site.btaКонцерт с участието на лауреатите и участниците от арт-студиото „Бесарабска плетеница" ще се състои в Тараклия, Молдова, на 15 ноември

Концерт с участието на лауреатите и участниците от арт-студиото „Бесарабска плетеница" ще се състои в Районния дом на културата „Степан Танов" в Тараклия, Молдова, на 15 ноември от 13:00 часа. Музикалното събитие е посветено на 90-годишнините от рождението на Стефан Стоянов и Васил Радев - дейци на музикално-танцовия фолклор на бесарабските българи.

Повече от 14 детски танцови и вокални формации от села и градове в район Тараклия, Автономно териториално образувание (АТО) Гагаузия, както и от село Стояновка в район Кантемир, ще представят на публиката своите таланти. Ученичката от Детската школа по изкуствата в район Тараклия Юлия Кирова ще свири на гъдулка.

Инициативата има за цел да покаже приемствеността между поколенията в съхраняването на българския и гагаузкия фолклор в Бесарабия и да популяризира традиционните музикални и танцови форми на местните общности.

Организаторите канят жителите и гостите на Тараклия да станат част от празника на народното изкуство и живата традиция.

От сайта на Научното дружество на българистите (НДБ) научаваме, че Стефан (Степан) Фьодорович Стоянов — музикален педагог, организатор и ръководител — е роден в Чииший (Городнее, Украйна) на 24 ноември 1935 г. Той е бил директор на Музикалния колеж „Щефан Няга" в Кишинев, организатор на неговия филиал в Твърдица, създател и първи творчески ръководител на българския народен професионален ансамбъл за песни и танци „Родолюбие" в Тараклия, всеотдаен активист на национално-културното движение на бесарабските българи, заслужил деятел на изкуствата на Молдова, учен, доктор по изкуствознание. Стефан Стоянов напуска този свят през 1999 г.

В статията си за алманаха „Родолюбец" хореографката д-р Марина Банкова пише, че Васил Асенов Радев е роден на 10 октомври 1935 г. в село Пищане, Софийско, България. Творческият му път започва през 1956 г. в ансамбъл „Граово", докато учи в Техникума по металургия в Перник. През 1957–1958 г. е част от Ансамбъла за песни и танци към Строителните войски под ръководството на Методи Кутев. От 1959 до 1964 г. е водещ солист на Държавния ансамбъл за песни и танци в Благоевград (днес ансамбъл „Пирин"), с който обикаля света като представител на българската сценична фолклорна култура.

От 1984 г. започва дългогодишната му работа в Молдова като асистент на Методи Кутев в Националния академичен ансамбъл „Жок", където реализира постановки на български танци. Тази дейност става основа за бъдещото му включване в културните процеси на българската и гагаузката общност в Молдова. По покана на музикалния деец Стефан Стоянов през 1986 г. участва в създаването на първия професионален български ансамбъл за песни и танци извън България – в Тараклия, към Молдовската държавна филхармония. Радев поставя ключови танцови композиции „Българска сюита", „Шопска копаница", „Бесарабска сюита" и др. и подготвя първото поколение танцьори в състава.

От 1990 г. работи в Твърдица, където съдейства за създаването на Детско-юношеския ансамбъл „Твърдишка младост" и подпомага развитието на местния женски хор. Под негово ръководство ансамблите от района достигат национални и международни сцени.

През 1996 г. участва в откриването на твърдишкия филиал на Колежа „Щефан Няга" – първото училище по българска музика и танц в Молдова. Негови възпитаници днес са ръководители на ансамбли, преподаватели, музиканти и дори доктори по българска хореография.

В продължение на около 20 години Васил Радев работи в Молдова с едни от най-значимите имена в народното танцово изкуство и оставя дълбока следа в развитието на фолклорната култура на българите и гагаузите. Значението му се измерва в няколко поколения танцьори и ръководители, възпитани в любов към българския танцов фолклор както в Молдова и Украйна, така и в България.