site.btaОтбелязваме Деня на българската адвокатура

Отбелязваме Деня на българската адвокатура. Празникът се отбелязва с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 г. и е свързан с годишнината от приемането през 1888 г. от Петото Обикновено Народно събрание на първия Закон за адвокатите в България, утвърден с Указ на княз Фердинанд Първи и обнародван в бр. 140 на „Държавен вестник“ от 24 декември 1888 г.

Този закон регламентира нормативно условията за придобиване на адвокатска правоспособност, статута на адвокатите, техните права и задължения, ръководните им органи, размера на възнагражденията им и дисциплинарната им отговорност.

Поместваме част от закона, публикуван в „Държавен вестник“ в бр. 140 от 24 декември 1888 г.:

По Министерството на правосъдието

УКАЗ № 342

НИЙ ФЕРДИНАНД I

С Божия милост и народната воля Княз на България,

Обявяваме на всички наши верноподданници,

Петото Обикновенно Народно Събрание, във своята втора редовна сесия прие,

Ний утвърдихме и утвърждаваме следния

Закон за адвокатите

Глава I

Общи положения

Чл. 1. Правоспособно лице може да защитава своите права и интереси лично или чрез едно или повече лица, които могат да бъдат поверени по чужди имоти дела в съдилищата.

Чл. 2. Освен случаите предвидени в чл. 3 на настоящия закон, правото да се явяват като повереници по чужди дела в съдилищата принадлежи изключително на адвокатите.

Чл. 3. Позволява се на тъжящите за водене на своите граждански дела да дават доверености на своите родители, пълнолетни деца, съпрузи, на роднини по кръв до четвърта степен включително и по сватовщина до трета степен, на лицата, които имат обща с доверителите тъжба, или пък управляват техните имоти и дела.

Чл. 4. Адвокати могат да бъдат след като издържат установен изпит съгласно настоящия закон:

а) лицата, които притежават свидетелства за свършване курс на средно учебно заведение;

б) лицата, които имат поне трикласно образование и са практикували три години независимо, или при някой адвокат.

Чл. 5. Адвокати могат да бъдат без изпит:

а) лицата, които имат свидетелство от някое висше учебно заведение, че са свършили курса на правните науки;

б) бивши министри;

в) лицата, които до издаването на настоящия закон, са прослужили като съдии, прокурори и техни помощници непрекъснато не по-малко от четири години;

г) лицата, които при издаването на настоящия закон се занимават с адвокатство при окръжните и по-високите съдилища и до издаването на настоящия закон имат четири годишна адвокатска практика при окръжните и по-високите съдилища, или пък имат сложна четири годишна съдебна и адвокатска практика при окръжните и по-горните съдилища.

Чл. 6. Адвокатите, които до издаването на настоящия закон са практикували три години при мировите съдии, носят названието адвокатски помощници. Те могат да адвокатстват само пред мировите съдии, а пред окръжните съдилища могат да се явяват само по дела заведени от тях пред мировите съдии, които са постъпили в окръжните съдилища по апелативен ред. Адвокатските помощници се приписват към едно от мировите съдилища в Княжеството. Те не влизат в числото на адвокатите и не вземат участие в избора и състава на съвета на адвокатите.

Чл. 7. Не могат да бъдат адвокати и адвокатски помощници:

а) чуждите поданици;

б) лицата, които не са навършили двадесет и една година;

в) лишените от граждански и политически права по закона или чрез присъда влязла в законна сила;

г) осъдените на затвор за лъжовна клетва и свидетелствуване, разврат, кражба, обсебване, грабеж, изнудване, измама, поправка на документи, лекарски свидетелства, марки, печати и други знаци, банкротство и за престъпления по служба и по адвокатско звание;

д) обявените и невъзстановени несъстоятелни длъжници;

е) изключените чрез съд от обществена или държавна служба или от адвокатско звание;

ж) тези, които се намират на държавна или обществена служба със заплата;

з) тези, които са изтрити от списъка на адвокатите или адвокатските помощници.

