Проф. Симеон Хаджикосев - литературовед, литературен историк и критик

На 7 март 1941 г. е роден проф. Симеон Хаджикосев, литературовед, литературен историк и критик (1941-2020). Специалист по западноевропейска и съвременна литература, основоположник на българската провансалистика. От 1965 г. е преподавател по западноевропейска литература във Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като последователно е стажант-асистент (1965–1967), асистент (1972–1973), старши асистент (1973–1975), главен асистент (1975–1981), доцент (1981–1991) и от 1991 г. – професор. Дългогодишен ръководител на Катедрата по теория на литературата в университета. Преподавал и лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен“ в Лион, Франция (1978–1980) и гост-професор в Славянския семинар на университета „Георг Аугуст“ в Гьотинген, Германия (1994–1996). Заместник-директор и директор на Центъра за литературна информация към Съюза на българските писатели (1976–1981). Заместник-директор на Института за литература при Българската академия на науките (1983–1989). Главен секретар на Дружеството на филолозите българисти (1983–1990). Председател на Съюза на филолозите българисти (1990–2002). Бил е и редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, във в. „Литературен фронт“ и сп. „Септември“. Дебютира в печата през 1958 в сп. „Родна реч“ със стихотворението „Раковски“. Автор е на повече от 30 книги и на стотици статии, рецензии, литературни портрети, есета, на повече от 10 книги, посветени на автори и проблеми от областта на съвременната българска литература. Като литературен историк и критик работи в две направления: съвременна българска литература и западноевропейска литература. Автор е на мемоарните книги "Записки на конформиста" (2005) и "Записки на вътрешния емигрант" (2006), и на 13-томната монументална поредица "Западноевропейска литература" (2011). Пътеписите му са събрани в книгите „Критически писма“ (1984), „Осем дена в Португалия“ (2013) и др. Съставител и преводач на антология на португалската класическа поезия „Както са едно вода и жажда“ (1985), антология на провансалската лирика – „Снегът зеленина сънува“ (1990). Превежда художествена литература от английски, галисийски, испански, португалски, провансалски, фински и френски език. Носител на много награди, сред които за критика и публицистика на Съюза на българските писатели, както и на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ на Министерство на културата и Община Панагюрище (2019). /МГ
На снимката: София (13 януари 2011) Проф. Симеон Хаджикосев на представянето на новата му книга „Романът – що е то?“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Пресфото-БТА, снимка: Бистра Бошнакова/архив