site.btaФренският държавник генерал Шарл де Гол напуска този свят преди 55 години

Френският държавник, военен и политически деец ген. Шарл де Гол умира преди 55 години - на 9 ноември 1970 г., откриваме в бюлетина на БТА “Международна информация” от ноември 1970 г.

Втората световна война е ключова в живота на де Гол.  

Името му се свързва с отказа на част от французите да приемат капитулацията и окупацията на страната от хитлеристите. На 18 юни 1940 г. той излъчва от Лондон прочутия си призив към сънародниците си да продължат войната под негово ръководство. На 2 август 1940 г. френски военен съд го съди и осъжда задочно на смърт, лишаване от военно звание и конфискация на имущество. Предаванията от Лондон, действията на Свободните френски сили и контактите на групите за съпротива във Франция, било то със собствената организация на де Гол, или с тези на британските тайни служби, донасят национално признание за неговото лидерство, но пълното признание от съюзниците му идва едва след освобождението на Париж през август 1944 г., според “Британика”.

Той е ръководител на временното правителство на Франция от 9 септември 1944 г. до 20 януари 1946 г. След това се оттегля от политиката и се връща като министър-председател на страната от 1 юни 1958 до 8 януари 1959 г. в един критичен за страната период, когато тя е на прага на гражданска война и бунтове в Алжир. От 8 януари 1959 г. до 28 април 1969 г. де Гол е президент на Франция.

Какво откриваме в бюлетините “Международна информация” и “Международна информация - служебен” за кончината на държавника де Гол:

Мълния!

Париж, 10 ноември 1970 г. /БТА/ Вчера в 19:30 часа в дома си в Коломбе ле дьо З`еглиз е починал от сърдечна криза бившият френски президент генерал Шарл де Гол. 

***

Починал е генерал Шарл де Гол

Париж, 10 ноември 1970 г. /БТА/ Снощи в дома си в Коломбе ле дьо З`еглиз вследствие сърдечна криза почина на 80-годишна възраст бившият френски президент генерал де Гол. В момента, когато работел над втория том от мемоарите си, изчаквайки започването на телевизионните новини, той се почувствал зле. Смъртта настъпила 15 минути след това.

Френският президент Жорж Помпиду бил незабавно уведомен за смъртта на генерал де Гол. Министър-председателят Жак Шабан Делмас от 9:30 ч. по Гринуич се съвещава с президента Помпиду.

Генерал Шарл де Гол е роден в Лил на 22 ноември 1890 г. На 18-годишна възраст постъпва във военното училище "Сен Сир". През Първата световна война той е раняван два пъти и е произведен в чин капитан. По време на Втората световна война, пет дни след окупирането на Белгия и Холандия, де Гол е назначен за командир на 4-та бронирана дивизия и през май 1940 г. отблъсква една немска атака. За тази операция той е произведен в чин генерал на 49-годишна възраст - най-младият генерал в тогавашната френска армия. На 6 юни същата година е назначен за държавен подсекретар в Министерството на националната отбрана в правителството на Пол Рейно. След капитулацията той заминава за Лондон, където организира съпротивителното движение "Франс либр". На 14 юни 1944 г. дебаркира в Нopмандия, а на 25 август влиза в освободения Париж. През 1946 г. той подава оставка от поста министър-председател и се оттегля от политическия живот. На 1 юни 1958 година де Гол отново поема ръководството на страната. На 21 декември 1958 г. той е избран за президент на Републиката. Две години по-късно слага край на окупацията на Алжир, след като се справя с бунта на генералите от САС, след изтичането на седемгодишния му мандат генерал де Гол е избран за президент на Републиката за втори път през 1965 г. На 27 април 1969 г., след като френският народ отхвърли по време на референдум предлаганите от генерал де Гол реформи за обновяване на Сената и ново райониране на страната, той се оттегли от политическия живот и се установи в имението си в Коломбе ле дьо З`еглиз. (…)

***

Франция в траур

Париж, 10 ноември 1970 г. /Кор. на БТА Д. Шишманов/ Генерал де Гол - бившият президент на Френската република, един от най-бележитите държавници в света през последните тридесет години, почина снощи в 19 часа и 30 минути в имението си в селцето Коломбе ле дьо З`еглиз на 80 годишна възраст от сърдечна криза. Официалното съобщение за смъртта на генерал де Гол бе направено днес в 9:30 часа парижко време.

Каквито и да са политическите убеждения на французите, каквато и да е тяхната партийна принадлежност, уважението към генерал де Гол е всеобщо. Затова и скръбта, която обхвана днес Франция, е всеобща. (…)

В 13 часа днес президентът на Френската република Жорж Помпиду отправи обръщение към френския народ. (…) Помпиду говори за огромните заслуги на генерал де Гол към Франция, която под негово ръководство извоюва и укрепи своята независимост и зае заслуженото си място в света.

С узнаването на вестта за смъртта на генерал де Гол френското Национално събрание прекрати заседанията си. Правителството бе свикано днес на извънредно заседание под председателството на президента на Републиката Жорж Помпиду. (…)

Пред Елисейския дворец се трупат много французи, които дават израз на своята скръб, всички емисии на френските радиостанции и телевизия днес са посветени на делото на големия французин. Многократно бе прочетено обръщението на генерал де Гол от 18 юни 1940 година към французите за борба срещу окупатора, а също така и неговото завещание в случай на смърт, написано през януари 1952 година в два екземпляра, единият от които е бил съхраняван от днешния президент на републиката Помпиду. (…) В завещанието си генерал де Гол иска да бъде погребан в селцето Коломбе ле дьо З`еглиз без каквито и да е официални церемонии, без присъствието на министри, депутати и каквито и да е официални лица, без музика и фанфари. Според желанието му на погребението могат да присъстват само представители на борците от Съпротивата, негови бойни другари, скромна представителна част на армията, селският общински съвет на Коломбе ле дьо З`еглиз, членовете на семейството му и най-близките му хора. Поради това министрите и другите официални лица, както и държавните представители от други стрини, които ще пристигнат, не ще присъстват на погребението в Коломбе ле дьо З`еглиз, а на църковната служба в катедралата "Нотр Дам" в Париж. (…)

Провеждайки политика на защита независимостта и суверенитета на Франция, генерал де Гол оттегли страната от военната организация на НАТО и освободи френската територщ от присъствието на войските и щабовете на НАТО и Съединените щати. При президентството на генерал де Гол Франция тръгна по пътя на политиката на подобряване отношенията между Изтока и Запада, на приятелство и сътрудничество със социалистическите страни. (…)

Светът за де Гол:

ООН тачи паметта на де Гол

Ню Йорк, 10 ноември 1970 г. /Кор. на БТА/ Общото събрание на Организацията на обединените нации посвети днешното си сутрешно заседание на отдаване почит на починалия бележит френски държавен деец генерал Шарл де Гол. (…) От името на групата на социалистическите страни пред Общото събрание говори постоянният представител на Народна република България при ООН Милко Тарабанов. Българският представител характеризира де Гол като един от големите политици, активен участник в Антихитлеристката коалиция в годините на Втората световна война, допринесъл в значителна степен за победата над нацизма. (…) 

***

Парижкият кореспондент на АП за политическата кариера на де Гол

Париж, 11 ноември 1970 г. /Кор. на АП Харви Хъдсън/ Със силата на своята неудържима личност Шарл де Гол остави незаличима следа в историята. За добро или зло той преобрази картата на света, нагласи плановете за европейско единство според своето схващане и промени политическия облик на Франция.

Неговото влияние далеч превишаваше намалялото военно значение, което можеше да има Франция за равновесието на силите в света. А чувството му за историческо пророчество бе странно и неестествено.

Присъдата на времето може да подцени някои от схващанията на де Гол, обаче историята никога няма да може да отрече, че той е направил много повече отколкото който и да е друг след Наполеон, за да подчини Франция на своята воля.

