site.bta„Школа БТА“ отбеляза своя четвърти рожден ден сред красотите на Сакар

За бюлетин „Школата БТА“, Румена Младенова

На 15 октомври 2025 г. отдел „Школа БТА“ чества четири години от създаването си. По случай празника екипът на отдела организира двудневен тур до Тополовград на 18 и 19 октомври. Мястото е избрано символично и е свързано с Фестивала на царския орел, организиран от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Община Тополовград.

Фестивалът събра учени, природолюбители и артисти в името на опазването на редкия вид Aquila heliaca, който гнезди именно в този регион. Тази година събитието е под знака на образованието и сътрудничеството.  

В инициативата на отдела, идеята за която започва още през март, участие взеха служители от различни дирекции на Агенцията – голяма част от които ментори в стажантската програма на „Школа БТА“, която скоро ще празнува и 200-ия си стажант.

Специални водачи за БТА бяха подсигурени от БДЗП и Община Тополовград. Росен Василев е член на управителния съвет на Българска фондация „Биоразнообразие“ и докторант по ботаника. Камен Бакърджиев е част от екипа на Община Тополовград, като се занимава с популяризиране на туризма и културата на региона като администратор на групата във Фейсбук „Сакар – опознай непознатата!“.

Фестивалът на царския орел беше съпроводен с богата програма, включваща двучасова екскурзия до тракийското светилище Палеокастро, представяне на самодейни танцови и певчески състави от общините в района на Сакар, дегустация на традиционни ястия, приготвени на място.

На празничния тур на „Школа БТА“ бяха поканени и представители от УНСС – първият университет, с който БТА подписва партньорство за стажове.  

Тракийски долмен „Нъчеви чаири“

Първата спирка по пътя към Тополовград беше мегалитното съоръжение Тракийски долмен „Нъчеви чаири“ (Голям рът), разположено край село Хлябово, Хасковско – един от най-големите долмени, открити на територията на страната ни. Според археолози съоръжението датира още от ранната Желязна епоха, като проучването му започва през 70-те години на 20-и век. Изградено е от няколко отвесно положени каменни плочи, покрити с друга каменна плоча, които образуват камера. Този долмен е изграден от две камери – малка и голяма.

Фестивалът на царския орел – „празник на природата на Сакар“

След село Хлябово служителите се отправиха към Фестивала на царския орел в Тополовград –  събитие, обединяващо усилията за опазване на природата с популяризирането на местната култура, фермерството и традиционната кухня.

Той представя „уникалната връзка между царския орел – символ на дивата природа на Сакар – и местните фермери, които съхраняват пасищата, осигуряващи хабитат за редките птици“, посочват от Община Тополовград в официалната си Фейсбук страница. Макар в миналото царският орел да е сред най-разпространените грабливи птици в страната, днес популацията му наброява едва 35 двойки, споделят организаторите. Сакар със своите десет двойки в момента е едно от малкото места, на които птицата продължава да гнезди.

Един от тазгодишните избори за местна рецепта беше телешка яхния с дюли от майстор-готвач Митко Желязков, секретар на читалище „Марица – 2008“ от село Райново. За целта той получи активно съдействие от екипа на гостилница „Граница“ в село Щит. Специално за събитието беше приготвен и ръчен хляб с квас, с който Свилен Класанов от село Еремия, Кюстендилско, олицетворява уважението към вековната традиция. Финал на празничния ден поставиха Стефан Вълдобрев и подгряващият местен изпълнител Лили Личева.

На 19 октомври служителите продължиха своето пътуване към Устремския манастир „Св. Троица“, Маточинската крепост „Букелон“, Скалната църква при село Михалич „Св. Пантелеймон“ и Свиленград.

Устремски манастир „Св. Троица“

Устремски манастир „Св. Троица“ е девически манастир в Сливенска епархия на Българската православна църква. Предполага се, че той води началото си от Втората българска държава, като през годините се превръща в убежище за хайдутски чети, но и за болни хора, вярващи, че ще открият лек в светата обител.

По време на турското робство в манастира се укриват българските хайдути Христо войвода, Индже войвода и Кара Кольо. Зад олтара на храма в манастира, в подземно помещение, се намира скривалището на Кара Кольо, а в притвора на църквата има кът-костница на Каракольовите четници.

В периода на Руско-турската война от 1828-1829 г. манастирът е разрушен, а книжата му са унищожени.

През 1836 г. старата църква се срутва и на нейно място е построена църквата, която съществува до днес и носи името „Св. Троица“, разказват от манастира.

През 2024 г. вследствие на пожарите около село Срем двадесет и петима души са евакуирани и настанени там. Това показва, че в наши дни обителта продължава да бъде не само духовен център, но и убежище, в което хората намират подкрепа и закрила.

Маточинска крепост „Букелон“

Крепостта „Букелон“ се намира на хълм в близост до село Маточина, община Свиленград. Тя е разположена до българо-турската граница, над брега на река Тунджа. Крепостта е широка около 65 метра и е дълга 150 метра. От нея най-добре са запазени защитната кула при входа и част от двойния крепостен зид при вратата.

Военната постройка става свидетел на сражения още от римско време. Близо до крепостта цар Калоян и войските му разбиват армията на латините през 1205 г. и пленяват нейния император Балдуин Фландърски. Счита се, че той е бил затворен именно в кулата на крепостта. По време на турското владичество постепенно мястото загубва стратегическо значение и запустява.

Скална църква при село Михалич „Св. Пантелеймон“

Недалеч от село Маточина, край село Михалич, се открива Скална църква „Св. Пантелеймон“, издълбана във варовикова скала. За уникалния ѝ характер свидетелства триконхалната ѝ форма, която я прави единствената църква в страната с подобен вид.

Пред входа на църквата е поставена информационна табела, която посочва, че светилището е направено от монаси-отшелници около 10-и век.

Вътрешното ѝ пространство се възприема като кръстовидно-куполно. По стените ѝ тече вода, за която се вярва, че е лечебна. В маршрута попадна и старият каменен мост в Свиленград, изграден през 16-и век от прочутия архитект Мимар Синан – символ на свързаността между народи и епохи.

От съвсем скоро изцяло е ремонтиран пътят Свиленград-Маточина през селата Щит и Сладун, което допълнително предразполага развитието на културния туризъм в региона на планината Сакар.

За любителите на дивата природа регионът също е особена благодат поради наличието на една от най-големите защитени зони по „Натура 2000“.

Тя обхваща почти цялата площ на най-ниската българска планина, която е част от Тракийски туристически район. Съществува и местно сдружение в село Левка, което има за цел планината Сакар да бъде обявена за природен парк.