site.btaПредставяне на книгата “Етюди от жълтата къща” от Кирил Наги ще се състои днес в София

Книгата “Етюди от жълтата къща” на Кирил Наги, който е роден в Будапеща, ще бъде представена днес, 10 ноември, от 18:30 часа в “Червената къща“ на ул. “Любен Каравелов” 15 в София. Това съобщи Унгарският културен институт в София на своя сайт.

Литературното събитие ще премине с участието на автора Кирил Наги, преводачката Светла Кьосева, актьора Валентин Ганев и контрабасиста Михаил Иванов.

Романа ще представи българската журналистка и писателка Мария Касимова-Моасе.

“Етюди от жълтата къща” е първият му роман (на Кирил Наги, бел. авт.). Не искам да издавам много за него, но първата дума, която ми идва да споделя, е естетски. Хубаво писане, красиво и нетипично. История с много разклонения, над които да мислиш. Книга за препрочитане и преживяване на различни нейни пластове“, написа във Фейсбук профила си Моасе по повод предстоящото представяне на книгата.

“Иначе Кирил е много млад и вече полиартист. Ренесансов човек. Творец на думи и визия, космическа душа. Унгарец по баща, българин по майка, берлинчанин и парижанин по местоживеене, троянец по спомени. Искам много и дълго да разговарям с него и да го питам”, коментира още тя.

"Eтюди от жълтата къща" проследява срещата на двама мъже в двора на една психиатрия. Бавно изплуване на спомените, размесени във времето и пространството. Истории от България и Унгария отпреди промените, откъслечни спомени за войни, бягства и изоставеност. Историята на една възрастна жена и борбата ѝ срещу сексизма, самотното ѝ майчинство. За усилията да застанем очи в очи с грешките на предишните поколения, пише в анотацията на романа, публикувана от Унгарския културен институт в София.

“С ироничните си прозрения първият роман на Кирил Наги е огледало, в което са отразени ту с хумор, ту с трагика недоразуменията на собствения ни свят. Магически реализъм на тънката като косъм межда, деляща въображение от историческа действителност“ – се добавя в текста.

За себе си Кирил Наги казва: „Роден съм през 92-ра в Будапеща, където и израснах. Баща ми е унгарец, майка ми българка, и макар до голяма степен да не съм възпитан в двуезичие, силен двигател в живота ми (творческия) винаги са били българската култура и спецификите на страната или пък произтичащата от това двойнственост, ролята на страничен наблюдател – в Унгария винаги съм се смятал за българин, в България – за унгарец. Понастоящем живея в Берлин и Париж, където в зависимост от настроението си избирам какъв съм“.