работата, евродепутатите искат да гарантират човешки надзор, защитата на основните права на служителите и защитата на личните им данни на работното място.

Извън Европейския парламент също имаше събитие - френски земеделци блокираха в сряда подстъпите към комплекса с около 40 трактора. Те протестираха срещу сключването на търговско споразумение между ЕС и групата Меркосур, в която влизат Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Тезата е, че селскостопанските производители в Европа ще бъдат засегнати от вноса на земеделски продукти от тези четири южноамерикански държави. При демонстрантите отиде лидерът на крайнодясната френска партия "Национален сбор" Жордан Бардела, който е и председател на групата "Патриоти за Европа" в ЕП.

"Обнови Европа" застана зад Кючюк след искането за отнемане на имунитета му

Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола заяви в понеделник следобед в пленарната зала в Страсбург, в самото начало на първото заседание, че Европейската прокуратура е поискала от нея отнемането на имунитета на българския евродепутат Илхан Кючюк. "Комисията към Европейския парламент по правни въпроси направи предложение, след което Европейската прокуратура отправи искане към мен имунитетът на Илхан Кючюк да бъде отнет. Това искане ще бъде препратено към комисията по правни въпроси към Европейския парламент", заяви в понеделник Мецола.

По-рано същия ден Кючюк (ДПС/"Обнови Европа") заяви в разпространена от него позиция, че е бил наистина изненадан, когато е получил информация, че в рамките на пленарната седмица ще бъде поискано свалянето на неговия парламентарен имунитет.

Парламентарната  група на Кючюк в ЕП застана твърдо зад него. Това обяви пред медиите лидерката на "Обнови Европа“ Валери Айе (Франция). "Обнови Европа" изразява дълбокото си безпокойство от искането на българските власти за отнемане на парламентарния имунитет на нашия колега Илхан Кючюк. Осъждаме действията на българските власти като политически мотивирани и насочени срещу принципна и надеждна опозиционна фигура. Илхан Кючюк показа политическа смелост и пълна почтеност, когато отказа да легитимира превземането на ДПС от Делян Пеевски. Като публично се раздели с партийна структура, завладяна от олигархични интереси, той съзнателно плати политическа цена. Тези, които бяха с него, бяха отстранени, което не оставя никакво съмнение относно естеството на упражнения натиск", каза Айе.