site.bta145 години от рождението на Йордан Йовков: как е отразен 100-годишният юбилей на майстора на словото през 1980 година – живот и творчество

Йордан Йовков е роден на 21 ноември (9 ноември – стар стил) 1880 г. в с. Жеравна, Сливенско. Баща му е абаджия, овчар и се е занимавал със земеделие и животновъдство.

През 1892 г. семейството се преселва в с. Чифут Куюсу (дн. Йовково), Добричко. През 1896 - 1897 г. Йовков учи четвърти гимназиален клас в Котленското средно училище, а през 1898 г. постъпва в Първа софийска гимназия, която завършва през 1900 г. От септември 1900 г. до август 1901 г. е начален учител в добруджанското село Долен извор.

От 1902 до 1904 г. учи в Школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ във в. „Съзнание“.

Като част от пъстрата софийска бохема от началото на 20-и век, Йордан Йовков се отличава със скромност и всеотдайност в приятелството. Присъствието му в столичните културни среди е забележимо, но не натрапчиво. Емблематично е другаруването му с Елисавета Багряна. Макар че започва със стихотворения, Йовков бързо разбира, че не там е силата му. Въпреки това ролята му за българската поезия не е за подценяване – именно той подтиква Багряна да издаде първите си две стихотворения. По-късно тя ще признае, че за това ще му е вечно благодарна, ще му посвети стихове, а за творчеството му ще го определи като „ненадминат познавач на човешката душа и сърцевед“.

През 1904 г. той записва право в Софийския университет, но поради липса на средства се отказва от следването и се връща в Добруджа.

В периода 1904 – 1912 г. Йордан Йовков е учител в Добруджанския край – в селата Чифлик Мусубей (дн. с. Изворово, 1904–1905), в с. Саръджа (дн. Росица, 1906–1907) и в с. Каралии (дн. Красен, 1907–1909). От 1909 до 1912 г. е учител и директор на новооткритата прогимназия в с. Красен.

През есента на 1913 г. е демобилизиран от 41-ви пехотен полк и се установява в София като редактор-библиотекар в Министерството на вътрешните работи и изповеданията (МВРИ).

По време на Първата световна война (1914-1918) служи като граничен офицер на южната граница – край Ксанти, в 37-и Пирински пехотен полк, девета погранична дружина и 85-и полк, а по-късно е военен кореспондент на северния фронт, изпратен от редакцията на сп. „Военни известия“.

През есента на 1918 г. Йовков се установява в Добрич и свързва живота си с Деспина Йовкова.

През 1919 - 1920 г. е учител във Варненската мъжка гимназия. През 1920 г. е назначен за аташе по печата в българската легация в Букурещ. Заплатата му е недостатъчна и едва изхранва семейството си. През 1925 г. под предлог, че няма необходимия ценз е понижен в драгоман (преводач, тълмач) – обида, която Йордан Йовков преживява тежко и през октомври 1927 г. подава оставка.

Йовков работи към Дирекцията на печата от 1 февруари 1928 г. до 31 октомври 1935 г. и от началото на 1936 г. до смъртта си на 15 октомври 1937 г., общо около 9 години и половина, разказва д-р Кремена Митева, главен уредник на Дом-паметника на писателя в Добрич, позовавайки се на архивите в музея.

Писателят е заемал длъжност на сътрудник в Българската телеграфна агенция (БТА), която от 1912 г. до 1952 г. е Дирекция на печата към Министерство на външните работи. Йовков е отговарял за прегледа и превода на румънския печат за БТА, който по това време пристигал чрез телеграмни съобщения, става известно от справката за писателя, изготвена от д-р Кремена Митева. 

Първата си книга „Разкази“ Йордан Йовков издава през 1917 г., а през 1918 г. е издаден втори том сборник с разкази. През същата година за двата тома той е награден от фонд „Напредък“ при Българската академия на науките (БАН).

Йордан Йовков е автор на сборниците с разкази — „Последна радост“ (1926; второ издание под заглавие „Песента на колелетата“, 1933), „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“ (1935), „Ако можеха да говорят“ (1936). Негови са романите „Чифликът край границата“ (1934), „Приключенията на Гороломов“ (1938, незавършен), повестта „Желато“ (1920), както и пиесите „Албена“ (1930), „Боряна“ (1932), „Милионерът“ (1930) и др.

