Копривщица

Копривщица е разположена в Средна гора по поречието на река Тополница. Градът привлича туристи със своите калдъръмени улички, с боядисаните в ярки цветове къщи с просторни чардаци и високопланинска природа. Версиите за населването на града са много и никоя от тях не е потвърдена. Първата легенда разказва, че където се кръстосвали пътищата между Златица, Пирдоп и Клисура се намирали приказни поляни. Затова тук решава да се засели едно семейство със своите стада, наречени „жупа”. Така се зародило селището, което по-късно ще се превърне в Копривщица. С годините броят на жителите се увеличавал, а до ден-днешен една от махалите на града носи името Жупата. Втората легенда гласи, че местността привлича със своите тучни поляни вниманието на една болярка, която решава, че то е отлично място за животновъдство. Тя измолва за султански ферман, чрез който става владетелка на селото, като султанът му слага първото име Авраталан (женска поляна). Селото се ползвало с големи привилегии благодарение на своята владетелка. Заради заслугата си болярката е наричана от местните Султанката. Друго предание разказва, че градът е основан от бежанци, които са потомци на големи български търговски родове. Сред бежанците били трима скотовъдци, наречени Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали семейства, които с годините се разраснали и днес Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала напомнят за имената на тримата заселници. На снимката: Копривщица (21 април 1988) На пролетна паша край Копривщица.
Пресфото-БТА, снимка: Стефан Тихов/архив (ЕВ)

Копривщица е разположена в Средна гора по поречието на река Тополница. Градът привлича туристи със своите калдъръмени улички, с боядисаните в ярки цветове къщи с просторни чардаци и високопланинска природа. Версиите за населването на града са много и никоя от тях не е потвърдена. Първата легенда разказва, че където се кръстосвали пътищата между Златица, Пирдоп и Клисура се намирали приказни поляни. Затова тук решава да се засели едно семейство със своите стада, наречени „жупа”. Така се зародило селището, което по-късно ще се превърне в Копривщица. С годините броят на жителите се увеличавал, а до ден-днешен една от махалите на града носи името Жупата. Втората легенда гласи, че местността привлича със своите тучни поляни вниманието на една болярка, която решава, че то е отлично място за животновъдство. Тя измолва за султански ферман, чрез който става владетелка на селото, като султанът му слага първото име Авраталан (женска поляна). Селото се ползвало с големи привилегии благодарение на своята владетелка. Заради заслугата си болярката е наричана от местните Султанката. Друго предание разказва, че градът е основан от бежанци, които са потомци на големи български търговски родове. Сред бежанците били трима скотовъдци, наречени Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали семейства, които с годините се разраснали и днес Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала напомнят за имената на тримата заселници. На снимката: Копривщица (21 април 1988) Ученици от Средното специално художествено училище „Цанко Лавренов” в Пловдив са на десетдневна практика по рисуване в Копривщица.
Пресфото-БТА, снимка: Стефан Тихов/архив (ЕВ)