Честит 1 март!

Честит 1 март!
На този ден всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през годината. Мартеницата е направени от два пресукани конеца - червен и бял. Според народното поверие червеният цвят има силата на слънцето и символизира жизненост, здраве и любовен огън, а белият цвят символизира чистота, невинност и радост. Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на „Св. 40 мчци Севастийски”, или до 25 март - Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 век, когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Денят се свързва и с настъпването на пролетта. Хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце. Мартеницата е включена в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (6 декември 2017).
На снимката: София (19 февруари 1953) Зоя и Мария Попови на 4 и 5 години, се радват на новите си мартеници по случай 1 март.
Пресфото-БТА, Виолета Попова/архив (ЕВ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
На снимката: София (19 февруари 1953) Зоя и Мария Попови на 4 и 5 години, се радват на новите си мартеници по случай 1 март.
Пресфото-БТА, Виолета Попова/архив (ЕВ)

Честит 1 март!
На този ден всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през годината. Мартеницата е направени от два пресукани конеца - червен и бял. Според народното поверие червеният цвят има силата на слънцето и символизира жизненост, здраве и любовен огън, а белият цвят символизира чистота, невинност и радост. Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на „Св. 40 мчци Севастийски”, или до 25 март - Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 век, когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Денят се свързва и с настъпването на пролетта. Хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце. Мартеницата е включена в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (6 декември 2017).
На снимката: София (19 февруари 1953) Зоя и Мария Попови на 4 и 5 години, се радват на новите си мартеници по случай 1 март.
Пресфото-БТА, Виолета Попова/архив (ЕВ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
На снимката: София (19 февруари 1953) Зоя и Мария Попови на 4 и 5 години, се радват на новите си мартеници по случай 1 март.
Пресфото-БТА, Виолета Попова/архив (ЕВ)

Честит 1 март!
На този ден всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през годината. Мартеницата е направени от два пресукани конеца - червен и бял. Според народното поверие червеният цвят има силата на слънцето и символизира жизненост, здраве и любовен огън, а белият цвят символизира чистота, невинност и радост. Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на „Св. 40 мчци Севастийски”, или до 25 март - Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 век, когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Денят се свързва и с настъпването на пролетта. Хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е сърдита, духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце. Мартеницата е включена в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (6 декември 2017).
На снимката: София (19 февруари 1953) Зоя и Мария Попови на 4 и 5 години, се радват на новите си мартеници по случай 1 март.
Пресфото-БТА, Виолета Попова/архив (ЕВ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
На снимката: София (19 февруари 1953) Зоя и Мария Попови на 4 и 5 години, се радват на новите си мартеници по случай 1 март.
Пресфото-БТА, Виолета Попова/архив (ЕВ)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите


