Кръстьо Сарафов - актьор

На 6 април 1876 г. е роден Кръстьо Сарафов, актьор (1876-1952).
Един от създателите на българската актьорска школа и един от първите актьори с професионално театрално образование в България. За близо 60 години изиграва над 250 роли. Първото участие на 15-годишния Кръстьо на сцената е през 1891 г., когато режисьорът Борис Пожаров му дава роля на отсъстващ актьор. Дебютира в театър „Сълза и смях“ на 3 октомври 1899 г. в ролята на Борис Годунов в постановката „Василиса Мелентиева" на А. Н. Островски. Играе в театър "Сълза и смях" до 1904 г., след това в Народния театър „Иван Вазов“ до 1952 г. с кратки прекъсвания. Главен режисьор на Народния театър „Иван Вазов“ (1915-1919). Сред основателите и пръв директор и режисьор на Оперетния театър "Ренесанс“ в София (1920-1921). Актьор и режисьор в Русенския градски театър (1922-1925), директор на Бургаския театър (1932-1934), актьор във Варненския общински театър (1935-1936), Пловдивския народен театър (1937-1938). Гастролира в Белградския народен театър (1936-1937), участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада (1937). Сред най-впечатляващите му превъплъщения са в ролите на Сирано дьо Бержерак в едноименната пиеса на Едмон Ростан, на Тартюф и Арган в пиесите на Молиер „Тартюф“ и „Мнимият болен“, на Фамусов в „От ума си тегли“ на Грибоедов. Удостоен със званието „Народен артист“ (1946). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950). Носител на орден „Георги Димитров" по случай 75-годишнината от рождението му (ноември 1951), на орден „Червено знаме на труда“ по случай 70-годишнината на Пловдивския театър (април 1952). От 1951 г. Държавното висше театрално училище в София носи неговото име (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“).
На снимката: Банкя (29 юни 1952) Кръстьо Сарафов в дома си.
Пресфото-БТА, снимка: Людмил Костов/архив (КН)