Морският фар на нос Емине

На 15 декември 1880 г. е открит морският фар на нос Емине. Той е построен върху скалист, отвесен бряг, издаден 70 метра навътре в морето. Това е най-източната точка на Стара планина и краят на пешеходния маршрут Ком – Емине. Сегашната сграда на фара е построена на най-източната точка на носа, която е отделена от Стара планината с дълбок овраг. Предполага се, че това е бил защитен ров на откритата при строителството средновековна крепост Палеокастро. Този релеф на местността и до днес затруднява достъпа до съоръжението. Фарът на нос Емине е изграден от френско дружество за строеж и експлоатация на фарове и работи с френска оптична техника, първоначално на газ, а след това на ацетилен. През 1962 г. е електрифициран и преоборудван с електрическа оптика. Кулата на фара е висока 9,4 метра, а светлината, която проблясва с периодичност 6 секунди (проблясък 1,5 секунди и тъмнина 4,5 секунди), се вижда на 20 морски мили навътре в морето. На българска територия френското дружеството изгражда седем фара на два етапа. През първия етап в периода от 1856 до 1866 година са изградени фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и „Червеният фенер“ на Варненския нос, а през втория в периода от 1880 до 1888 година - фаровете на нос Емине и на островите Света Анастасия в Бургаския залив и Свети Иван край Созопол.
На снимката: Нос Емине (16 август 2023) Фарът на нос Емине.
Пресфото- БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ЛФ)