Покритият мост в Ловеч

Първите сведения за съществуването на покрит мост в Ловеч са от френския пътешественик Ами Буе (1837-1838), който споменава за покрит и украсен с дюкянчета каменен мост. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи, който след поредното наводнение през 1872 г. и разрушен. Жителите се обръщат с молба за изграждане на нов мост до Областното управление в Русе, след това до Окръжното в Търново, стигайки до вече доказания архитект и строител Кольо Фичето. Строежът на моста започва на 2 юли 1874 г. Запазвайки местната строителна традиция на покритите мостове, Кольо Фичето построява моста, много по-издържано в архитектурно и функционално-търговско отношение от предшествениците си. Той е изграден от дърво - дъб за долната конструкция и бук за останалата част. Мостът е дълъг 84 метра, висок 7 метра и широк 10 метра. Изграден е върху 5 каменни колони с по 2 отвора отпред и по 1 отзад, за да намалят съпротивлението на течащата река. Разполага с 64 дюкянчета, кафене и бръснарница. Кольо Фичето украсява моста с няколко скулптурни фигури - лъв - представляващ България, двуглав орел - символ на Русия, женски бюст с плодове - символ на плодородието; тояга с топуз - символ на подчинението на османската власт. При наводнението през 1897 г. скулптурите са отнесени от реката Мостът на Кольо Фичето съществува 49 години. През нощта между 2 и 3 август 1925 г. Покритият мост избухва в пламъци и е напълно унищожен. На 5 март 1926 г. е обявен конкурс за проект на нов покрит мост. Печели проектът „Река 8“ на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев и инженерите Христо Тенекиев и Владимир Димитров. На 12 ноември 1926 г. изграждането на моста е възложено на предприемача Павел Патев. На 16 февруари 1929 г. придошлата река отнася кофража на колоните на новостроящия се мост. В Министерството на благоустройството решават строежът да продължи по друг по-модерен проект на младия архитект Стефан Олеков. През май 1931 г. официално е приет новоизградения мост от учредената за целта комисия. Оформени са 40 дюкяна, в които се настаняват обущари, сарачи, цървулджии и др. Мостът на архитект Стефан Олеков запазва вида си в продължение на 50 години. Преустройството на моста започва на 11 август 1980 г. Той става пешеходен и вместо 40 дюкяна има 10 магазина. Запазени са оригиналните овални стоманобетонни рамки и е поставено подово отопление. Преустроеният Покрит мост тържествено е открит на 9 септември 1982 г., а през 2005 г. Общинският съвет приема решение мостът да бъде оформен като „Улица на занаятите“. В Покрития мост работят шест занаятчийски работилници – за дърворезба, за кожарски изделия, за изработка на накити и художествени тъкани, за художествено плетиво и за иконопис.

На снимката: Ловеч (9 май 1984) Поглед към вътрешността на моста, затворен след реставрацията за автомобили. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив

Първите сведения за съществуването на покрит мост в Ловеч са от френския пътешественик Ами Буе (1837-1838), който споменава за покрит и украсен с дюкянчета каменен мост. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи, който след поредното наводнение през 1872 г. и разрушен. Жителите се обръщат с молба за изграждане на нов мост до Областното управление в Русе, след това до Окръжното в Търново, стигайки до вече доказания архитект и строител Кольо Фичето. Строежът на моста започва на 2 юли 1874 г. Запазвайки местната строителна традиция на покритите мостове, Кольо Фичето построява моста, много по-издържано в архитектурно и функционално-търговско отношение от предшествениците си. Той е изграден от дърво - дъб за долната конструкция и бук за останалата част. Мостът е дълъг 84 метра, висок 7 метра и широк 10 метра. Изграден е върху 5 каменни колони с по 2 отвора отпред и по 1 отзад, за да намалят съпротивлението на течащата река. Разполага с 64 дюкянчета, кафене и бръснарница. Кольо Фичето украсява моста с няколко скулптурни фигури - лъв - представляващ България, двуглав орел - символ на Русия, женски бюст с плодове - символ на плодородието; тояга с топуз - символ на подчинението на османската власт. При наводнението през 1897 г. скулптурите са отнесени от реката Мостът на Кольо Фичето съществува 49 години. През нощта между 2 и 3 август 1925 г. Покритият мост избухва в пламъци и е напълно унищожен. На 5 март 1926 г. е обявен конкурс за проект на нов покрит мост. Печели проектът „Река 8“ на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев и инженерите Христо Тенекиев и Владимир Димитров. На 12 ноември 1926 г. изграждането на моста е възложено на предприемача Павел Патев. На 16 февруари 1929 г. придошлата река отнася кофража на колоните на новостроящия се мост. В Министерството на благоустройството решават строежът да продължи по друг по-модерен проект на младия архитект Стефан Олеков. През май 1931 г. официално е приет новоизградения мост от учредената за целта комисия. Оформени са 40 дюкяна, в които се настаняват обущари, сарачи, цървулджии и др. Мостът на архитект Стефан Олеков запазва вида си в продължение на 50 години. Преустройството на моста започва на 11 август 1980 г. Той става пешеходен и вместо 40 дюкяна има 10 магазина. Запазени са оригиналните овални стоманобетонни рамки и е поставено подово отопление. Преустроеният Покрит мост тържествено е открит на 9 септември 1982 г., а през 2005 г. Общинският съвет приема решение мостът да бъде оформен като „Улица на занаятите“. В Покрития мост работят шест занаятчийски работилници – за дърворезба, за кожарски изделия, за изработка на накити и художествени тъкани, за художествено плетиво и за иконопис.

На снимката: Ловеч (9 май 1984) Поглед към магазини и общ изглед от вътрешността на Покрития мост - една от забележителностите на град Ловеч. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив

Първите сведения за съществуването на покрит мост в Ловеч са от френския пътешественик Ами Буе (1837-1838), който споменава за покрит и украсен с дюкянчета каменен мост. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи, който след поредното наводнение през 1872 г. и разрушен. Жителите се обръщат с молба за изграждане на нов мост до Областното управление в Русе, след това до Окръжното в Търново, стигайки до вече доказания архитект и строител Кольо Фичето. Строежът на моста започва на 2 юли 1874 г. Запазвайки местната строителна традиция на покритите мостове, Кольо Фичето построява моста, много по-издържано в архитектурно и функционално-търговско отношение от предшествениците си. Той е изграден от дърво - дъб за долната конструкция и бук за останалата част. Мостът е дълъг 84 метра, висок 7 метра и широк 10 метра. Изграден е върху 5 каменни колони с по 2 отвора отпред и по 1 отзад, за да намалят съпротивлението на течащата река. Разполага с 64 дюкянчета, кафене и бръснарница. Кольо Фичето украсява моста с няколко скулптурни фигури - лъв - представляващ България, двуглав орел - символ на Русия, женски бюст с плодове - символ на плодородието; тояга с топуз - символ на подчинението на османската власт. При наводнението през 1897 г. скулптурите са отнесени от реката Мостът на Кольо Фичето съществува 49 години. През нощта между 2 и 3 август 1925 г. Покритият мост избухва в пламъци и е напълно унищожен. На 5 март 1926 г. е обявен конкурс за проект на нов покрит мост. Печели проектът „Река 8“ на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев и инженерите Христо Тенекиев и Владимир Димитров. На 12 ноември 1926 г. изграждането на моста е възложено на предприемача Павел Патев. На 16 февруари 1929 г. придошлата река отнася кофража на колоните на новостроящия се мост. В Министерството на благоустройството решават строежът да продължи по друг по-модерен проект на младия архитект Стефан Олеков. През май 1931 г. официално е приет новоизградения мост от учредената за целта комисия. Оформени са 40 дюкяна, в които се настаняват обущари, сарачи, цървулджии и др. Мостът на архитект Стефан Олеков запазва вида си в продължение на 50 години. Преустройството на моста започва на 11 август 1980 г. Той става пешеходен и вместо 40 дюкяна има 10 магазина. Запазени са оригиналните овални стоманобетонни рамки и е поставено подово отопление. Преустроеният Покрит мост тържествено е открит на 9 септември 1982 г., а през 2005 г. Общинският съвет приема решение мостът да бъде оформен като „Улица на занаятите“. В Покрития мост работят шест занаятчийски работилници – за дърворезба, за кожарски изделия, за изработка на накити и художествени тъкани, за художествено плетиво и за иконопис.

