site.btaНад 50 години продължават българо-полските археологически проучвания в античния град "Нове" край Свищов

BOBSTH 12:45:31 06-07-2018
AM1243BO.004
Свищов - Нове - археологически проучвания

Над 50 години продължават българо-полските
археологически проучвания
в античния град "Нове" край Свищов


Свищов, Нове, 6 юли /Марина Петрова, БТА/
Повече от 50 години продължават българо-полските археологически проучвания в античния град "Нове" край Свищов, разказа за БТА археологът Павлина Владкова, дългогодишен участник в проучванията. Тя уточни, че през годините не е имало прекъсване, което е причина "Нове" да е най-добре проученият римски легионерски лагер по долното течение на река Дунав.
През тази година разкопките са в два етапа. Първият ще продължи до края на юли, а участници в него са екипи от Регионалния музей във Велико Търново, музея в Свищов и археолози от Познанския университет "Адам Мицкевич" в Полша. Полската експедиция е ръководена от д-р Елена Кленина, а за д-р Анджей Биернацки, това е 50-тият археологически сезон, в който той проучва легионерския лагер.
Българските археолози ще продължат работата си върху терена от 2500 квадратни метра, разположен извън крепостните стени на "Нове", западно от Свищов. Смята се, че там е била изградена резиденция през трети-четвърти век, в която са отсядали цивилни лица, сенатори, аристократи и представители на църковната власт, когато са посещавали легионерския лагер в края на трети и началото на четвърти век.
Интересна находка от началото на проучването на една от баните в постройката е тухла с печат, различен от този на Първи Италийски легион, с който е била отбелязвана строителната керамика, направена от войниците. Откритата тухла е с щемпел "alex", което според археолога показва, че в този период са внасяни тухли от частен производител. Това означава, че в този период тухларските работилници в района на лагера са произвеждали по-малко продукция, защото може би и броят на войниците е намален, отбеляза Владкова.
Целта на археолозите е в края на сезона да има яснота около плана на античната сграда, за да може след това да бъде експонирана и базиликата, изградена в по-късен период върху основите на сградата, посочи Владкова. Тя ще изследва и намиращ се вблизост некропол, в който се намират над 100 гроба, за които се предполага, че са от последната четвърт на пети век, когато в Нове е царувал готският крал Теодорих Велики.
Специалистите от полския екип проучват терен в близост до западната част на крепостната стена на легионерския лагер. Според д-р Кленина там се е намирал армаментариумът /арсеналът/ на лагера - сградата, в която легионерите са съхранявали тежката военна техника.
В първите дни на разкопките те са открили каменна глава на Дионис - Сабарий, римско божество на особена почит сред военните. Любопитното в находката е, че лицето, което е запазено изключително добре има източна визия и прилича на подобни статуи, открити в Палмира и Мала Азия, посочи д-р Анджей Биернацки.
От полския екип уточниха, че каменната глава ще бъде снимана и представена пред научните среди и обществеността след като се изясни по какъв начин тя е попаднала в района на сградата на арсенала, дали е била донесена от някоя от римските провинции или е изваяна на място.
Интересна подробност е, че тази сграда е претърпяла различни трансформации в рамките на няколко века, което е доказателство за активния живот, който се е водил в легионерския лагер, превърнал се по-късно в ранновизантийски град "Нове", посочи д-р Кленина.Тя подчерта, че една от целите на експедицията е да изследва сградата по археологически път, да опише размерите и архитектурния план, по който е създадена. Засега е ясно, че е разположена върху близо 1800 квадратни метра площ, а ширината на входа, от който вероятно е влизала стенобитната, метателна и обстрелваща техника е над пет метра. Ако преките археологически и писмените доказателства съвпаднат, армаментариумът в "Нове" ще бъде най-добре проучената сграда с подобни функции от Римската епоха в Европа, посочи д-р Анджей Биернацки.
Армаментариумът е функционирал до към края на трети век, а в началото на четвърти век е бил пригоден за други нужди. От този период археолозите са открили богата колонада, сводове и стъклени прозорци, която показва, че сградата е била с представителни функции и е била на два етажа. Засега не е ясно какво е било предназначението й.
Работната хипотеза на учените е, че през пети век сградата е била дворец на готския крал Теодорих Велики, който пристига в Нове от източните земи след 476 година. По-късно той се установява в Равена, където умира.
Вторият етап на проучванията в Нове ще бъде през късното лято. В него ще участват учени от Националния археологически институт с музей в София и техни колеги от Варшавския университет.
Археологическите проучвания на територията на "Нове", представените находки в музея в Свищов и в експозиционния център, увеличават и посетителите от цял свят, които искат от близо да се запознаят с живота по тези земи в Римската империя, коментира за БТА младият археолог Марин Маринов от Историческия музей в Свищов. От музея уточниха, че през миналата година посетителите са били близо 16 хиляди души./АМ/