Ту вбесявайки другите, ту сам вбесен, де Гол бе един от редките политически фигури, които можеше да вземе в ръцете си властта или да се откаже от нея - макар да има куп доказателства, че тя много му е липсвала, когато не я е имал. Той обаче е упорствал в това да държи в ръцете си властта според своята воля.

През 1964 г. той ненадейно напусна министър-председателския пост, защото смяташе, че политическите партии - а чрез тях - народът - са наложили конституция, която няма да бъде ефикасна. (…)

Когато де Гол се завърна триумфално, той дойде като господар. Той се отказа от всякакви диктаторски амбиции и работеше чрез установената демократична система на управление, обаче, нямаше и съмнение в това кои е "главният". В онези неспокойни времена едва ли е имало някой, които е искал нещата да вървят по друг начин. (…)

По време на своето единадесетгодишно управление де Гол фактически бе единствен актьор на политическата сцена. Министър-председателите и министрите понякога биваха свеждани до ролята на момчета за всичко. Политически декларации се правеха на пресконференции и много често членове на кабинета ги чуваха за първи път там.

Де Гол сам се създаде като политическа личност.

През 1940 година той пристигна в Лондон сам и неизвестен, страдащ от унижението, което изживя неговата почитана и обичана Франция. Той сам се зае да премахне позора на поражението, нанесено от германската армия. Неговите единствени оръжия бяха несломимата му гордост и отказа му да направи компромис със своите идеали.

Той непрекъснато предизвикваше гнева на британските си домакини и при много случаи вбесяваше президента Франклин Д. Рузвелт и американския държавен секретар Кордел Хъл. Той заплашваше, че ще стреля срещу съюзническите войски, ако френските интереси бъдат засегнати.

С истинско упорство той почти винаги постигаше това, което искаше.

Де Гол непрекъснато осъждаше войната, която САЩ водят във Виетнам и винаги търсеше случаи, за да отправя нападки срещу нея. Той съжаляваше за съществуващата цена на златото и за първостепенното място на долара на международния пазар. Той високомерно отблъсна предложението на президента Джон Ф. Кенеди за доставката на ракети.

Докато се стремяха към установяването на приятелски отношения с Русия, де Гол ревностно се бореше срещу комунистите във Франция, които раболепно следваха политическия курс на Русия. (…)

По време на официалното си посещение в Канада той издигна лозунга "Да живее свободен Квебек" и бе порицан от канадското правителство.

Де Гол считаше външните и военни въпроси като свой запазен периметър и почти никакво решение в тези две области не се вземаше без неговия съвет.

Той, обаче, имаше погрешна преценка за това какво ставаше в училищата, по фабриките и в селата. Резултатът от това бе избухването на големите стачки и насилията през 1968 година, които почти парализираха страната в продължение на шест седмици.

Народът пак бе на ръба на анархията и де Гол отново бе обзет от мисълта да напусне властта. Обаче с последни свръхчовешки усилия той получи уверения за подкрепата на армията и с една кратка авторитетна реч по радиото промени хода на събитията.

Тогава никой не знаеше това, но тези събития бяха началото на падането на де Гол. Оттогава нататък вече не го считаха за непогрешим.

Народът вече не се вслушваше с предишното усърдие в бащинските съвети, които той продължаваше да раздава. 

***

Британският печат за де Гол

Лондон, 11 ноември 1970 г. /ЮПИ/ В днешната си уводна статия за генерал де Гол лондонският вестник "Таймс" пише отчасти:

"През целия си живот де Гол се стремеше към величие с един простодушен плам, който - според гледната точка на страничния наблюдател - можеше да изглежда възхитителен или отблъскващ, но който беше само косвена лична изява. Той се превърна в изразител, съвест, летописец и въплъщение на Франция - роля, която той можеше да поддържа и която французите аплодираха, само защото той обикновено успяваше. Той се оказа прав за хода на войната, когато мнозинството от неговите съотечественици сбъркаха; той беше прав по въпроса за ограничаване на френската дейност в Алжир и Черна Африка; дали беше прав за Европа, Китай, комунизма, международната валута, Квебек и всички други проблеми, по които той гълчеше човечеството; е спорен въпрос, разбира се. Но де Гол никога не беше старомоден, незначителен, почти никога не беше скучен, а често - в мисъл и действия - той беше блестящ. (…)

