Христо Стоичков - футболист и треньор

На 8 февруари 1966 г. е роден Христо Стоичков, футболист и треньор.
Играл е в отборите „Марица” (Пловдив), Завод „Юрий Гагарин” (Пловдив), „Хеброс” (Харманли), ЦСКА (София), „Барселона” (Испания), „Парма” (Италия), „Ал Насър” (Саудитска Арабия), „Кашива Рейсол” (Япония), „Чикаго Файър” (САЩ) и „Ди Си Юнайтед” (САЩ). За ЦСКА (София) има изиграни 187 мача и отбелязани 120 гола. Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА (София) през 1990 г. „Барселона” (Испания) закупува Христо Стоичков за сумата от 4,5 млн. долара. С „Барселона” (Испания) печели турнирите Купа на европейските шампиони (1992) и Купа на носителите на купи (1997) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1992, 1997). На 23 септември 1987 е дебютът му за националния отбор по футбол, в квалификация за Европейското първенство в София срещу отбора на Белгия. За националния отбор по футбол има изиграни 83 мача и отбелязани 37 гола. Голмайстор на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни – 17 юли 1994), където е включен в идеалния състав на първенството. В САЩ националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Шампион на България през 1986/1987; 1988/1989; 1989/1990, носител на купата на Съветската армия през 1984/1985; 1985/1986; 1988/1989; 1989/1990, носител на купата на България през 1984/1985; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989, носител на Суперкупата на България през 1989 – всички с ЦСКА. Голмайстор на България през 1989 и 1990 г. Футболист на България за 1989 г., 1990 г., 1991 г., 1992 г. и 1994 г. Носител на „Златната топка” на сп. „Франс футбол” през 1994 г. и носител на „Златната обувка” през 1990 г. (заедно с Уго Санчес). Спортист на България за 1994 г. През 1994 г. е победител в анкета „Спортист на Балканите” на Българската телеграфна агенция (БТА). Избран за „Мъж на годината” в България за 1994 г. Носител на орден „Стара планина” първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994), Пловдив и Смолян. Технически треньор в „Барселона” (Испания) (15 декември 2003 – 15 юли 2004). Треньор на националния отбор на България по футбол (15 юли 2004 - 11 април 2007). През 2000 г. Христо Стоичков сключва договор с американския отбор „Чикаго Файър”, където играе три години от 2000 г. до 2002 г. и печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в „Ди Си Юнайтед” САЩ, където прекратява спортната кариера на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола.
Бил е почетен консул на България в Испания със седалище в Барселона с консулски окръг, обхващащ автономните области Каталуния и Арагон. Носител на „Златно стъпало” за 2007 г., която се връчва от Монако. Удостоен с Почетния знак на държавния глава за изключителния му принос към България и развитието на българския спорт, за особени заслуги към европейския и световния футбол, за социална ангажираност и подкрепа на обществено значими каузи (20 май 2016). „Шампион на спорта на ЮНЕСКО” – посланик на добра воля към ЮНЕСКО през 2016 - 2018 г. На 20 май 2016 г. на Националния стадион „Васил Левски” в София е организирано тържество „50 години номер 8” с бенефисен мач по случай 50-годишния юбилей на Христо Стоичков. Носител на почетния знак „Венец на победителя” на Министерството на младежта и спорта (21 май 2016). През октомври 2020 г. е класиран сред десетимата най-велики в историята, играли на позицията ляв флангови нападател, в допитване на сп. „Франс футбол” за най-добрите футболисти за всички времена. Автор е на книгите „Христо Стоичков. Историята” (2018, в съавторство с Владимир Памуков) и „Христо Стоичков: Автобиография” (на полски /2019/, испански и английски /2020/, в съавторство с Владимир Памуков). /МГ
На снимката: София (23 август 1988) Портрет на Христо Стоичков – състезател в националния отбор по футбол.
Пресфото-БТА, снимка: Стефан Тихов/архив (ЕВ)