Слънчево затъмнение в България на 15 февруари 1961 година

На 15 февруари 1961 г. от цялата територия на България e наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Това става повод за неговото научно наблюдаване, което намира отзвук в периодичния печат. Наблюдателни екипи от Институтите на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинска академия участват по време на пълното слънчево затъмнение, като провеждат разнообразна изследователска програма - от чисто астрономически до биологически измервания и наблюдения. Основната им цел е регистриране на слънчевата корона, кинематографиране на затъмнението и изследване на явлението бягащи сянки. Наблюдателната програма е реализирана успешно и участващите екипи успяват да получат 12 висококачествени фотографии на слънчевата корона и около 70 фотографии на лунната сянка върху облачната покривка на Земята.
София (15 февруари 1961) Слънчевото затъмнение, наблюдавано от Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски" .
Пресфото-БТА, снимка: Стефан Попов/архив (КН)

На 15 февруари 1961 г. от цялата територия на България e наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Това става повод за неговото научно наблюдаване, което намира отзвук в периодичния печат. Наблюдателни екипи от Институтите на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинска академия участват по време на пълното слънчево затъмнение, като провеждат разнообразна изследователска програма - от чисто астрономически до биологически измервания и наблюдения. Основната им цел е регистриране на слънчевата корона, кинематографиране на затъмнението и изследване на явлението бягащи сянки. Наблюдателната програма е реализирана успешно и участващите екипи успяват да получат 12 висококачествени фотографии на слънчевата корона и около 70 фотографии на лунната сянка върху облачната покривка на Земята.
На снимката: София (15 февруари 1961) Научни работници и студенти пред Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" наблюдават слънчевото затъмнение.
Пресфото-БТА, снимка: Стефан Попов/архив (КН)

На 15 февруари 1961 г. от цялата територия на България e наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Това става повод за неговото научно наблюдаване, което намира отзвук в периодичния печат. Наблюдателни екипи от Институтите на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинска академия участват по време на пълното слънчево затъмнение, като провеждат разнообразна изследователска програма - от чисто астрономически до биологически измервания и наблюдения. Основната им цел е регистриране на слънчевата корона, кинематографиране на затъмнението и изследване на явлението бягащи сянки. Наблюдателната програма е реализирана успешно и участващите екипи успяват да получат 12 висококачествени фотографии на слънчевата корона и около 70 фотографии на лунната сянка върху облачната покривка на Земята.
На снимката: София (15 февруари 1961) Научни работници и студенти пред Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" наблюдават слънчевото затъмнение.
Пресфото-БТА, снимка: Стефан Попов/архив (КН)

На 15 февруари 1961 г. от цялата територия на България e наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Това става повод за неговото научно наблюдаване, което намира отзвук в периодичния печат. Наблюдателни екипи от Институтите на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинска академия участват по време на пълното слънчево затъмнение, като провеждат разнообразна изследователска програма - от чисто астрономически до биологически измервания и наблюдения. Основната им цел е регистриране на слънчевата корона, кинематографиране на затъмнението и изследване на явлението бягащи сянки. Наблюдателната програма е реализирана успешно и участващите екипи успяват да получат 12 висококачествени фотографии на слънчевата корона и около 70 фотографии на лунната сянка върху облачната покривка на Земята.
На снимката: София (15 февруари 1961) От Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" към Слънцето е насочен Цайсовият апарат за снимане на слънчевите фази при затъмнението. На матовото стъкло на апарата се откроява една от фазите на затъмнението.
Пресфото-БТА, снимка: Стефан Попов/архив (КН)

На 15 февруари 1961 г. от цялата територия на България e наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Това става повод за неговото научно наблюдаване, което намира отзвук в периодичния печат. Наблюдателни екипи от Институтите на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинска академия участват по време на пълното слънчево затъмнение, като провеждат разнообразна изследователска програма - от чисто астрономически до биологически измервания и наблюдения. Основната им цел е регистриране на слънчевата корона, кинематографиране на затъмнението и изследване на явлението бягащи сянки. Наблюдателната програма е реализирана успешно и участващите екипи успяват да получат 12 висококачествени фотографии на слънчевата корона и около 70 фотографии на лунната сянка върху облачната покривка на Земята.
София (15 февруари 1961) Столичани с интерес следят рядкото природно явление - слънчевото затъмнение.
Пресфото-БТА, снимка: Виолета Попова/архив (КН)

На 15 февруари 1961 г. от цялата територия на България e наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Това става повод за неговото научно наблюдаване, което намира отзвук в периодичния печат. Наблюдателни екипи от Институтите на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинска академия участват по време на пълното слънчево затъмнение, като провеждат разнообразна изследователска програма - от чисто астрономически до биологически измервания и наблюдения. Основната им цел е регистриране на слънчевата корона, кинематографиране на затъмнението и изследване на явлението бягащи сянки. Наблюдателната програма е реализирана успешно и участващите екипи успяват да получат 12 висококачествени фотографии на слънчевата корона и около 70 фотографии на лунната сянка върху облачната покривка на Земята.
На снимката: София (15 февруари 1961) Столичани с интерес следят рядкото природно явление - слънчевото затъмнение.
Пресфото-БТА, снимка: Виолета Попова/архив