Йовков е един от най-превежданите български автори. Общочовешките теми, които засяга като военен писател са универсални и лесно преминават националните граници. Разказите му са пропити с хуманизъм и вечните теми за живота и смъртта, пречупени през призмата на жестоката действителност по време на война. Страданието на героите му изпъква още по-силно на фона на кротката селска душевност, която те притежават. Умело обрисувана и вплетена в повествованието е и природата. В тези рамки се зараждат силните чувства, с които персонажите му са надарени – липсата на справедливост се превръща в сила, тъгата – във всеотдайност, а трагизма – в красота.

Самият той заявява „Не съм написал нито една работа, в основата на която да не стои действително преживяване“. На следващия етап е художественото надграждане - задължителното премисляне на творбата и няколкото преработки или както писателят ги нарича „черновки“. В крайна сметка при Йовков произведението се завършва от внезапен порив, породен от силни чувства. Често се случвало тези чувства да се породят чрез слушането на любима музика:

„…Обичах да слушам тоя оркестър и много работи от „Старопланински легенди“ съм композирал там под влияние на тая музика“.

Ярък пример за надграждането на действителния мотив и художественото му обогатяване чрез музикална намеса в творчеството на Йовков, е създаването на „Овчарова жалба“ - първият разказ на писателя публикуван през 1910 г. в сп. „Просвета“. Той се основава на собствен спомен за жеравненския овчар Стефан Поцкин, за когото имало народна песен, която „щом се изпее и изсвири…, разправя се и легендата“ – предостатъчно за талантливия „художник“ да достигне крайния резултат.

Познаването на българската душевност прави Йордан Йовков любим автор на читателите, които го приравняват дори с Иван Вазов. Заедно с Елин Пелин са определяни за майстори на разказа.

Йовков умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив.

При новината за смъртта му е развълнувана цялата културна общественост. В печата се публикуват множество негови произведения, проследяват се детайли от житейския му път, погребението му е подробно отразено, цели броеве на вестници и списания са посветени на писателя.

По повод кончината на Йордан Йовков списание „Златорог“ пише, че писателят е изпратен от съдбата „за да отбележи тоя народ пред другите, да го закрепи във вековете, да му създаде история“.

За смъртта на Йовков в бюлетин „Преглед на чуждия печат“ на БТА откриваме статия от турския печат:

Творчеството и смъртта на Йордан Йовков

В цариградския „Курун“ (19 октомври 1937 г.) Махмуд Неджметин пише: Анадолската агенция ни донесе тъжната вест за смъртта на Йордан Йовков, който след Иван Вазов се бе издигнал до висотата на един от най-добрите български писатели. Йордан Йовков бе много добър разказвач; него можем да сравним с покойния турски майстор на разказа Юмер Сейфетин. Каквото беше единият за турската повествователна литература, такова беше и другият за българската.

Йовков искаше да вижда всичко хубаво у човека и се стараеше да представи героите си именно под тая светлина. Като покойния свой велик предшественик Ив. Вазов, и Йовков обичаше човешкото и хубавото в живота. Йовков бе не само един голям български писател, а преди всичко един истински човек и културен деец, който бе спечелил любовта и почитта на всички балканци. След смъртта на Иван Вазов, Яворов и П. Тодоров българската литература бавно западаше и Йовков бе писателят, който я издигна отново на подобаваща висота. Неговият роман „Чифликът край границата“ е едно безсмъртно творение. Пиесата му „Милионерът“ се даваше и още продължава да се дава на българската сцена с небивал успех. Неговият последен крупен труд „Ако можеха да говорят“ е един низ от разкази, които са пропити с най-благородни човешки чувства.

Йордан Йовков изпитваше особена любов и проявяваше твърде голям интерес към турската литература. Той бе превел на български откъслеци от някои романи на нашия именит писател Ака Гюндуз и често обичаше да чете и да превежда на приятелите си бисери от турската литература. Йордан Йовков вярваше в богатството на турското литературно творчество.

Когато преди няколко години в. „Зора“ даде в превод романа „Чучулигата“ на Решат Нури, моят приятел Йордан Йовков не скри пред мен възхищението си от големите литературни качества на този действително хубав роман. Не веднъж Йовков бе изказвал пред мен желанието си да посети Нова Турция и да се запознае по-отблизо със съвременната турска литература и с днешните турски писатели. Ранната му смърт, обаче, осуети това негово намерение.

Йордан Йовков не е вече между живите. Вчера майката-земя го прибра завинаги, оплакан от целокупния български народ. Скърбим и ние за Йовков и присъединяваме и нашата жалейка към скръбта на българския народ за тази тежка загуба, която българската литература понесе с неговата ранна смърт.

 Произведенията му са неизчерпаем извор за литературната критика, на тях са посветени множество изследвания, някои дори наричат жанра „Йовковедение“.

През 1929 г. е удостоен с Кирило-Методиевата награда за отличие в литературата от фонд „Берлинов“ на БАН за сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовския хан“.

През 1942 г. с. Чифут Куюсу е преименувано на Йовково в чест на писателя.

В архива на БТА откриваме статия за селото:

Хубавото село Йовково

с. Йовково, Толбухинско, 24 ноември 1980 г. /БТА/ Старите хора още помнят, че в с. Чифут Куюсу от 1897 до 1916 година е живял големият писател Йордан Йовков. На мястото, където е бил бащиният дом на писателя, сега има паметен знак с надпис. Къщата е била опожарена.

Повече от четиридесет години селото носи името на певеца на Добруджа Йордан Йовков. Почти всичките му 180 къщи са нови. Централната улица е асфалтирана. В селото, в което живеят 800 души, има читалище, детска градина, магазин, комсомолски клуб.

Името на Йордан Йовков е носело и създаденото през 1950 година Трудово-кооперативно земеделско стопанство.

Отново в бюлетин „Вътрешна информация" четем за училището в с. Красен, на което Йовков е бил директор:

Учителят с най-голям стаж

с. Красен, Толбухинско, 25 ноември 1980 г. /БТА/ Стари документи разказват, че местното килийно училище било построено в църковния двор през 1860 година. Опожарили го черкези. Първи учители тук са били даскал Цвятко, Симеон Ковачев, а по-късно Юдор Попов, Георги Димитров и Чубра Димитрова.

По инициатива на Йордан Йовков през 1909 година в селото била построена нова учебна сграда. За първи директор на училището тогава бил назначен той. Големият писател е човекът с най-голям учителски стаж в с. Каралии (дн. Красен). Тук той учителства от 1907 до 1912 година. Хората го обикнали и сами предложили през 1941 година училището да носи неговото име.

В старата сграда е запазена учителската стая от онова време с лични вещи на писателя. Една от стаите се подрежда така, както са изглеждали учебните стаи през годините, когато Йордан Йовков е преподавал тук.

В новата триетажна сграда на Основното училище „Йордан Йовков“, носител на ордена „Кирил и Методий“ – трета степен, сега се учат и възпитават при отлични условия 230 деца от шест села. Със своята 120-годишна история то е най-старото училище в района.

През 1970 г. община Добрич учредява национална литературна награда на негово име, която се присъжда на български автори за значителни художествени постижения в духа на посланията на Йордан Йовков, и принос в националната литература.

Неговото име носят множество училища, улици и площади.

В с. Жеравна в двора на родната му къща е поставена бронзова фигура на писателя. В Добрич е построен Дом-паметник, посветен на Йордан Йовков. Драматичния театър в града носи неговото име, а курортният комплекс „Албена“ е именуван на неговото произведение.

За откриването на паметника в Жеравна  и други инициати по повод 100-годишнината от рождението на българския писател откриваме дописка в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:

Откровена любов и синовно преклонение пред Йовков

Открит е паметник на Йовков в Жеравна

 Започнаха йовковите театрални дни

Жеравна, Сливенски окръг, 18 ноември 1980 г. (спец. кор. на БТА Веселин Янков и кор. на БТА Пенка Янкова) Втори ден сливенската културна общественост и възроденият Котленски край отдават дълбока признателност и обич към големия български писател, класика на художествената проза - Йордан Йовков.