Чл. 8.  Адвокатите се приписват към едно от окръжните съдилища в Княжеството и си избират за местожителство една определена местност от окръга на Окръжния съд към който са приписани.

Чл. 9.  Всеки, който желае да постъпи в числото на адвокатите, длъжен е да подаде за това прошение в съответствения окръжен съд с приложение на потребните документи, които удостоверяват, че просителят притежава както положителните качества, които законът изисква за званието адвокат, така и отрицателните (чл. 4, 5 и 7 от настоящия закон).

Чл. 10.  Като разгледа в едно общо разпоредително заседание означените в горните членове документи, окръжният съд постановява с мотивирано определение, или че се разрешава на просителя да бъде повереник, или че му се непозволява.

Чл. 11. Това постановление на окръжния съд може да бъде оспорвано от съответния прокурор в случай на неправилно приемане на просителя за повереник, или оспорено от просителя в случай на неправилен отказ, в двуседмичен срок от деня на съобщението му пред съответния апелативен съд. Постановленията на последния, във качеството му на втора инстанция по този предмет, са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 12. Желаещият да бъде адвокат, след като бъде приет окончателно от съда в това звание във общо събрание на съда, полага клетва по обредите на своето вероизповедание, според приложената към този член форма, и веднага след това се вписва в списъка на поверениците, състоящи при този съд, за което се надписва над издаденото му от съда свидетелство.

Освен това съдът публикува за приемането му в числото на поверениците за всеобщо знание.

Чл. 13. Във всеки съд и в затворите се залепят, по разпореждане на председателите на съдилищата и прокурорите, за знание на публиката, списъците на поверениците, които имат местожителството си в окръга на съда с показание на адреса им. В Министерството на правосъдието се държи общ списък за всички повереници в Княжеството, който списък се съставя от донесенията на председателите на съдилищата и в началото на всяка година се напечатва в „Държавен вестник“ за всеобщо знание. (...)

В емисия „Вътрешна информация“ на БТА четем за честването на 120-годишнината от приемането на първия Закон за адвокатите в България:

Висшият адвокатски съвет организира на 22 ноември честване на 120-годишнината от приемането на първия Закон за адвокатите в България

София, 17 ноември 2008 г. /БТА/ Висшият адвокатски съвет организира честване на 120-годишнината от приемането на първия Закон за адвокатите в България. Тържеството ще се състои на 22 ноември от 9:30 ч. в гранд-хотел „София“, съобщиха от съвета.

Законът е приет на 22 ноември 1888 г. от Петото Обикновено Народно събрание и е обнародван в бр. 140 на „Държавен вестни“ от 24 декември 1888 г.

На честването са поканени президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Георги Пирински, премиерът Сергей Станишев, министърът на правосъдието Миглена Тачева, председателят на Върховния касационен съд проф. д-р Лазар Груев, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев, главният прокурор доц. д-р Борис Велчев, както и други официални гости.

Участието си във форума са потвърдили представители на Международния адвокатски съюз със седалище в Париж и Съвета на Европейските адвокатури със седалище в Брюксел, на адвокатските колегии на Англия, Германия, Израел, Македония, Полша, Румъния, Словакия, Сърбия, Турция, Хърватия, Париж и Солун.

***

Съдебната система у нас не може да бъде усъвършенствана без участието на българските адвокати, каза президентът Георги Първанов

София, 22 ноември 2008 г. /БТА/ Съдебната система у нас не може да бъде усъвършенствана без участието на българските адвокати, които ежедневно отстояват правата на гражданите. Това каза президентът Георги Първанов в приветствието си пред участниците в честването на 120-годишнината от приемането на първия закон за адвокатите в България, организирано от Висшия адвокатски съвет.

Законът е приет на 22 ноември 1888 г. от Петото обикновено Народно събрание. 

