Хаджи Димитър - участник в националноосвободителното движение

На 10 май 1840 г. е роден Хаджи Димитър (ист. име Димитър Николов Асенов), войвода, участник в националноосвободителното движение (1840-1868).
Участник в борбата за независима българска църква. От 1860 г. е хайдутин в четата на Георги Трънкин и Панайот Волов. В края на 1867 г. става войвода в Тайния централен български комитет. През 1868 г. заедно със Стефан Караджа сформира чета от българската революционна емиграция в Румъния с около 130 души за преминаване през р. Дунав в България. Целта на четата е да стигне Стара планина, където да действа като привременно българско правителство и да вдигне народа на оръжие. Вярвали са, че предстои всенародно въстание и трябва само да се даде знак, а ръководството на четата щяло да бъде неговият щаб. На 6 срещу 7 юли 1868 г. преминават през р. Дунав на българския бряг при село Вардим (устието на р. Янтра), Великотърновски окръг и се отправя към Стара планина. Още при дебаркирането си четата е забелязана от турски патрул, властите са известени и след нея е изпратена потеря. Открита и нападната, четата води тежки боеве. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и пленен, а Хаджи Димитър с оцелелите около 50 четници се оттеглят в Стара планина. На 18 юли на връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) са обградени от редовна турска войска и башибозук (над 700 души) и след жестоко сражение загива цялата чета заедно с войводата Хаджи Димитър. Два дни по-късно - на 20 юли 1868 г., българите от Крън, Енина и Шипка погребват телата на загиналите.
На снимката: Хаджи Димитър – участник в националноосвободителното движение.
Пресфото-БТА, снимка репродукция: Зоя Пенкова/архив (ЛФ)