Премиера на балета „Папеса Йоана“ през 1969 г.
Премиера на балета „Папеса Йоана“ през 1969 г.
На 30 януари 1969 г. на сцената на Софийската опера и балет е премиерата на „Папеса Йоана“ от композитора Веселин Стоянов - балетна хроника-сатира в единадесет картини. Либретото пише сам авторът, след като прочита романа „Папеса Йоана“ от Емануил Роидис. Партитурата е завършена през 1966 г. Преди сценичната премиера Веселин Стоянов и Добрин Петков съставят сюита, която е изпълнена на концерт със Софийската филхармония. Хореограф на премиерата в София е полският хореограф Витолд Борковски, който е главен балетмайстор на театър „Виелки“ в Лодз. Балерината Вера Кирова изпълнява ролята на Йоана, Антон Стойков е Фрументиос, а Константин Дамянов - Флорос. Композиторът Веселин Стоянов вече е много болен и няколко месеца след премиерата умира.
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Премиера на балета „Папеса Йоана“ през 1969 г.
На 30 януари 1969 г. на сцената на Софийската опера и балет е премиерата на „Папеса Йоана“ от композитора Веселин Стоянов - балетна хроника-сатира в единадесет картини. Либретото пише сам авторът, след като прочита романа „Папеса Йоана“ от Емануил Роидис. Партитурата е завършена през 1966 г. Преди сценичната премиера Веселин Стоянов и Добрин Петков съставят сюита, която е изпълнена на концерт със Софийската филхармония. Хореограф на премиерата в София е полският хореограф Витолд Борковски, който е главен балетмайстор на театър „Виелки“ в Лодз. Балерината Вера Кирова изпълнява ролята на Йоана, Антон Стойков е Фрументиос, а Константин Дамянов - Флорос. Композиторът Веселин Стоянов вече е много болен и няколко месеца след премиерата умира.
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Премиера на балета „Папеса Йоана“ през 1969 г.
На 30 януари 1969 г. на сцената на Софийската опера и балет е премиерата на „Папеса Йоана“ от композитора Веселин Стоянов - балетна хроника-сатира в единадесет картини. Либретото пише сам авторът, след като прочита романа „Папеса Йоана“ от Емануил Роидис. Партитурата е завършена през 1966 г. Преди сценичната премиера Веселин Стоянов и Добрин Петков съставят сюита, която е изпълнена на концерт със Софийската филхармония. Хореограф на премиерата в София е полският хореограф Витолд Борковски, който е главен балетмайстор на театър „Виелки“ в Лодз. Балерината Вера Кирова изпълнява ролята на Йоана, Антон Стойков е Фрументиос, а Константин Дамянов - Флорос. Композиторът Веселин Стоянов вече е много болен и няколко месеца след премиерата умира.
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Премиера на балета „Папеса Йоана“ през 1969 г.
На 30 януари 1969 г. на сцената на Софийската опера и балет е премиерата на „Папеса Йоана“ от композитора Веселин Стоянов - балетна хроника-сатира в единадесет картини. Либретото пише сам авторът, след като прочита романа „Папеса Йоана“ от Емануил Роидис. Партитурата е завършена през 1966 г. Преди сценичната премиера Веселин Стоянов и Добрин Петков съставят сюита, която е изпълнена на концерт със Софийската филхармония. Хореограф на премиерата в София е полският хореограф Витолд Борковски, който е главен балетмайстор на театър „Виелки“ в Лодз. Балерината Вера Кирова изпълнява ролята на Йоана, Антон Стойков е Фрументиос, а Константин Дамянов - Флорос. Композиторът Веселин Стоянов вече е много болен и няколко месеца след премиерата умира.
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Премиера на балета „Папеса Йоана“ през 1969 г.
На 30 януари 1969 г. на сцената на Софийската опера и балет е премиерата на „Папеса Йоана“ от композитора Веселин Стоянов - балетна хроника-сатира в единадесет картини. Либретото пише сам авторът, след като прочита романа „Папеса Йоана“ от Емануил Роидис. Партитурата е завършена през 1966 г. Преди сценичната премиера Веселин Стоянов и Добрин Петков съставят сюита, която е изпълнена на концерт със Софийската филхармония. Хореограф на премиерата в София е полският хореограф Витолд Борковски, който е главен балетмайстор на театър „Виелки“ в Лодз. Балерината Вера Кирова изпълнява ролята на Йоана, Антон Стойков е Фрументиос, а Константин Дамянов - Флорос. Композиторът Веселин Стоянов вече е много болен и няколко месеца след премиерата умира.
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Премиера на балета „Папеса Йоана“ през 1969 г.
На 30 януари 1969 г. на сцената на Софийската опера и балет е премиерата на „Папеса Йоана“ от композитора Веселин Стоянов - балетна хроника-сатира в единадесет картини. Либретото пише сам авторът, след като прочита романа „Папеса Йоана“ от Емануил Роидис. Партитурата е завършена през 1966 г. Преди сценичната премиера Веселин Стоянов и Добрин Петков съставят сюита, която е изпълнена на концерт със Софийската филхармония. Хореограф на премиерата в София е полският хореограф Витолд Борковски, който е главен балетмайстор на театър „Виелки“ в Лодз. Балерината Вера Кирова изпълнява ролята на Йоана, Антон Стойков е Фрументиос, а Константин Дамянов - Флорос. Композиторът Веселин Стоянов вече е много болен и няколко месеца след премиерата умира.
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
В основата на балета е историята за Йоана, която след много перипетии успява да седне на папския престол. Останала сираче, Йоана решава да последва съвета на една светица и уж поема към манастира. Но съдбата е избрала друго - красотата на момичето възбужда желанията, както на светски мъже, така и на монаси. За да се спаси от поредното преследване, тя облича монашеско расо. Дълго време това спасява нея и приятелят ѝ Фрументиос, но в един момент отново трябва да бяга. Така стига до Рим и с изобретателността си спечелва уважението на папата. Постепенно печели все повече привърженици, така че когато се стига до избор на нов папа, няма кой да ѝ се противопостави. Вместо за душата, тя все повече се отдава на плътски страсти, което събужда небесния гняв. Възмутените миряни нападат папата, който ги е разочаровал и с изумление откриват, че на папския престол са поставили жена.
На снимката: София (30 януари 1969) Сцена от балета „Папеса Йоана“ с участието на балерината Вера Кирова в ролята на Йоана и балетиста Константин Дамянов в ролята на Флорос.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Дейнов/архив (БА)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите