site.btaЗа Валентин Евстатиев поезията и БТА са живот и съдба

За бюлетин „Школата БТА“, Румена Младенова, стажант

Валентин Евстатиев е преводач и поет. Роден е в Казанлък, но израства в Сливен, където получава средното си образование в Гимназия с преподаване на френски и английски език „Захари Стоянов“. Завършва специалност „Английска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В Българската телеграфна агенция (БТА) работи от 1999 г. – първоначално за бюлетин БЕО (BEO - Bulgarian Economic Outlook), а по-късно става част от преводаческия екип на Дирекция „Информация за чужбина“, където днес изпълнява длъжността отговорен редактор. 

Валентин Евстатиев съчетава у себе си обективността на журналистическата работа с креативността на поета. В интервю за „Школа БТА“ той разказа повече за предстоящото представяне на третата му стихосбирка „Норвежки джаз“, за изворите, от които черпи вдъхновение за творчеството си, но и сподели какво го е задържало вече двадесет и шест години в Агенцията. 

За своя 26-годишен опит в БТА

Интересът му към езиците се появява още в ученическите му години чрез географията: „Голямата ми любов в училище беше географията. Тя „събуди“ любопитството ми към чуждите страни, което по-късно се прехвърли към превода“. И макар преводачеството, по негови думи, да изглежда като обикновена работа, подчерта, че всъщност тя съдържа и елемент на творчество. В преводите Евстатиев разясни, че не е достатъчно само да се цитира, а трябва да се превежда така, че текстът да е достатъчно разбираем за читателя. Това според редактора се явява и основно предизвикателство в професията му. 

За него работата с журналистически текстове е дисциплинираща. Това е и основна причина за неговия двадесет и шест годишен опит в Агенцията: „Поезията е летене из облаците. В нея има метафори, образи. Журналистиката ме приземява и дисциплинира. Имам нужда от контрапункт на писането на стихове. Но тези две начала –  и творчеството, и практическата работа – винаги ги е имало у мен“. Като друго обяснение за дългогодишния си престой в БТА той посочи и колегите си.  

Във връзка с въпроса дали ролята и мисията на БТА са се изменили през годините, Евстатиев отговори, че е имал възможност да работи с четирима генерални директори, всеки от които със собствен почерк. Но мисията на БТА според него не се е променила, след като служителите ѝ се стремят да вършат работата си качествено.

От първите стихове до „Норвежки джаз“ 

За първи път започва да пише в ранна ученическа възраст, но определя тогавашните си стихове като „смешни“. Отново се връща към създаването на поезия чак през 2007 г., но през това време никога не спира да се интересува от родните поети, сред които са Николай Лилиев, Недялко Йорданов, Веселин Ханчев, Павел Матев и др. Сподели и че в последните седем-осем години се вдъхновява от творчеството на Емил Симеонов, когото определя като лично откритие. А сред предпочитаните от него белетристи е американската писателка Ейми Тан. Именно натрупаното от четенето в зряла възраст е това, което го подтиква отново към писането на поезия. 

Евстатиев подчерта, че поезията и преводът са много различни актове, но контрастът между тях му дава възможност да балансира в живота: „Поезията и преводът са различни неща. Поезията е нещо летящо, а преводът – нещо приземяващо и дисциплиниращо. Харесва ми този контраст, който ми дава възможност да балансирам“. 

В стиховете си се вълнува от любовта, образите на жената и майката, страха, самотата. По негови думи читателят е този, който може да определи какво е творчеството му, но той самият определя поезията като начин на дишане:  „Писането на стихове ми помага да дишам по-добре. Аз съм автор, който се опитва да диша по-добре“.

За него е похвално това, че в днешно време всеки може да пише свободно и да публикува: „Да изразяваш себе си чрез художествено слово, чрез изкуство... няма по-хубаво нещо от това. Дали ще спечелиш награда, дали книгата ти ще излезе в 500 000 екземпляра, или в 50, това са отделни въпроси. Моят апел е всеки, който иска да пише, да пише“. 

Евстатиев е автор на три стихосбирки – „Докато имам теб“ (2013), „Ръцете помнят“ (2022) и „Норвежки джаз“ (2025). Представянето на „Норвежки джаз“ ще се състои на 7 октомври 2025 г. (вторник) от 19:00 ч. в Столична библиотека – Американски център, София, площад „Славейков“ № 4А. 

Авторът разказа, че в книгата е събрал стихотворения от последните няколко години, но има и такива, които не е успял да публикува в предходните две стихосбирки. 

На въпроса как се е появила идеята за заглавие като „Норвежки джаз“, което е и заглавие на едно от стихотворенията в книгата, поетът сподели: „Исках да е нещо, което грабва, да е заглавие, което не се е срещало досега. В пътите, в които съм показвал книгата на различни хора, всеки е възкликвал: „А!“. Тази реакция исках да постигна. И коментар, разбира се – учудване, едно фокусиране над тези две думи дори и за секунда“. 

Авторът смята, че последната му книга е най-зряла, защото е успял да изгради добър баланс между концептуалност и импровизация: „От една страна, джазът е импровизация, а „норвежки“ дава една линия, насока, т.е. двете думи създават съчетание между посока и импровизация“.  

Във връзка с читателската рецепция Евстатиев отбеляза, че желае хората да се насладят на стиховете му, но и да се замислят за себе си, докато четат. Сподели, че често се случва хората, които са имали възможност да прочетат поезията му, да се припознаят в някои от темите и образите: „Според реакцията на хората те се припознават. Понякога дори има неща, които те са забелязали, а аз не съм, но това е прекрасно, защото всеки разбира нещата индивидуално“. 

В края на разговора Евстатиев избра да обедини поезията и БТА с думите „живот“ и „съдба“.