Безсъмнено е това, че през 1958 година де Гол спаси Франция от военната диктатура, която неизбежно би довела до гражданска война и която - наред с многото други последици - щеше да остави Общия пазар да умре в зародиш. Макар и отхвърлен накрая от френските избиратели, де Гол остави по-дълбоко впечатление в страната от всеки друг човек след Наполеон ”.

Вестник "Дейли експрес": "(…) Той превърна Франция от обект на международен присмех в страна, която се ползва с изключително влияние и престиж между другите велики сили. (…)

Британският народ хранеше огромно възхищение към де Гол. Привличаше ги неговото безразличие към "световното обществено мнение". Те завиждаха на французите за късмета им, че ги ръководи един патриот, а не ветропоказалец. И преди всичко англичаните уважаваха смелостта на човека, който никога не капитулираше. (…)”.

Вестник "Дейли телеграф": “(…) Често пъти той не разполагаше с нищо друго освен с думи - но наистина какви думи - изразяващи характер и чувства. По-късно, когато разполагаше с цяла нация, тя вече не беше велика сила в ничии очи освен в неговите. И въпреки това светът непрекъснато го наблюдаваше с възхищение и напрегнатост. Този свят ще му отдели почетно място в своята история.”

Денят, в който светът се сбогува с генерал де Гол:

Затруднения на френската полиция

Париж, 12 ноември 1970 г. /АП/ Най-голямото досега събиране на правителствени ръководители, след погребението на Дуайт Айзенхауер, постави пред френската полиция големи проблеми за обезпечаване на тяхната сигурност.

На префекта на полицията в Париж Морис Гримо е отпусната допълнителна помощ от 15 000 полицаи, военизирани жандармеристи и членове на специалните полицейски части за потушаване на размирици. (…)

***

Франция се прости с генерал де Гол
Погребението в Коломбе ле дьо З`еглиз и траурните шествия в Париж

Париж, 12 ноември 1970 г. /Кор. на БТА Д. Шишманов/ Франция и светът отдадоха днес последна почит на генерал де Гол. Той бе погребан в гробището на малкото селце Коломбе ле дьо З`еглиз, според предсмъртното му желание: без присъствието на министри и официални правителствени лица. До селската църква ковчегът с тялото на покойника в униформа на бригаден генерал бе носен на блиндирана военна кола, следвана от съпругата и децата на генерал де Гол. (…) От църквата до гроба ковчегът бе принесен на ръце от 10 младежи от селото, представляващи младежта на Фанция. Тук присъства скромна войскова част, представляваща френските въоръжени сили. (…) На погребението присъстваха и съратници на генерал де Гол, удостоени с този орден, дошли от различни градове и села на Франция. Броят на наградените с Ордена на освобождението бе 1036, но днес са живи само 541.

Единствените официални представители, които според завещанието на генерал де Гол присъстваха в това си качество на погребението, бяха членовете на селския Общински съвет на Коломбе ле дьо З`еглиз.

Гробът, в който бе положено тялото на генерал де Гол, не се отличава с нищо от другите. Той е отбелязан само с името, датата на раждането и датата на смъртта на бележития французин. Но този гроб се превърна още днес в място на поклонение за милиони французи, за които по време на нацистката окупация генерал де Гол бе символ на надежда. В малкото селце Коломбе ле дьо З`еглиз с 352 жители днес, десетки хиляди французи продължават да прииждат от всички краища на Франция със специални влакове, с автобуси и коли. (…)

След погребението пристигналите в селото десетки хиляди французи в безкрайни колони преминаваха пред гроба на генерал де Гол, за да се поклонят и отдадат почит към паметта на този когото с чувство на признателност наричат освободител на Франция. (…)

Париж отдаде последна почит на генерал де Гол с огромно мълчаливо траурно шествие тази вечер по авеню "Шан-з-елизе" до Триумфалната арка, където през август 1944 година генерал де Гол приветства свободен Париж и свободен Париж приветства големия патриот. В колоните на това шествие бяха въстаници от Парижкото въстание през август 1944 година, други участници в Съпротивата, бойци от прочутата Втора бронирана дивизия. (...)

