site.btaКак в Хисаря се заражда първото организирано балнеолечение у нас

За бюлетин „Школата БТА“, Румена Младенова, стажант

Хисаря е първият организиран балнеолечебен курорт в България. Началото на водолечението у нас се поставя през 1882 г., когато в рамките на автономната област Източна Румелия властите предприемат първите действия за научно изследване и регулирано използване на минералните води. Малкото селище с антични терми и вековна традиция в лечението с горещи извори се превръща в люлка на българската балнеология – традиция, която продължава и днес. 

Хисаря (22 юли 1965). Изглед от южната порта „Камилите“. Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив  

Първите стъпки: здраве и модерност в Източна Румелия
След Освобождението през 1878 г. България страда от епидемии и недостиг на медицински кадри. Източна Румелия започва да изгражда болници, обществени бани и санитарни станции. На заседание на Областното събрание от 2 април 1880 г. под председателството на Иван Гешов лекарят д-р Георги Вълкович определя хисарските води като „най-добритѣ и полѣзни“. Тогава се взема решение да се изградят термални съоръжения в Хисаря, а д-р Георги Хаканов настоява първо да се направи химически анализ на водата.

Първият научен анализ и първият правилник
През 1882 г. чешкият химик Состержонек извършва първия официален химически анализ на хисарските минерални води, започвайки от извора „Момина баня“, известен с високото си съдържание на радон. В резултат правителството на Източна Румелия издава Правилник за експлоатация на хисарските бани. Това е първият нормативен акт в България за лечебно използване на минералните води.

Закони, градини и първи подобрения
Липсата на поддръжка на баните води до влошаване на тяхното състояние и ограничаване на обществената им роля. Това става повод д-р Жечев, директор на Гражданската санитарна дирекция, да изготви Доклад №76 (публикуван в „Държавен вестник“, бр. 166 от 1 август 1891 г.), в който разкрива тревожното състояние на обществените и частните бани в Пловдивския окръг. Той предлага редица подобрения – изграждане на канализация, засаждане на дървета, обособяване на отделни кабини за къпане и осигуряване на лекар при баните.

Хисаря (28 юли 1954). Баня „Кепчеза“. Рано сутрин много трудещи се очакват своя ред да влязат в банята. Пресфото-БТА, снимка: Димитър Михайлов.

Във връзка с това през 1891 г. е приет Закон за топлите и студените минерални води, който урежда собствеността и управлението им. През 1893 г. швейцарецът Люсиен Шевалас, поканен от княз Алеко Богориди, създава първата курортна градина край баня „Топлица“. Така се поставя началото на системното озеленяване и благоустрояване на курорта.

Гласът на реформаторите
Въпреки това според доклад от 1906 г. на министъра на търговията и земеделието д-р Никола Генадиев повечето минерални бани в страната все още са в лошо състояние – „тъмни, нечисти, изложени на атмосферни влияния, лишени от здравословни съоръжения“. Околностите на баните – по думи на министъра – са голи полета и могили, заради което в летните горещини болните трябва се крият в „тесните си жилища“. И ако в римско време баните са „уредени, удобни и цветущи в римски времена“, то по времето на турското владичество те „представляват запустнати басейни и блата с гореща вода, в които едно невежо население е ходило буквално да топи болните“.

Генадиев призовава за комплексен подход – да се изградят не само модерни бани, но подходяща инфраструктура, зелени площи и пешеходни алеи, които да превърнат местността в здравословна и приятна среда. Според министъра местността при Момина баня е най-подходяща за държавна лечебница в Южна България – със своите розови градини, лозя и сух южен климат.

Следват укази на княз Фердинанд (1906–1907 г.) за изграждане на държавни бани и подобрения при Хисаря, Вършец, Банкя и Меричлери.

Хисаря (28 юли 1954). Летният плаж на баня „Момина баня“. Пресфото-БТА, снимка: Димитър Михайлов.

От римските терми до национален курорт
С Постановление № 549 от 1950 г. Хисаря е обявен за национален балнеолечебен курорт. През десетилетията той развива инфраструктура, паркове и лечебни бази, съчетаващи антично наследство и модерна СПА култура. През 2025 г. градът става част от Европейската асоциация на историческите термални градове.

Символично продължение – българка начело на ESPA
В същата година д-р Сийка Кацарова е избрана за президент на Европейската СПА асоциация (ESPA) за мандата 2025–2029 г. Изборът се състоя в естонския град Хаапсалу, домакин на годишния конгрес на Асоциацията. Българка застава начело на водещата европейска институция в областта на балнеологията – символично признание за страната, в която преди повече от 140 години започва организираното балнеолечение.

Източници: Архив на БТА; Държавен вестник (1891, 1906); Доклад №76 на д-р Жечев (1891); Дневници на Областното събрание на Източна Румелия (1880); Правилник за експлоатация на хисарските бани (1882)