site.btaВ България има райони с благоприятни условия за отглеждането на памук и може да се осигурят добри доходи за земеделските стопани

В България има райони с благоприятни почвени и климатични условия за отглеждането на памук - в Старозагорска, Хасковска, Ямболска, Сливенска, Бургаска и Пловдивска област, и някои райони в Северна България, където могат да се отглеждат около 600 000 декара с памук. В Южна България много подходящи за отглеждането на памук са около 300 000 декара, каза в интервю за БТА селекционерът на памук проф. д-р на науките Ана Салджиева от Института по полски култури в Чирпан, бивш Институт по памука.

Проф. Ана Салджиева се занимава с генетика, селекция и семепроизводство на памука. Автор и съавтор е на десет сорта памук. Участва и в разработването на две технологии за производството на памук, които намират приложение у нас и в съседни държави от региона. Вписана е на 10 ноември 2016 г. в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България", съобщиха за БТА от Патентното ведомство. 

Проф. Салджиева отбеляза за БТА, че памукът е добър поминък за земеделските стопани и би могъл да обезпечава добри доходи за тях и стопанска заетост в селските райони. Памукът е много добър предшественик на зимните житни култури. През последните години този баланс е нарушен поради силно увеличаване на площите на по-лесно отглежданите култури - пшеница, ечемик, слънчоглед. Памукът може да се отглежда на почви, замърсени с тежки метали, на които продоволствени култури не могат да се отглеждат.

В Европа само две страни отглеждат памук на големи площи - това са Испания и Гърция. Памуковото влакно в Европейския съюз (ЕС) не достига и затова ЕС субсидира отглеждането на памук, каза проф. Салджиева. Само четири страни - Гърция, Испания, Португалия и България, имат условия за отглеждане на памук. Като се има предвид, че от сегашните държави членки на ЕС памук се произвежда само в Гърция и Испания, България може да заеме определени позиции в този сектор.

"От 2002 г. памукопроизводството у нас е в криза поради общата криза в земеделието, ниските изкупни цени и липсата на своевременни стимули. Памукът у нас е включен в програмата за развитие и субсидиране от фондовете на ЕС. Българските памукопроизводители получават eвропейска субсидия за памук от 2016 г. като допълнение към основнaта схема за единно плащане на площ", обясни проф. Салджиева.

Според нея възстановяването на родното памукопроизводство изисква обновяване на цялата материално-техническа база - както за производството на суров (неомаганен) памук (закупуване най-вече на нова памукоприбираща техника), така и за неговата първична преработка.

Памукът е основна влакнодайна и важна маслодайна култура. Основният продукт, заради който се отглежда, е влакното. Качествата на памуковото влакно като хигроскопичност, мекота и електронеутралност в много случаи го правят незаменимо от изкуствените влакна. Памукът е стратегическа суровина, чието търсене в световен мащаб расте непрекъснато, заяви проф. Ана Салджиева.

Следва пълният текст на интервюто:

- Проф. Салджиева, Вие сте изтъкнат учен, който работи дълги години в генетиката и селекцията на памука, автор и съавтор на колко сорта памук сте?

- Автор и съавтор съм на 16 сорта памук, в т.ч. на три сорта с цветно (кафяво) влакно. С бяло влакно това са сортовете: "Авангард-264" (50 процента авторско участие), "Перла-267" (90 процента), "Вега" (90 процента), "Колорит" (75 процента), "Дарми" (60 процента), "Наталия" (75 процента), "Руми" (100 процента), "Дорина" (50процента), "Нелина" (100 процента), "Аида" (100 процента), "Анабел" (90 процента), "Тиара" (50 процента), "Мелани" (50 процента). С цветно естествено оцветено кафяво влакно са сортовете: "Изабелл" (40 процента), "Егеа" (60 процента) и "Нике" (60 процента).  

-  Заради своите постижения сте вписана в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България"? Разкажете за най-значимите Ваши успехи, свързани със селекцията на памука и какво е тяхното приложение - у нас и в чужбина? 

- В "Златната книга" съм вписана за създадени десет нови сорта памук: "Авангард-264", "Перла-267", "Вега", "Колорит", "Дарми", "Наталия", "Руми", "Дорина", "ИПК Нелина", с бяло влакно, и "Изабелл" с кафяво влакно. Тези сортове са резултат от развитието на едно ново селекционно направление "Селекция на качество при памука" и разработване на нови селекционни програми за подобряване качеството на памуковото влакно. Те са резултат от направените задълбочени генетични и селекционни изследвания в това ново направление. Те са нова генерация сортове памук, ранозрели, добивни и с подобрено качество на влакното по отношение на неговата дължина, финост и здравина, което се оценява високо от текстилната промишленост за получаване на прежди и тъкани с по-високо качество.

В резултат на успешна селекционна работа за подобряване качеството на влакното дължината му е увеличена с 3 милиметра със създаването на първия качествен сорт "Авангард-264", утвърден като национален стандарт за качество на влакното от 1996 г. досега.

Сортът "Перла-267" е по-ранен и с по-фино влакно от "Авангард-264". Сортовете "Вега" и "Колорит" съчетават по-голямата дължина на влакното с високо залагане на първа плодна клонка - над 18,9-20,5 сантиметра, което ги прави много пригодни за машинна беритба, и имат по-едри кутийки.

Тези сортове са добра предпоставка за развитието на памукопроизводството у нас на тази основа. Обогатен е генофондът на българския памук.

Семепроизводство е правено на сортовете "Авангард-264", "Перла-267", "Колорит" и "Дарми". Влакното на сорт "Авангард-264" е изнасяно за Република Северна Македония от фирма "Агрокомпакт", която вече не съществува.

Сортът "Изабелл" е постижение в по-ново селекционно направление при памука у нас и поставя началото на нова генерация сортове с естествено оцветено кафяво влакно, с висок екологичен и стопански ефект. Утвърден е като национален стандарт за цветен памук.

Създадени и утвърдени са още два сорта кафяв памук - "Егеа" и "Нике", с над 2 милиметра по-голяма дължина на влакното, което е голямо постижение не само у нас.

Цветните памуци имат късо влакно и това е една от причините за ограниченото им отглеждане в света. Другата основна причина е ограничената гама на цветове, но в това направление се работи усилено в Китай, Индия, Пакистан, САЩ и други страни. 

- Кои са страните в Европа, в които има най-подходящи климатични условия за отглеждането на памук и България продължава ли още да е сред тях, както е било преди години?

- В Европа само две страни отглеждат памук на големи площи - това са Испания и Гърция. Памуковото влакно в Европейския съюз (ЕС) не достига и затова ЕС субсидира отглеждането на памук.

Памуковото влакно в ЕС не достига, а само четири страни (Гърция, Испания, Портогалия и България) имат условия за отглеждане на памук. Като се има предвид, че от сегашните държави членки на ЕС, памук се произвежда само в Гърция и Испания, България може да заеме определени позиции в този сектор.

От 2002 г. памукопроизводството у нас е в криза поради общата криза в земеделието, ниските изкупни цени и липсата на своевременни стимули. Памукът у нас е включен в програмата за развитие и субсидиране от фондовете на ЕС. Българските памукопроизводители получават eвропейска субсидия за памук от 2016 г., като допълнение към основнaта схема за единно плащане на площ.

Възстановяването на родното памукопроизводство изисква обновяване на цялата материално-техническа база - както за производството на суров (неомаганен) памук (закупуване най-вече на нова памукоприбираща техника), така и за неговата първична преработка.

-  Кои са регионите в България, в които се отглежда памук? Колко са площите с тази земеделска култура у нас и увеличават ли се те или намаляват през последните години?

- През периода 1981-1989 г. памукът заема средно 128 000 декара, със среден добив 123 килограма от декар и общо производство 15 800 тона неомаганен памук. През следващите години отрасълът е в криза поради ниски изкупни цени на памука и липса на икономически стимули. Памуковите площи стигат до 2000 декара.

Сега размерът на посевните площи, средните добиви и производството показват нестабилност, през 2020-2021 г. памуковите площи достигат до 30 000 декара, но през последните две години показват тенденция отново да намаляват. Причината е, че памукът се засява в нетипични райони, проиводителите в тези райони получават незадоволителна оценка от Държавен фонд "Земеделие" и не получават субсидия.

Приватизирането и разрушаването на завода за първична преработка на памук в град Чирпан доведе до недостиг на семена за посев от българските сортове памук. Това е една от основните причини да не се увеличават памуковите площи и да се възстанови памукопроизводството. Има търсене на памукови семена от страна на производителите и желание за отглеждане на тази култура. Необходимо е изграждане на нови съвременни предприятия за изкупуване и преработка на суров памук, и за заготовка на семена за посев. От една страна, производството на памук е малко, за да привлече инвеститори, които да инвестират в завод за първична преработка и заготовка на семена за посев, от друга страна, без завод няма сертифицирани семена и площите не могат да се увеличат.

Завод за първична преработка на памук все още има в Хасково, но оборудването е остаряло, с висок разход на енергия, и съответно с високи разходи за преработка.

В Института по полски култури в град Чирпан е организирано семепроизводството на сортовете "Чирпан-539", "Хелиус" и "Аида". Институтът разполага с малки количества сертифицирани семена от първите два сорта. Институтът извършва семепроизводство, но не може да подготвя семена за посев в големи количества.

Върху размера на засетите с памук площи влияние оказва движението на изкупните цени (които се влияят от международните) и ценовото съотношение на памука спрямо другите селскостопански култури. Изкупната цена на суровия памук е по-ниска от тази на слънчогледа и не е променяна от много години назад.

В България има райони с благоприятни почвени и климатични условия за отглеждането на памук (Старозагорска, Хасковска, Ямболска, Сливенска, Бургаска и Пловдивска област, и някои райони в Северна България), където могат да се отглеждат около 600 000 декара с памук. В Южна България много подходящи за отглеждането на памук са около 300 000 декара.

Памукът е добър поминък за земеделските стопани и би могъл да обезпечава добри доходи за тях, и стопанска заетост в селските райони. Памукът е много добър предшественик на зимните житни култури. През последните години този баланс е нарушен поради силно увеличаване площите на по-лесно отглежданите култури - пшеница, ечемик, слънчоглед. Памукът може да се отглежда на почви, замърсени с тежки метали, на които продоволствени култури не могат да се отглеждат.

- Какви са ценните качества на памука и на неговите семена? Остава ли памукът в световен мащаб като основна влакнодайна и маслодайна култура?

- Памукът е основна влакнодайна и важна маслодайна култура. Основният продукт, заради който се отглежда, е влакното. Качествата на памуковото влакно като хигроскопичност, мекота и електронеутралност в много случаи го правят незаменимо от изкуствените влакна.

Памукът е стратегическа суровина, чието търсене в световен мащаб расте непрекъснато.

Семената на памука са богати на белтъчини - 27-32 процента (средно 29 процента) и мазнини - 17-27 процента (средно 20 процента). От тях се получават масла, които се използват в хранително-вкусовата промишленост, в козметичната и фармацевтичната промишленост, и за други технически цели. Памуковото семе намира приложение като фураж на животни и може да се окаже много добра алтернатива като суровина за получаване на биогорива, а сега от него се получава биодизел.

- Освен за производството на облекла, за какво друго сега се използва памукът у нас, и в чужбина?

- Памучните тъкани са предпочитани както за дрехи, така и за други цели (специални технически тъкани, брезенти, химически филтри и други).

 - Създават ли се в България нови сортове памук, които да не се податливи толкова много на климатичните промени от последните години, свързани или със засушавания, или пък с проливни дъждове?

- Институтът по полски култури в град Чирпан непрекъснато усъвършенства намиращите се в производство сортове и технологии, поддържа връзки със световните научни центрове по памука, като използва техния опит и възможности за трансфер на технологии и сортове, осъществява научно обслужване на памукопроизводството в страната.

Памукът е култура, устойчива на засушаване. В благоприятни години с висока температурна сума и добра валежна обезпеченост през фенофазите бутонизация и цъфтеж, или при поливни условия, памукът дава добиви до 250-350 килограма от декар. При засушаване добивите се колебаят между 130-150 килограма от декар.

При нашите климатични условия няма съчетание на високи температури с висока влажност на въздуха през летните месеци, което да съдейства за развитие на болести по памука и силно нападение от неприятели (инсекти). У нас се прави до едно пръскане в отделни години, само когато се налага, срещу нападение от листни въшки и трипс. Нашият, българският памук, е екологично по-чист от чуждите памуци.

- По какви нови проекти работят сега учените в Института по полски култури в Чирпан, а върху какво Вие акцентирате сега в научната си дейност?  

- Проектът, който сега се разработва към Селскостопанската академия (ССА) в София, е на тема: "Селекционно-генетични изследвания при памука за създаване на нова зародишна плазма и сортове с голяма ранозрялост, висока продуктивност и подобрено качество на влакното, толеранти на абиотичен и биотичен стрес, за устойчиво памукопроизводство. Срокът на изпълнение на проекта е четиригодишен - 2022-2025 г., а научен ръководител е проф. д-р Нели Вълкова, директор на Института по полски култури в Чирпан.