На снимката: Ловеч (9 май 1984) Поглед към магазините и общ изглед от вътрешността на Покрития мост - една от забележителностите на град Ловеч. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив

Първите сведения за съществуването на покрит мост в Ловеч са от френския пътешественик Ами Буе (1837-1838), който споменава за покрит и украсен с дюкянчета каменен мост. През 1848 г. е построен нов мост с дървени основи, който след поредното наводнение през 1872 г. и разрушен. Жителите се обръщат с молба за изграждане на нов мост до Областното управление в Русе, след това до Окръжното в Търново, стигайки до вече доказания архитект и строител Кольо Фичето. Строежът на моста започва на 2 юли 1874 г. Запазвайки местната строителна традиция на покритите мостове, Кольо Фичето построява моста, много по-издържано в архитектурно и функционално-търговско отношение от предшествениците си. Той е изграден от дърво - дъб за долната конструкция и бук за останалата част. Мостът е дълъг 84 метра, висок 7 метра и широк 10 метра. Изграден е върху 5 каменни колони с по 2 отвора отпред и по 1 отзад, за да намалят съпротивлението на течащата река. Разполага с 64 дюкянчета, кафене и бръснарница. Кольо Фичето украсява моста с няколко скулптурни фигури - лъв - представляващ България, двуглав орел - символ на Русия, женски бюст с плодове - символ на плодородието; тояга с топуз - символ на подчинението на османската власт. При наводнението през 1897 г. скулптурите са отнесени от реката Мостът на Кольо Фичето съществува 49 години. През нощта между 2 и 3 август 1925 г. Покритият мост избухва в пламъци и е напълно унищожен. На 5 март 1926 г. е обявен конкурс за проект на нов покрит мост. Печели проектът „Река 8“ на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев и инженерите Христо Тенекиев и Владимир Димитров. На 12 ноември 1926 г. изграждането на моста е възложено на предприемача Павел Патев. На 16 февруари 1929 г. придошлата река отнася кофража на колоните на новостроящия се мост. В Министерството на благоустройството решават строежът да продължи по друг по-модерен проект на младия архитект Стефан Олеков. През май 1931 г. официално е приет новоизградения мост от учредената за целта комисия. Оформени са 40 дюкяна, в които се настаняват обущари, сарачи, цървулджии и др. Мостът на архитект Стефан Олеков запазва вида си в продължение на 50 години. Преустройството на моста започва на 11 август 1980 г. Той става пешеходен и вместо 40 дюкяна има 10 магазина. Запазени са оригиналните овални стоманобетонни рамки и е поставено подово отопление. Преустроеният Покрит мост тържествено е открит на 9 септември 1982 г., а през 2005 г. Общинският съвет приема решение мостът да бъде оформен като „Улица на занаятите“. В Покрития мост работят шест занаятчийски работилници – за дърворезба, за кожарски изделия, за изработка на накити и художествени тъкани, за художествено плетиво и за иконопис.

На снимката: Ловеч (9 май 1984) Красиво оформен е изходът на Покрития мост в град Ловеч. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив

Ловеч (9 май 1984) Изглед от поречието на река Осъм. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив