site.btaНаучна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“ се състоя в София и Босилеград

Двудневна научна конференция „Западните български покрайнини – история и перспективи“, организирана от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН), Научния институт „Западни покрайнини“, Културно-информационния център „Босилеград“ и Националния научен експедиционен клуб ЮНЕСКО, се състоя в Националния студентски дом в София и в Културно-информационния център „Босилеград“ (в Босилеград) на 6 и 7 ноември.

Първият ден на конференцията се състоя в Националния студентски дом в София и събра представители на академичната и научната общност, студенти, както и представители на държавни институции – Народното събрание, Президентството, Министерството на външните работи, Изпълнителната агенция за българите в чужбина. 

„Вярвам, че конференцията е и послание към нашите сънародници в Западните покрайнини, че ние мислим за тях“, каза по време на откриването на форума проф. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.

В рамките на форума бяха засегнаха теми, свързани с историческите събития, касаещи правно-териториалните аспекти, демографията и икономическото състояние на района, както и настоящето и бъдещето на Западните покрайнини. „Тази научна конференция има за цел не само да очертае нови изследователски полета, но и да запълни сериозни пропуски в нашата историография“, каза още в своето слово проф. Вачков.

По време на откриването беше прочетен поздравителен адрес от името на министъра на външните работи Георг Георгиев. „Научната конференция е израз на стремежа на организаторите, но и на нас като граждани, да пазим паметта на хората, посветили живота си на святото дело да съхранят българщината там, където има и един българин“, се посочва в словото. Министърът подчертава, че България няма да се откаже да защитава правата на българските национални малцинства навсякъде, където ги има.

Райна Манджукова, директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, подчерта, че училищата и читалищата са ключови институции за съхраняването на българската идентичност. „Трябва да продължаваме да поддържаме тези връзки. Те са важни за нашите сънародници в Западните покрайнини, за да знаят, че България не ги е забравила“, каза Манджукова.

Димитър Цанев, консул на България в Ниш, представи пред участниците предизвикателствата пред работата с българската общност зад граница и защитата на нейните интереси. Той пожела успех на конференцията и изрази надежда тя да обхване повече от проблемните на нашите сънародници.

Председателят на Националния научен експедиционен клуб ЮНЕСКО Кристиян Калчев отбеляза, че конференцията е продължение на едно важно начинание. „Да пазим историческата памет, да споделяме знания и да търсим по-добро бъдеще за българските общности в Западните покрайнини“, заяви той.

Калчев добави, че когато науката и обществото действат с обща цел, резултатът има дълбок и траен смисъл. На събитието присъства и Стоян Таслаков, председател на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната. „Темата на конференцията е изключително важна. Чрез нея показваме, че не сме забравили нашите сънародници от Западните покрайнини и че сме дълбоко ангажирани с техните проблеми“, каза Таслаков.

Петото заседание от Втората научна конференция „Западните български покрайнини - история и перспективи" се състоя в салона на Културно-информационния център „Босилеград“ на 7 ноември. Участваха историци от Българската академия на науките, УниБИТ, Нов български университет, Военната академия, Регионалния исторически музей – Велико Търново, Общинския исторически музей – Трън, Националния военноисторически музей, Научния институт „Западни покрайнини“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 149-о СУ „Иван Хаджийски“, Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Русе, КИЦ „Босилеград“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

В двата дни на конференцията бяха проведени общо пет заседания, на които се представиха около 30 доклада които ще бъдат издадени в сборник.