Към приоритетните направления в изследователската дейност са включени: създаване на нови ранозрели, високодобивни и качествени сортове памук, с голяма екологична пластичност и стабилност, устойчиви на абиотични и биотични стресови фактори; подобряване на сухоустойчивостта на новите сортове памук във връзка с променящите се климатични условия; определяне на физиологичната реакция на нови и най-нови български, и чуждестранни сортове памук към воден стрес (засушаване). Особено внимание ще бъде отделено на проблема за сухоустойчивостта, на взаимодействието генотип-среда, също на ефективното използване на наличните генетични ресурси в селекцията.

По проекта се разработват девет основни задачи. В случай, че се назначи нов асистент или докторант, ще започне работа с въвеждане на генните маркери за подпомагане и ускоряване на селекционния процес.

Очаква се да се получат нови ранозрели, по-добивни и по-качествени сортове памук, с високо залагане на кутийките, с много добра студо- и сухоустойчивост.

От 2017 г. съм пенсионерка. Моите селекционни материали предадох на моята докторантка Валентина Димитрова, която защити дисертация и сега е главен асистент. Тя е съавтор (с 50 процента участие) на четири нови сорта памук: "Анабел", "Тиара", "Мелани" и "Селена". "Тиара" е високопродуктивен, а "Анабел", "Мелани" и "Селена" са с подобрени качествени показатели на влакното. 

*  *  *

Проф. д-р на науките Ана Стоилова Салджиева е агроном. Родена e на 19 юли 1951 г. в Цалапица, област Пловдив, се казва в биографията й, предоставена на БТА.

Завършила е ВСИ - Пловдив, сега Аграрен университет (АУ), със специалност "Лозаро-градинарство" през 1973 г. Има общ трудов стаж от 42 години, в т. ч. 38 години научен стаж: 1978-1991 г. - научен сътрудник III, II, I степен; 1991-2010 г. - старши научен сътрудник ІІ степен; 2010 г. - доцент; 2014 г. - професор в Института по полски култури в Чирпан. Областите на научната й дейност са: "Генетика на културните растения" и "Селекция и семепроизводство на културните растения". Областите на професионалния й интерес са свързани с "Генетика и селекция на растенията", "Комбинативна селекция", "Популационна генетика", “Растителни генетични ресурси", "Биологична селекция", "Семепроизводство".

Проф. Салджиева има и специализации: селекция на памук, 1982 г., десет дни в Института по памука в град Струмица, Република Югославия; селекция на памук, отдалечена хибридизация, 1989 г., 30 дни, Всесъюзен институт по селекция и семепроизводство на памука - Ташкент, Узбекистан; висш курс "Технология на памуковото влакно", 1994 г., 30 дни, Център за научни изследвания по земеделие - Севиля, Испания; селекция на памук, 2000 г., десет дни, Научноизследователски център по памука към Чукоровски университет - град Адана, Турция; памук, генетични ресурси, 12-16 септември 2011 г., пет дни, Земеделска опитна станция - Телеорман, Румъния.

Проф. Ана Салджиева има членство и в международни организации: Регионална научноизследователска мрежа за научни изследвания по памука за Средиземноморието и Близкия Изток към ФАО (в три работни групи: WG "Cotton breeding"; WG "Variety Trials";  WG "Cotton Fiber Technology"). Член е и на Съюза на учените в България - клон Стара Загора.

Проф. Салджиева е участвала и в 17 различни проекта. Има и участие в четири международни проекта по линия на Регионалната научноизследователска мрежа, както и участие в други осем научни проекта, в международно сътрудничество с Узбекистан, Румъния, Македония, Гърция, САЩ. Ръководител е на двама докторанти, както и на четирима дипломанти към ТУ - Стара Загора (трима) и в АУ - Пловдив (един).  

Носител е и на научни награди: диплом за първа награда - от СУБ в Стара Загора, за участие в конкурса за "Най-добра научна разработка за 1995-1996 г." в направлението "Аграрно-медицински науки"; грамота за най-добра научна разработка - от юбилейна научна конференция с международно участие "Качество, иновации, мобилност - европейски измерения на науката в Тракийския университет", 21 май 2010 г., Стара Загора; бронзов медал за нов сорт памук "Изабелл", с изключителна характеристика - естествено оцветено кафяво влакно, за участие в конкурс "Изобретения, технологии, иновации", организиран от Съюза на изобретателите в България, 2011 г.

Проф. Ана Салджиева е вписана в "Златната книга на българските изобретатели" през 2016 г. за научноизследователската й работа в областта на генетиката, селекцията и семепроизводството на памука.

*  *  *

Интервюто с проф. д-р на науките Ана Салджиева е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на Република България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга" на Патентното ведомство българи, така и дейността на Патентното ведомство.