Евродепутатът Никола Минчев: Европейският съюз няма общ пазар в сферата на отбраната

На Европейския съюз му липсва общ пазар в сектора на отбраната и производството и изпълнението се диктуват изцяло от отделните държави членки. Това заяви българският евродепутат от групата на „Обнови Европа“ Никола Минчев в подкаста на БТА „ЕС право БГ“. 

В тази инициатива, подкрепена от Европарламента, БТА представя прилагането на европейското законодателство в България и разговаря с българските евродепутати. 

Към днешна дата темата за отбранителния капацитет на Европейския съюз и на европейския континент като цяло е на много по-високо ниво, отколкото беше в предишни години, подчерта Минчев. Програмата за европейската отбранителна промишленост, известна като EDIP, която беше приета в края на 2025 година, е един от инструментите, чиято задача е да засили именно този капацитет. 

На първо място, целта на програмата с бюджет от 1,5 млрд. евро е да се стимулират съвместните поръчки в рамките на съюза, коментира Никола Минчев. По думите му сега е времето да се работи по проблема с липсата на общ пазар в европейската отбрана, който е известен отдавна и води до по-ниска оперативна съвместимост между отделните държави. Решението е да има общи поръчки в областта на отбраната в ЕС, които да обхващат поне 3 държави, от които поне 2 да са членки на ЕС, и така да се намали фрагментираността в сектора, а и да се спести от мащаба, когато се правят по-големи поръчки от повече възлагащи субекти.

Другата голяма цел е да се подобри конкурентоспособността на европейската технологична и отбранителна промишленост, посочи българският евродепутат от „Обнови Европа“. „Трябва да си даваме сметка, че геополитическата ситуация е съвсем различна, че самата промишленост в Европа е свикнала да работи в мирно време, докато сега необходимостите са съвсем други, на много по-високо ниво, на първо място, за да продължава и подпомагането на Украйна в рамките на войната с Русия, на второ – за да се попълнят резервите на европейските държави“, изтъкна още Никола Минчев. 

В документа за военната промишленост на Европа е заложено, че най-малко 65% от финансираните продукти трябва да са с европейски произход, като 35% остават за външни доставчици. Въпросът с произхода на продукцията е много важен, заяви Минчев и цитира данните до момента, които показват, че европейските разходи за отбрана в голямата си част, почти 80%, отиват за доставчици извън Европа. Големият дял от тези 80 на сто се пада на САЩ.

„Да, Европа много години – десетилетия, не години, е разчитала на САЩ за общата си сигурност, но при този мандат на Доналд Тръмп се вижда това каква слабост представлява“  , посочи още българският евродепутат, избран от листата на „Продължаваме промяната“.

Наред с Програмата за европейската отбранителна промишленост до 2027 година, на общностно ниво действат и други ключови инструменти за консолидирането и укрепването на европейската отбрана. Водещи стратегически документи на ЕС – вече за стотици милиарди евро – са планът ReArm Europe/Готовност 2030, инструмента „Мерки за сигурността за Европа“ (SAFE), който ще помогне на държавите да инвестират в ключови приоритети в отбраната си, сега и резолюцията за военен Шенген.

„Това, което направи Европейският парламент с резолюцията, която прие, е все пак да изрази подкрепа за увеличения бюджет за изграждането на такава военна мобилност“, каза Никола Минчев по повод на военния Шенген. Целта е при необходимост да се осигури бързо придвижване и на техника, и на стоки, и на хора в рамките на Европейския съюз, като предвидените средства в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС са 17 милиарда евро. Европарламентът е призовал държавите членки да не орязват тази сума, както е било направено в предишния период, за да може да бъде изградена необходимата гражданска инфраструктура, разясни още Минчев. 

Резолюцията относно военната мобилност, по-известна като Военен Шенген, беше приета на 17 декември 2025 година. Предстои членовете на комисиите по транспорт и отбрана на Европейския парламент да започнат законодателната си работа по пакета за военна мобилност.

Автор - Цветелина Борисова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Силвия Пешева