Венко Марковски - писател, поет, драматург и фолклорист

На 5 март е роден Венко Марковски (ист. име Вениамин Миланов Тошев), писател, поет, драматург, фолклорист (1915-1988).
Роден е в Скопие, Република Македония. Семейството му произхожда от Велес. Завършва „Славянски филологии” в Софийския университет. Печата в сп. „Илюстрация Илинден”, сп. „Завети” и др. След първата си книга „Майчин език. Народни бигори” (с предговор от акад. Стефан Младенов) издава книгите „Сонети „Данте Алигиери”, „Лулкина песна”, „Гоце” (поема), „Илинден” (поема), „Македонска лирика”, „Чудна е Македония” (поема) . Заради поемата му „Бие дванайсет”, издадена нелегално, е арестуван в началото на 1941 г. и лежи в лагерите „Гонда вода”, „Кръсто поле” и в Софийския централен затвор. Депутат в Народното събрание на Македония (1945-1949). През 1965 г. се преселва в България. Действителен член на Българската академия на науките (1979). Автор е на стихосбирките "Партизани" (1944), "Над пламнати бездни" (1954), на романите в стихове "На прагот" (1946) и "Сказка за резбарот" (1954), "Епопея на незабравимите" (1967), "Легенда за Гоце" (1970), "Предания заветни" (1978), "Съдбовни мъченици" (1981), "Вековни върволици"(1984), на книгата "Кръвта вода не става" (1981). Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (1985).
На снимката: София (8 януари 1988) Портрет на Венко Марковски. Пресфото-БТА, снимка/репродукция: Зоя Пенкова