Недялко Йорданов - поет и драматург

На 18 януари 1940 г. е роден Недялко Йорданов, поет и драматург.
От 1963 г. до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска" и негов художествен ръководител от 1983 г. до 1990 г. Драматург и режисьор на театър "Възраждане" (1990-1999). От 2000 г. той е творец на свободна практика - автор на поезия, драматургия, бeлетристика, публицистика и др. Недялко Йорданов е режисьор от 1969 г. и оттогава има 68 постановки на театралната сцена, предимно в Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска", както и в театър "София", театър "Възраждане", театър "Сълза и смях", Народен театър "Иван Вазов" и в театрите в Стара Загора, Ямбол, Хасково, Габрово, Добрич и др. Като телевизионен режисьор поставя собствените си сценарии "Старецът" (1975), "Любов необяснима" (1976) и "Има нещо гнило в Дания" (1998), и телевизионната новела "Аз и морето" (1985) по стихове на Петя Дубарова, както и документалната импресия "Петимата оптимисти и кучето" (1999). Първите си стихове публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" и оттогава е написал множество стихосбирки. Автор е на драматургични текстове, пиеси, публицистика, книги и пиеси за деца, на постановки и сценарии за телевизия, на документални филми. Негови пиеси са преведени и поставени в много държави. Автор е на текстове на песни, сред които "Не остарявай, любов", "Младостта си отива", "Остаряваме бавно", "Госпожице любов", "Моето мъжко момиче", на авторска музика за театрални спектакли и др. Като певец и изпълнител е изнесъл в продължение на 50 години над 1500 рецитала под акомпанимента на композиторите Константин Ташев и Хайгашод Агасян. Автор е на книгите "Истината за моя баща" (1992), "Истината за моя баща" – допълнено (2014), "Историята на една любов" първа част (2002), "Историята на една любов" втора част (2003), "Здравей, Аз" – мемоари (2005), "От себе си не си отивай" – мемоари (2006), "Сбогуване с Бургас" – мемоари (2007), "И да започнем отначало" – мемоари (2008), "Моят Радой" (2017), "Някога, някога. Дневници том 1" (2017), "Житие и страдания грешнаго Недялко" (2023). Носител е на втора награда за драматургия от Седмия национален преглед на българската драма и театър за пиесата му "Мата Хари" (27 юни 1984), на първа награда за литература "Бургас -85" за стихосбирката "Любов необяснима" и за пиесата "Приключения опасни за герои сладкогласни" (януари 1987), на специалната награда за постановка на нова българска пиеса от Петия национален преглед на детско-юношеската драматургия и театър за спектакъла "И в дъжд, и във вятър, пак на театър" (22 май 1988), на Голямата награда на южнобългарските театри "Дионисий" за драматургия (юни 1995), на наградата "Златен Орфей" за цялостно творчество през 1997 г., на Голямата награда "Златна муза" за многобройните постановки на негови пиеси в Русия и за преводите му на руски автори (27 януари 2005), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големи заслуги в областта на културата и изкуството (31 октомври 2005), на орден "Стара планина" първа степен (4 юни 2010), на театралната награда „Невена Коканова“ на община Ямбол за цялостно творчество (2010), на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата (1 май 2015), на националната награда "Христо Г. Данов" на Министерството на културата и Община Пловдив за цялостен принос в книжовната литература (15 юни 2018). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1978). Почетен гражданин на Бургас (1998). Почетен гражданин на Малко Търново (25 август 2015).
На снимката: Варна (13 декември 1984) Портрет на Недялко Йорданов.
Пресфото-БТА, снимка: Димитър Божинов/архив