site.btaВъзможностите за икономически растеж и готовността за еврозоната бяха сред темите, обсъдени на форум в София

Развитието на икономиката и възможностите за растеж, готовността на банковата система и на участниците в капиталовия пазар за еврозоната бяха сред обсъдените теми на форума Investor Finance Forum в София, организиран от Investor.bg.

Коментирайки предизвикателствата пред растежа, членът на Фискалния съвет Любомир Дацов посочи, че големият проблем се нарича Европа. Ние сме абсолютно интегрирани по отношение на външната търговия с Европа и всички тези предизвикателства и проблеми от гледна точка на бавен растеж в Европа, свръхрегулациите, които видимо пречат за развитието на икономиката, представляват проблем пред средата и общата посока за развитие, посочи той. В момента се намираме в такава политическа ситуация, в която разбираме защо централните банкери от няколко години отправят послание, че монетарната и фискалната политика трябва да вървят ръка за ръка. Един от големите проблеми в Европа е, че монетарната политика в момента почти няма инструменти, за да стимулира растеж в Европа, каза Дацов.

Той коментира още, че липсата на координирана фискална политика и пренебрежението на властите води до това, че каквото и да прави в момента ЕЦБ, тя няма да има ефективна политика. Това влияе на процеса на стабилизация, защото Европа има проблем със стабилността, с привлекателността си като място за инвестиции, но отправя и другия проблем, който е в България - българските публични финанси в момента са пред много остра криза, независимо дали се отрича от правителство или от официални власти, каза той. 

Дацов посочи, че ще бъдем единствената държава в Европа, която влиза в еврозоната, в която растежът ще бъде по-нисък, отколкото предходната година и инфлацията ще бъде значително по-висока, и това съчетано с по-ниски инвестиции. Съчетаването на макроикономически дисбаланси, които стават видими в момента, отстъпва и на другия проблем - неефективността на публичните финанси, отбеляза Дацов. Той добави, че в бюджета ефективността е главното нещо - бюджетът не се прави, за да се раздават заплати, пенсии и т.н, а за да прави услуги на гражданите. В момента понеже никой не задава въпроса какви услуги получаваме, това е и състоянието на бюджета, което прави една абсолютна експанзия, посочи Дацов. Надявам се, тъй като има дискусия в момента в тази сфера, някак си да почнем да взимаме завоя, съчетавайки факторите, които движат растежа - пазара на труда, само че преструктуриран, със значителни инвестиции в образованието, и привличане на външни инвестиции, добави той.

Главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов коментира, че от доста години приемахме за даденост, че растежът е неизбежен, че догонването е сигурно, но от данните за Източна Европа се вижда, че няма нито една посткомунистическа източноевропейска страна, която е достигнала средното ниво на БВП на човек от населението за ЕС, изчислен през паритета на покупателна способност. Много страни постигат впечатляващ напредък в определени периоди, но най-богатите източноевропейски страни удариха тавана от около 90-92 процента от средното ниво за ЕС, други страни спряха по-рано, обясни той. Ние сме още под 70 процента, със сегашния модел на растеж имаме доста още какво да направим - привличане на индустриални инвеститори, разширяване на финансовия сектор, добавяне на нови услуги с висока добавена стойност, преструктуриране на икономиката, посочи той. Според него имаме още няколко години на потенциал за растеж, за привличане на инвеститори и конкурентоспособност, а отвъд това е голямото предизвикателство - дали няма това да ни стопира, дали може да сме част от растежа.

Асен Ягодин, заместник главен изпълнителен директор на „Пощенска банка“, отбеляза, че банковата система у нас е една от най-силно развитите звена на икономиката на България и това е, защото беше един от първите сектори, който започна да се реформира по световни стандарти. Според него ролята на българските банки дори ще нараства с влизането ни в еврозоната и един от основните фактори за благоденствието на България като цяло в еврозоната ще се дължи на тяхната подкрепа.

Той посочи още, че българските банки бяха първият сектор, който трябваше много бързо да се подготви за влизане в еврозоната, добавяйки, че големите български банки бяха готови още в края на 2024 г. Много плавно ще стане този преход, но не трябва да намаляваме вниманието, това не е само технологична подготовка, а дори и комуникационна - там изостанахме доста, заради това и доста голям процент от българите не са сигурни доколко еврото е позитивна новина за тях, посочи Ягодин. Сега с ускорени темпове се правят разяснителни кампании, така че този преход да бъде максимално плавен за всички българи, добави той.

Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на "ЕЛАНА Финансов Холдинг", коментирайки развитието на капиталовия пазар у нас, посочи, че той е следствие от състоянието на държавата, а то по думите му не е "цветущо" в макроикономически план. Има конкретни стъпки, но те са свързани с държавна политика и с разбирането, че този пазар не се развива като самоцел, еволюционно, а е възможност за осигуряване на капитал за инвестиции, посочи той. Това че държавата ни не е подредена и финансите ни вървят в недобра посока се отразява и на пазара, посочи той. В крайна сметка капиталовият пазар обича спокойствие, обича стабилна държава, добре развиваща се икономика, нещо, което в последните години не можем да покажем, каза Колчев.