Държавният глава изрази увереност за преодоляване на критиките към съдебната система и очаква приноса на адвокатите за това. Имаме достатъчно способни юристи, които обединени ще направят всичко, което зависи от тях , за да докажем, че можем успешно да преодоляваме възникналите проблеми, които съпътстват всеки преход, каза президентът Първанов.

Георги Първанов посочи, че развитието на правната система след приемането на България в ЕС зависи и трябва да зависи и от активността на адвокатите ни. Той допълни, че без техните знания и опит не би могло успешно да се възприемат, поддържат и прилагат в практиката ценностите на европейския правов ред.

Възприемането и прилагането на практиката на първичното и вторичното право на ЕС може да се осъществи само ако в този процес активно участват и българските адвокати, каза президентът.

Министърът на правосъдието Миглена Тачева каза, че реформата на съдебната система не може да се разглежда откъснато от дейността на адвокатурата. По думите й, макар и извън съдебната власт, адвокатът е ключова фигура в съдебната система и в правораздаването. Министър Тачева посочи, че когато очакванията на обществото за съдебния процес са за повече ефективност и разумни срокове, важна предпоставка за реализиране на тези очаквания е високият професионализъм на главните действащи лица, сред които безспорно са адвокатите. Тя добави, че усъвършенстването на работата на адвокатите е пряко свързано с издигането на нивото на правораздаване в България.

Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев отбеляза, че доброто и справедливо правосъдие е немислимо без професионализма на адвокатите.

Омбудсманът Гиньо Ганев посочи, че господството на морала над правната норма е без никакво съмнение. Според него никой не трябва да следва идеята за прилагане на правото, така както е написано и в неговото буквално тълкувание. Ганев подчерта правото на гражданите да искат добро управление и добра администрация.

През 2016 г. е представена енциклопедията „Адвокати, управление, политика (1879 - 2016)“, в емисията на БТА четем:

Представят енциклопедията „Адвокати, управление, политика (1879 - 2016)“ в Деня на българската адвокатура

София, 21 ноември 2016 г. /Ирина Симеонова, БТА/ Колкото е по-недемократично едно правителство, толкова са по-малко адвокатите в него. Това е показало проучването на проф. Милко Палангурски докато е подготвял енциклопедията „Адвокати, управление, политика (1879 - 2016)“, която беше представена пред журналисти  в Националния пресклуб на БТА. По думите му в първия кабинет на Тодор Живков от 1962 до 1966 г. няма нито един представител на адвокатската гилдия.

Официалното представяне на книгата и филма, който е със същото заглавие,  ще е утре от 14:00 ч. в аудитория 272 на Софийския университет на празненството по повод Деня на българската адвокатура.

Книгата е издадена от Висшия адвокатски съвет със съдействието на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Издателят е „Фабер“. Това е сборник с биографии на едни от най-известните български адвокати от 1879 до 2016 г. Представени са адвокати държавни глави, регенти, председатели на Народното събрание, премиери, министри, конституционни съдии, председатели на върховни съдилища, главни прокурори, омбудсмани. Прегледани са над 700 000 страници архив, за да се изготви изданието.

Адвокатите са основното ядро на българската модернизационна мисъл, посочи проф. Палангурски. Съдбата на българската нация в най-критичните моменти винаги е била поверявана на хора, имащи за своя основна професия адвокатурата, т.е. хората на свободните професии, посочи изследователят. Той отбеляза, че в последните 137 години правителството е в "адвокатски ръце" за повече от 35 г., като 14 министър-председатели са били адвокати. От 50 парламента 30 са имали за свои председатели адвокати. В прехода с течение на времето процентът на адвокатите в управлението намалява, в началото те са били много повече, каза още проф. Палангурски.

Целта на едноименния филм е да се покаже, че процентът на адвокати в управлението на страната е лакмус за демокрация в страната, каза режисьорът Константин Чакъров и добави, че това е пълнометражен документален филм, макар първоначално да е предвиждано да е само 27 мин.