Днес Париж се превърна в столица на света. Тук са пристигнали над 2300 представители на чужди държави, между които държавни и правителствени ръководители и министри от повече от 80 страни. Те присъстваха на неофициалната траурна церемония в парижката катедрала "Нотр Дам". Тук бяха председателят на президиума на Върховния съвет на Съветския съюз Подгорни, президента на Съединените щати Никсън, президентът на Германската федерална република Хайнеман, английският министър-председател Хиит, председателят на президиума на Народното събрание на Народна република България Георги Трайков, министър-председателят на Индия Индира Ганди, председателят на Държащия съвет на Полската народна република Мариан Спихалски, иранският шах Мохамад Пахлави, министър-председателят на Турция Сюлейман Демирел, белгийският крал Бодуен, холандската кралица Юлияна, президентът на Кипърската републжа архиепископ Макариос, императорът на Етиопия Хайле Селасие и други държавни и правителствени ръководители от почти всички страни на Европа, Азия, Африка и Америка. (…)

Днешният ден, 12 ноември, е обявен за ден на официален траур във Франция. Държавните и обществени учреждения и някои училища бяха затворени, френският трикольор е спуснат наполовина. Неофициални траурни церемонии и шествия се състояха днес във всички градове и села на Франция. Заедно с камбаните на малкото селце Коломбе ле дьо З`еглиз днес в 15 часа биеха камбаните във всички градове и села на Франция. (…)

Франция и светът се простиха днес с най-бележития от съвременните французи, който още приживе влезе във френската и общочовешка история като борец за свободата и защитник на независимостта на Франция, голям държавник и радетел за разбирателството и сътрудничеството между Изтока и Запада, между всички страни в света. 

***

Погребението на генерал де Гол

Коломбе ле дьо З`еглиз, 13 ноември 1970 г. (Франс прес) В "nypпура и златото" на есента и "под нейното тъжно осветление" дългият дървен ковчег с тялото на генерал де Гол бе спуснат в гроба. Земята на Франция се затвори завинаги над този, който докато бе жив, "никога не се измори да чака в тъмнината да проблесне лъчът на надеждата".

Погребението бе извършено, както той бе пожелал, и според величествено скромното му завещание.

Величието бе навсякъде, но това бе величие, произтичащо от този, когото погребваха и от неговите последни желания, а не от някакъв външен блясък, който той бе отхвърлил категорично.

Величието озаряваше цялата церемония, но това бе величието на заслугите, на спомените, на вярността, придобити, събудени, вдъхнати от този, на когото шепа военни, подбрани символично, отдадоха сдържано, без барабани, без фанфари, последна почит.

Кортежът беше огромен и великолепен, но той не дължеше нищо на йерархията, и очите на всички, от малките деца до безчетните мъже и жени, бяха пълни със сълзи.

Между тази сцена, необичайна, но отговаряща на величината на починалия, хвърляща светлина върху характера на преките и материални връзки, които генералът искаше винаги да поддържа между себе си и французите чрез слово или лично присъствие, и малката сцена, с която започна всичко, приликата е изненадваща. Какъв изминат път, каква преживяна история, какъв отзвук, от малкото студио на Би Би Си в Лондон, откъдето бе отправен самотният призив на 18 юни 1940 г. до този висок белокаменен кръст в гробищата на Коломбе ле дьо З`еглиз, извисяващ се над морето от разстроени лица на този 12 ноември 1970 г.

Каква прилика между двете, историята на Франция и неговата лична история, която той страстно вярваше, че е неделима от първата.