Болница „Червен кръст“

На 20 ноември 1900 г. в София започва да работи болницата "Червен кръст", поставила основите на Института за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов" през 1951 г. (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов"). На 28 май 1900 г. Българското дружество Червен кръст (БДЧК) учредява "Свето-Троицко общество сестри милосърдни", към което се открива първото в страната Училище за милосърдни сестри. Заедно с това Главното събрание на БДЧК приема решение да се открие и малка болница (лечебница) за практическото обучение на ученичките. Болницата е в сграда, построена още през 1893 г. за склад на дружеството "Червен кръст". Първият управител е д-р Петър Ораховац (1900-1901), който същевременно е и лекуващ лекар. През следващите години той е заместен от д-р Димитър Моллов (1902-1908). Работата в училището, както и в болницата, е уредена със специален правилник, изработен от директора на Обществото и утвърден от Управителния съвет на дружеството и от Върховния медицински съвет. На 25 април 1906 г. Годишното общо събрание на БДЧК приема решение да се построи нова сграда на болницата. Централното здание започва да се строи през 1907 г. и е завършено на 15 септември 1909 г. Официалното освещаване на болницата е на 6 юни 1910 г. През 1945 г. болницата "Червен кръст" е реорганизирана в главна база на бързата помощ в България. В края на 1949 г. и началото на 1950 г. болницата е предадена на Софийския градски народен съвет. В края на 1950 г. тя е преобразувана в Спешна градска болница, като запазва името си - "Червен кръст". През 1951 г. става Институт за бърза медицинска помощ и получава името на руски учен хирург Николай Иванович Пирогов. С Решение 644 на Министерски съвет от 17 септември 2001 г. болницата е със статут на университетска болница.
На снимката: София (4 април 1964) Изглед от вътрешния двор на Института на бърза медицинска помощ. Пресфото-фотограф: Георги Викентиев/архив