Акад. Ефрем Каранфилов - литературен критик, есеист и публицист
Акад. Ефрем Каранфилов - литературен критик, есеист и публицист
На 27 ноември 1915 г. е роден акад. Ефрем Каранфилов, литературен критик, есеист и публицист (1915-1998).
Участва във Втората световна война (1939-1945) като началник щаб на бригада „Гоце Делчев”. Като ученик е главен редактор на сп. „Ученическа мисъл”. Печата от 1938 г. в сп. „Философски преглед”. Сътрудничи на редица списания, сред които „Българска реч”, „Светлоструй” и др. От 1957 завежда отдел „Теория и критика” в сп. „Пламък”, през 1959–1960 г. е негов заместник главен редактор. От 1961 г. е старши научен сътрудник в Института за литература и негов научен секретар (1963-1966). Директор на издателство „Български писател” (1966-1968). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (22 май 1968-23 януари 1970). Главен редактор на сп. „Пламък” (януари 1970-8 юни 1972). Секретар на Съюза на българските писатели (23 януари 1970-10 октомври 1973). Заместник-директор на Единния център за език и литература (1972-1974). Главен редактор на в. „Литературен фронт” (1973-1982). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (БАН) (1983-април 1989). Автор е на трилогията „Българи”, на книгите „Поезия в прозата” (1957), „Езиковият шаблон в литературата” (1959), „Най-българското време”, „Как умираха героите”, „Моят Иисус”, „Сенки от миналото”, „Творци”, „Съвременност и белетристика”, „Съвременност и литературни жанрове” (1973), „За свободата”, „Под пагона - човекът”, „Писатели и мемоаристи”, „Герои и характери” и др. Автор е на статиите „Военната история като основа на българската характерология” и „Душата на младежа-тарикат” и есетата „Социология на клюката”, „Мижитурката като психологически и обществен тип” и „Лъжемижитурката”, публикувани в сп. „Философски преглед”. Отделни негови текстове са преведени на различни езици, сред които английски, арабски, испански, италиански, китайски, немски, руски, френски, румънски, украински и чешки. Има изключителен принос и в издаването на мемоари. Той е инициатор на за издаването на поредицата „Български мемоари”. В края на живота си се посвещава на темата за смъртта в българската литература и издава книгата „Заради живота. Как умират героите на българските писатели” (1987). Удостоен със званията „Народен деятел на изкуството и културата” (1974), „Герой на социалистическия труд” (1985) и др. Носител на пет отличия на Съюза на българските писатели, на Димитровска награда (1972), на националната литературна награда „Елин Пелин”, националната литературна награда „Иван Вазов” (1986). Почетен гражданин на Кюстендил ( 1995).
На снимката: София (6 април 1988) Портрет на акад. Ефрем Каранфилов.
Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив (ЕВ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Участва във Втората световна война (1939-1945) като началник щаб на бригада „Гоце Делчев”. Като ученик е главен редактор на сп. „Ученическа мисъл”. Печата от 1938 г. в сп. „Философски преглед”. Сътрудничи на редица списания, сред които „Българска реч”, „Светлоструй” и др. От 1957 завежда отдел „Теория и критика” в сп. „Пламък”, през 1959–1960 г. е негов заместник главен редактор. От 1961 г. е старши научен сътрудник в Института за литература и негов научен секретар (1963-1966). Директор на издателство „Български писател” (1966-1968). Заместник-председател на Съюза на българските писатели (22 май 1968-23 януари 1970). Главен редактор на сп. „Пламък” (януари 1970-8 юни 1972). Секретар на Съюза на българските писатели (23 януари 1970-10 октомври 1973). Заместник-директор на Единния център за език и литература (1972-1974). Главен редактор на в. „Литературен фронт” (1973-1982). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (БАН) (1983-април 1989). Автор е на трилогията „Българи”, на книгите „Поезия в прозата” (1957), „Езиковият шаблон в литературата” (1959), „Най-българското време”, „Как умираха героите”, „Моят Иисус”, „Сенки от миналото”, „Творци”, „Съвременност и белетристика”, „Съвременност и литературни жанрове” (1973), „За свободата”, „Под пагона - човекът”, „Писатели и мемоаристи”, „Герои и характери” и др. Автор е на статиите „Военната история като основа на българската характерология” и „Душата на младежа-тарикат” и есетата „Социология на клюката”, „Мижитурката като психологически и обществен тип” и „Лъжемижитурката”, публикувани в сп. „Философски преглед”. Отделни негови текстове са преведени на различни езици, сред които английски, арабски, испански, италиански, китайски, немски, руски, френски, румънски, украински и чешки. Има изключителен принос и в издаването на мемоари. Той е инициатор на за издаването на поредицата „Български мемоари”. В края на живота си се посвещава на темата за смъртта в българската литература и издава книгата „Заради живота. Как умират героите на българските писатели” (1987). Удостоен със званията „Народен деятел на изкуството и културата” (1974), „Герой на социалистическия труд” (1985) и др. Носител на пет отличия на Съюза на българските писатели, на Димитровска награда (1972), на националната литературна награда „Елин Пелин”, националната литературна награда „Иван Вазов” (1986). Почетен гражданин на Кюстендил ( 1995).
На снимката: София (6 април 1988) Портрет на акад. Ефрем Каранфилов.
Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив (ЕВ)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите