Еньо Вълчев - състезател по борба свободен стил и треньор

На 4 януари 1936 г. е роден Еньо Вълчев, състезател по борба свободен стил и треньор (1936-2014).
За 6 години - между 1962 и 1968- г., Еньо Вълчев става първият български спортист, който печели и трите най-престижни титли - олимпийска, световна и европейска. Той има пълен комплект олимпийски медали в борба свободен стил - печели бронзов медал на Олимпийските игри в Рим, Италия, през 1960 година, четири години по-късно печели златен медал в Токио, Япония, а в Мексико през 1968 г. печели сребърен медал. Световен шампион през 1962 г. в Толедо, Испания. Печели сребърни медали на световните първенства в Техеран, Иран , през 1959 г. и в Мар дел Плата, Аржентина, през 1969 г., както и бронзов медал на световното първенство в Делхи, Индия, през 1967 г. Двукратен европейски шампион - през 1968 г. в Скопие, Югославия, и през 1969 г. в София, България. Печели бронзов медал на европейското първенство в Истанбул, Турция, през 1966 г. Шампион на България е 14 пъти и в продължение на 14 години защитава родната спортна чест в националния отбор. От 304 схватки на международно ниво в кариерата си Еньо Вълчев губи само 17. След края на състезателната си кариера работи като треньор по техническата част в националните отбори за младежи и мъже. Пенсионира се през 1990 г. Спортист на България за 1962 г. През 2005 г. е въведен в Залата на славата на Международната федерация по борба (FILA) (от 7 септември 2014 г. е Обединен борцов свят /UWW/). Основател и президент на клуб по борба в Димитровград. Носител на Почетния знак на президента на Република България за изключителните му заслуги в развитието на борбата и по случай 70-годишния му юбилей (2006).
На снимката: София (26 октомври 1964) Тържествено посрещане на българските отбори, участвали в Олимпийските игри в Токио, Япония, на летище София. На снимката: Еньо Вълчев отговаря на поздравленията от името на олимпийците.
Пресфото-БТА снимка: Божидар Тодоров/архив (ПК)