site.btaВ сферата на услугите проверяващите трябва да прилагат по-гъвкав подход при контрола на цените, каза икономист от Ямбол

Контролните органи, които проверяват за необосновано повишаване на цените, би трябвало да прилагат по-гъвкав подход спрямо бизнеси в сферата на услугите. В някои случаи действително има леко завишение, но то не е непременно заради приемането на еврото, а в себестойността са калкулирани направени инвестиции в ново оборудване например. Това коментира в интервю за БТА икономистът Ангел Тепсизов, собственик на счетоводна къща в Ямбол по повод представянето на януарския брой на списание ЛИК „Българските пари“, посветен на влизането на страната ни в еврозоната.

Клиенти отчитат редица проблеми в настоящия преходен месец от въвеждането на единната европейска валута. Единият е свързан с трудности при осигуряването на достатъчно наличности от евробанкноти и монети. Другият идва от натиска, упражняван от контролните органи на държавата спрямо малки бизнеси като автомобилни сервизи, фризьорски салони и др., каза Тепсизов. Мнението си икономистът даде на база обратна връзка от над 30 фирми в Ямболско, работещи в различен мащаб и сфери, с които той има договорни отношения.

За цените на услугите и допустимо ли е повишение на цените

Един автомобилен сервиз например, е закупил нов стенд за около 50 000 лева в края на миналата година. Разбираемо е тази инвестиция да бъде отразена в стойността на услугата, смята Ангел Тепсизов. Макар повишението да е съвсем минимално, проверяващите казват - нямаш право да увеличаваш цената. Според мен това не е правилно. Да, контрол трябва да има, но и да се отчитат всички фактори. Странно е, когато проверяващият отговаря - „Така ми е казано, не е позволено вдигане на цената”, посочи икономистът.

Никой бизнес не иска да работи на загуба. Клиентите ми споделят, че при превалутирането, ако то се спазва стриктно, реално те ще работят на по-ниска цена тази година, отколкото миналата. Не трябва да се забравя, че съществува и такова нещо като инфлация. Отделно се повиши минималната работна заплата. Всички тези фактори, плюс инвестиции в ново оборудване, нараснали разходи за транспорт и логистика, също оказват влияние. Икономически не е обосновано да се изисква изкуствено поддържане нивото на цените, смята експертът.

По думите му по-логично би звучало да бъде заложен таван от два до три процента допустим ръст на цените. За услугите това е приемливо, защото не говорим за бързооборотни стоки като хранителните продукти. Това е нещо, за което плащаш веднъж месечно или един-два пъти в годината, аргументира се той.

Проблемът със снабдяването с евробанкноти и монети

В настоящия преходен период, в който разплащанията вървят и в левово, и евро, се забелязва недостиг на достатъчно наличности от новата валута. Затруднения изпитват най-вече местните хранителни вериги, кварталните магазинчета, заведенията за обществено хранене, кафенета и много други бизнеси.

Проблемите идват от системата на заявки и лимитите, които са наложени. Имам случаи на клиенти, които са заявили още миналата година зареждане с евро, но се оказва, че то не им достига, а банките им отказват повторна заявка, твърди собственикът на счетоводната къща.

В същото време голяма част от оборота като цяло в страната все още не превъртян. Говори се за 300 милиарда лева в гражданите, фирмите и държавата изобщо. А в първите дни на годината в оборот са минали едва 1,3 милиарда лева. Може би този преходен период трябваше да е поне три месеца, за да се насити пазарът с новата валута, смята Ангел Тепсизов.

Ето, все още не са изплатени всички пенсии и заплати в евро. Трудно ще стане в рамките на един месец. Имаме и примера с Хърватия, където срокът беше още по-кратък – около две седмици. Там отчетоха, че това е било грешка, посочи още икономистът.

По думите му част от напрежението идва от банките и това как са си организирали работата. За големите фирми, например, имаше проблем в първите работни дни на годината. Смятам, че банките вече отчитат това като слабост и започват да осигуряват отделно обслужване за граждани и корпоративни клиенти.

Специфичен казус пък са бизнесите, които работят само с монети - като тези с вендинг машините. Много от банковите клонове по места не разполагат с т. нар. скоростни броячи. Клиентът какво трябва да направи – да търси друга банка, да пътува до друг по-голям град? Изобщо има доста неща, които можеше да се организират доста по-добре за спокойствието на хората и на бизнеса, посочи още Ангел Тепсизов.

Достатъчен ли е шестмесечният срок за обмяна на левове в евро без банкови такси?

Очаквам напрежение, когато започне да изтича този срок. От една страна има много хора със спестявания, които не са в банкови сметки. Какво се случва с хората, особено в малките населени места, където няма нито банки, нито пощенски клонове? Някои възрастни и самотноживеещи казват, че ще разчитат на помощта на местните кметове, но изобщо не е редно те да бъдат ползвани като обменни бюра, коментира икономистът.

От друга страна все още никой не казва какви ще бъдат таксите на банките след тези шест месеца. Всичко тогава ще легне на плещите на Българската народна банка (БНБ), а тя има само няколко филиала в по-големи градове. Според мен би могло да се помисли за разкриване на още филиали или клонове на БНБ поне във всичките 28 областни центрове. По този повод ще дам един пример – наскоро бяха изнесени данни, че само за изминалата година 100 милиона източногермански марки, каквито не се ползват още от 1989 г., са били внесени в централната банка там. Това е колосална сума след толкова много години! Очаквам, че и при нас процесът ще продължи доста дълго време, каза още той.

Относно счетоводните програми и отчитане

Нямам никакви оплаквания от актуализацията на счетоводните програми, всичко беше много добре разработено софтуерно, каза Ангел Тепсизов. Той припомни, че с новото законодателство годишното отчитане се прави към 31 декември 2025 г. в левове, а програмите ще прехвърлят счетоводните салда вече в евро за новата година. Там наистина няма проблем, посочи икономистът.

За бизнеса преминаването към еврото е реален плюс и улеснение. Голяма част от фирмите у нас, включително и от региона на Ямбол, отдавна работят в отворен пазар. Това коментира по темата експертът от Ямболската търговско-промишлена палата Даниела Илчева. Тя бе гост в Националния пресклуб на БТА в Ямбол при представянето на първия за тази година брой на списание ЛИК, посветен на влизането на страната ни в еврозоната.