Екзарх Йосиф I - църковен деец и просветител

На 5 май 1840 г. е роден екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев), църковен деец и просветител (1840-1915). На 23 септември 1872 г. Лазар Йовчев приема монашество с името Йосиф, на 24 септември 1872 г. е ръкоположен за йеродякон, а към края на 1872 г. за йеромонах и архимандрит. От 6 януари 1873 г. е протосингел на Българската екзархия в смесените епархии. На 2 февруари 1876 г. е избран за Ловчански митрополит. На 24 април 1877 г. е избран за Български екзарх. През 1892 г. открива Българската духовна семинария в Цариград. През 1912-1913 г. с негово съдействие в България са открити 1373 училища, от които 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2266 учители. Почетен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1902). На 20 юни 1915 година след тежко боледуване екзарх Йосиф I умира.

На снимката: София. Портрет на Екзарх Йосиф I. Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Зоя Пенкова/архив