site.btaБТА сключи договор за партньорство с Българския ветеринарен съюз

Българската телеграфна агенция (БТА) сключи договор за партньорство с Българския ветеринарен съюз (БВС). Споразумението бе подписано днес от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и д-р Димитър Цанков, председател на Националния съвет на Българския ветеринарен съюз, в Националния пресклуб на БТА в София.

"Повод е отбелязването на две годишнини – 15 години от създаването на Българския ветеринарен съюз и 100 години от поставянето на началото на висшето ветеринарномедицинско образование в България, което бе отбелязано в края на изминалата седмица", посочи Вълчев, като добави, че Агенцията вече има договори с Тракийския университет, който е стожерът на това образование у нас, както и с Лесотехническия университет.

По думите на генералния директор на БТА тези договори не само уреждат авторските права на получаваните материали, а дават възможност те да бъдат разпространявани не само в България, но и в чужбина, на английски език, тъй като Агенцията има вече 24 договора с национални информационни агенции. Според тези договори ние предоставяме информация от интерес за съответната държава и една от сферите с особен интерес е образованието, посочи Кирил Вълчев, обяснявайки това с многото чуждестранни студенти, които избират България.

Д-р Димитър Цанков подчерта, че това е много важен момент за Българския ветеринарен съюз, тъй като чрез БТА дейността му ще достига до широк кръг от потребители в медийното пространство. Той каза още, че на 25 март т.г. Съюзът е отбелязал 15-годишнината си с тържествено Общо събрание, на което е избрано новото ръководство. "Избирането на новото ръководство дойде след дългогодишното ръководство на д-р Цветков, който 11,5 години ръководи БВС. И то дойде с намерението да продължи започнатото, да има приемственост, обновление и единение на професията", посочи д-р Цанков.

Д-р Мирослав Първанов, зам.-председател на Националния съвет на БВС, чийто сектор е по отношение на ветеринарните лекари, работещи с продуктивни животни, сподели, че ветеринарната професия доста се е променила през последните 20-30 години. От една страна обществото вече възприема до голяма степен ветеринарните лекари като лица, които работят с домашните любимци. "Това доведе и до една феминизация на професията. По времето, когато аз съм завършил, преди над 20 години, половото съотношение беше почти 50 на 50. По-рано това беше основно мъжка професия. В момента може да се каже, че отива почти изцяло в посока ветеринарните лекари да са основно жени", сподели д-р Първанов. Той все пак напомни, че ролята на ветеринарните лекари, които работят с продуктивни животни, не е само да лекуват животните, а те са границата между общите за хората и животните болести – зоонозите. Д-р Първанов цитира данни на Световната здравна организация, според които те са 230. По думите му затова трябва да се обръща внимание и да се популяризира ролята на ветеринарни лекари, работещи с продуктивни животни.

Той посочи още един голям проблем, пред който е изправено човечеството – антимикробната резистентност. Според последна статистика, обявена в Европейски парламент, тя води до 10 млн. смъртни случаи годишно. Антимикробната резистентност е свързана с широката и неправилна употреба на антибиотици, поради което те спират да действат. "Ролята на ветеринарни лекари, работещи с продуктивни животни, е огромна и е свързана с предпазване на човечеството от тези сериозни проблеми", заключи д-р Първанов.

По думите на д-р Димитър Яновски, зам.-председател на Националния съвет на БВС, който отговаря за сектора на ветеринарните лекари, работещи с домашни любимци, градското население в България е основно и това довежда до увеличаване броя на домашните любимци. Това естествено води и до увеличение на лекарите в тази област. Той сподели, че от 2662 членове на БВС около 1700 работят с дребни животни или смесени практики и едва около 900 работят с едри. "Ролята на ветеринарните лекари, които работят с дребни животни, е голяма. В тази сфера се доближаваме най-много до хуманната медицина. Това показва и развиването на професията в България, която за последните 20-30 години е напреднала до нива, равни на хуманната медицина", коментира д-р Яновски.

Главният секретар на БВС д-р Петър Дойчев, който е член на Съюза от неговото създаване, каза, че имат изградени 28 областни структури, както и национален съвет. Той заяви, че имат проблем с идването на млади хора, които да се занимават с продуктивни животни и това е насока, в която трябва да вървят.

Д-р Милена Кръстанова, главен редактор на списание "Ветеринарна практика" и отговорник за комуникацията на БВС, разказа за още една предстояща годишнина – през 2024 г. в Париж, Франция, където ще се честват 100 години от учредяването на Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ). България е една от единадесетте държави, които през 1924 г. учредяват СОЗЖ. Днес членовете на организацията са около 200 държави. "Тук е моментът да спомена проф. Никола Белев, който е най-голямата личност в нашата ветеринарномедицинска професия, прославил не само професията, но и България в цял свят. Направихме книга за него, която излезе на български, но сега се подготвят варианти на английски и руски език. Тя ще бъде представена на годишнината на СОЗЖ догодина", съобщи д-р Кръстанова.