Акад. Христо Христов - ядрен физик

На 12 юни 1915 г. е роден акад. Христо Христов, ядрен физик (1915-1990).
От 1942 г. е преподавател във Физико-математическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по атомна физика към факултета (1958-1967), заместник-декан (1948-1956) и декан (1958-1960) на факултета. Заместник-ректор (1960-1962) и ректор (1972-1974) на университета. В Софийския университет въвежда курс по математически методи на физиката (1947-1990) и чете курс по електродинамика (1947-1967). Води и специален курс по физика на елементарните частици (1959-1975). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1952). Основател и директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН (1972-1989) . Заместник-председател на БАН (1973-1977). Председател на Дружеството на физиците в България (1971-1986). Член на Научния съвет на Лабораторията по теоретична физика (1957-1968) и заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, СССР (1986-1970). Главен редактор на сп. "Доклади на БАН" (1987-1990). Личният му архив е дарен на Софийския университет от наследниците му - проф. Евгени Христов и ст. н. с. Екатерина Христова. Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (юни 1975), на орден "Червено знаме на труда" на СССР (ноември 1976), на орден "Георги Димитров" (1985). Удостоен със званията "Заслужил деятел на науката" (1969) и "Народен деятел на науката" (1972).
На снимката: София (1 юли 1952) Портрет на акад. Христо Христов.
Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Виолета Попова/архив (ВЯ)