Никола Инджов - поет, публицист и преводач

На 30 септември 1935 г. е роден Никола Инджов, поет, публицист и преводач (1935-2020).
Работил е като редактор в Радио София (1957-1960), в сп. "Младеж" (1961-1962), в сп. "Български воин" (1958-1965), в Българска национална телевизия (1965-1969). Заместник главен редактор на сп. "Отечество" (1976-1979). Главен редактор на сп. "Родолюбие" (1982-1989), на в. "Литературен фронт" (1989). Основател и главен редактор на "Литературен вестник" (1990). Основател и главен редактор на в. "Камбана" (1991). Главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1991-1992). Главен секретар на Съюза на българските писатели (27 юли 1994-30 ноември 1996). Бил е дългогодишен председател на Международна фондация "Гео Милев" (до февруари 2015). Автор е на повече от 20 книги с поезия, пътеписи, есета. Преводач на поезия от испански, португалски, руски и сърбохърватски език. Носител на Националната Ботевска награда (2001), на награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") (2001) и за най-добра публицистична книга за "Приписки към времето" (2005), на орден "Кирил и Методий" огърлие (23 май 2006), на Националната награда "Георги Джагаров" (2008), на Националната награда за литература "Захарий Стоянов" за 2015 година (1 октомври 2015) и др.
На снимката: София (28 юли 1988) Никола Инджов, поет, публицист, есеист и преводач.
Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив (ПК)