Проф. Делчо Сугарев - архитект

На 22 декември 1905 г. е роден проф. Делчо Сугарев, архитект (1905-1998).
Основоположник на градоустройственото и паркоустройственото планиране в България. През 1930 г. завършва в Париж, Франция, Висшата специална школа по архитектура при Анри Прос и Огюст Пере. През 1933 г. завършва Академията на Лувъра по история на изкуството, римска и византийска археология, а през 1936 г. - дипломация в Института за висши социални науки при Парижкия университет. В сътрудничество с художниците Дечко Узунов, Иван Пенков и Цанко Лавренов изготвя проекта и ръководи реализацията на българския павилион на Международното изложение в Париж през 1937 година. Бил е член на Върховния съвет на Международната федерация на архитектите пейзажисти (1937), член-кореспондент на Международния комитет за исторически градини и пейзажи (1977), член на Международната академия на градините и пейзажа в Рим, Италия (1977). Един от създателите на специалност „Озеленяване“ в България. Пръв преподавател (1945-1963) по специалността „Паркове и градини“ във Висшия инженерно-строителен институт. По негови проекти са изградени „Борисовата градина“ в София (1948), парк „Кайлъка“ край Плевен (1950), Морската градина в Бургас (1952), Националният стадион „Васил Левски“ в София (1953), парк „Витоша“ (1955), фонтанът пред Софийските минерални бани (1956), правителствения парк „Бояна“ (1956), парк „Заимов“ (1961), фонтанът на централния площад в Пловдив (1962) и др. Автор е на градоустройствени и архитектурни проекти в Мароко (1963-1967), на първите учебни помагала и трудове по теория и практика на паркоустройството в България, на повече от 50 градоустройствени и паркоустройствени проекти и на публикации за България в многобройни международни издания. Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1977), на орден „Народна република България“ втора степен (1985).
На снимката: София (1 март 1980) Портрет на архитект Делчо Сугарев.
Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Цветанка Костадинова/архив (ЛФ)