Съкровена любов и синовно преклонение изразиха днес и жителите на родното му село - китното старопланинско селище Жеравна. Стогодишнината от рождението на Йордан Йовков събра сутринта в бащиния му дом стотици почитатели на неговото творчество от Котленската община и цялата страна.

Тук дойдоха първият секретар на окръжния комитет на БКП в Сливен Величко Петров, първият заместник-председател на Комитета за култура Павел Писарев, изтъкнати дейци на литературата и изкуствата, дъщерята на Йордан Йовков - Елка Йовкова, негови близки.

Тържеството в легендарната Жеравна, където всеки камък, всяка сграда говори за живия български дух, бе открито от първия секретар на общинския комитет на партията в Котел - Георги Бончев.

„Юбилеят на Йордан Йовков - каза той - ни събра в неговия скромен дом, за да открием паметник на писателя. За да го върнем отново тук, където той се роди, където кипна като плодна пръст неговият талант. Тук, при най-скъпите му видения, сред хората, в двора на бащината му къща, където той не смееше да се връща, за да не наруши поезията, обладала душата му завинаги.

Нека този паметник бъде една чиста и светла признателност на народа към живота и художественото творчество на писателя.“

Народният деятел на културата Младен Исаев - заместник-председател на Съюза на българските писатели - откри паметника на Йордан Йовков. „Като човек и писател - подчерта той - Йовков премина безшумно през живота, отиде си в разцвета на огромния си талант, но остави богато литературно дело - истинския му паметник, вграден в душата на народа. Нека този паметник да напомня на днешните и бъдни поколения, че тук е роден и раснал човекът, обогатил българската национална литература с творения, в които диша огромна любов към живота, човека, красотата.“

Паметникът на Йордан Йовков е дело на скулптора Иван Колев и архитекта Харалампи Аничкин. Бронзовата фигура представя писателя приседнал в минути на размисъл. Тя е поставена в двора на родната му къща-музей.

С голям интерес присъстващите разгледаха пристроената експозиция в родния дом на писателя. За първи път тук са изложени нови документи, свързани с работата на писателя върху сборника „Старопланински легенди“ и учителската му дейност в Добруджа.

В творчеството на Йордан Йовков неназовано присъстват и старата църква и Хилендарският метох в Жеравна, които след реставрацията им бяха открити днес. Изграден преди близо две столетия, този църковен комплекс е бил средище на духовния живот по време на Българското възраждане - заяви в словото си председателят на окръжния съвет за култура Стефан Чолаков. Църквата прави силно впечатление със своята архитектура, с богатата си пластична декоративност, с пищната си полихромна украса и каменна пластика и е сред най-добрите образци на българското възрожденско изкуство.

В нея е уредена изложба на икони, която включва най-представителните образци на старото българско изкуство, запазени в Жеравна.

В Хилендарския метох е уредена изложба на сценография от постановки по Йовкови произведения, а в къщата на Руси Чорбаджи - уникален възрожденски паметник - фотодокументална изложба, отразяваща места, свързани със „Старопланински легенди“.

От днес Десето основно училище в новия жилищен комплекс „Българка“ в Сливен ще носи името на Йордан Йовков. Това бе обявено с решение на Окръжния народен съвет по случай стогодишнината от рождението на писателя.

Годишнините от рождението на Йовков събират литературната общност на тържества и дискусии, доказвайки че чрез творчеството му и писателят е вечно жив.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за честванията в страната:

Пред 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков

С. Красен, Толбухинско, 3 ноември 1980 г. /БТА/ Големият български писател учителства в с. Каралии (Красен) от 1907 до 1912 година. По негова инициатива е построено през 1909 година старото училище в селото, на което „за награда“ той става и първият директор. До скоро в двора на училището стоеше брястът, посаден от него. Запазена е учителската стая с лични вещи на писателя, а в друга стая ще бъде пресъздадена обстановката и атмосферата сред учителите от онова време. В селото е подредена една от най-старите музейни сбирки в окръга с картинна галерия с около 100 картини на известни наши художници. Факсимилета на документи, снимки и книги на писателя на немски, сръбски и руски език.

В музейната сбирка се пази дървеният печат на Земледелческото спестовно-заемно дружество в с. Каралии, създадено на 6 септември 1908 година, в ръководството на което е влизал Йордан Йовков. Тук е изложена и издадената през 1977 година в Канада „Антология на българската литература“ от бившия местен учител Никола Русанов и канадеца Коломбо. В книгата са поместени трите разказа на писателя „По жицата“, „Българка“ и „Шибил“.

В музейната сбирка се пази и друг ценен документ - бележникът на ученика на Йордан Йовков от селото, Иван Ганчев, през учебната 1911–1912 година, с подписа на големия наш писател.

***

Толбухин, 5 ноември 1980 г. (БТА) Днес се състоя премиерният спектакъл на пиесата „Боряна“, посветен на 100-годишнината от рождението на нейния автор Йордан Йовков. Режисурата и музикалното оформление са на Михаил Василев. Художник на декорите е Кирил Неделчев от Националния академичен театър „Иван Вазов“, а на костюмите - гост-художничката Светла Неделчева от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Главната роля се изпълнява от гост-актрисата от Националния академичен театър „Иван Вазов“ в София - Адриана Андреева. В останалите роли участваха актьори от Драматичния театър в Толбухин, който от четири десетилетия носи името на Йордан Йовков.

Йордан Йовков участва активно в Балканската война (1912–1913) и в Междусъюзническата война (1913) като запасен офицер и командир на рота. През юни 1913 г. той е ранен в боевете край Дойран, като неговите войници го носят на гръб повече от 4 километра, за да го спасят от плен. За проявения героизъм по време на войните той е награден с орден „За храброст“.

***

Пловдив, 12 ноември 1980 г. (БТА) Днес тук бе чествана 100-годишнината от рождението на Йордан Йовков и 40-годишнината от откриването на училището, което носи неговото име. Доклад за големия български писател, завършил жизнения си път в Пловдив, но останал завинаги в съзнанието на прогресивната интелигенция и гражданството, както и за историята и успехите на училище „Йордан Йовков“, изнесе директорът на училището Петър Тодорински.

Спомени разказа първият главен учител Иван Казаков.

***

Сливен, 14 ноември 1980 г. (БТА) Във връзка с навършването на 100 години от рождението на Йордан Йовков от 17 ноември тук започват Национални Йовкови празници.

В Сливен ще се състои тържествено събрание и литературна вечер-разговор „Уроците на Йовков“. Ще бъдат открити две изложби. В родното село на писателя - Жеравна - ще бъде открит паметник. Празниците ще продължат в окръга с Йовкови театрални дни с участието на драматични театри от страната.

***

Йовкови театрални дни

Толбухин, 21 ноември 1980 г. (БТА) С постановката „Боряна“ на Драматичния театър „Йордан Йовков“ на младия режисьор Михаил Василев днес в града бяха открити Йовкови театрални дни. Те са посветени на 100-годишнината от рождението на вдъхновения певец на Добруджа. Ролята на Йовковата Боряна се изпълнява от гост-актрисата от Националния академичен театър „Иван Вазов“ в София Адриана Андреева. С постановката на същата пиеса ще се представи и Драматичният театър „Константин Величков“ от Пазарджик.

На Толбухинска сцена ще гостуват с постановките на Йовковите пиеси „Вечери в Антимовския хан“, „Милионерът“ и „Албена“ Драматично-музикалният театър „Константин Кисимов“ от Велико Търново и драматичните театри в Търговище и Сливен.

/РШ/СЗ/отдел „Справочна“/

Използвани източници: Голяма енц. България, София, 2012, т. 6, с. 2163-4; Речник на бълг. литература, София, 1977, т. 2, с. 135-139; Речник по нова бълг. литература, София, 1994, с. 151-153; в. „Литературен фронт“, бр. 48 от 28 ноември 1985 г.; сп. „Литературна мисъл“, бр. 10 от 1986 г.; в. „Отечествен фронт“, бр. 12775 от 30 октомври 1987 г.; https://litclub.bg/library/bg/yovkov/pri_struma.htm