site.btaДосие 2002 г.: Как 12 държави приеха едновременно еврото за официално платежно средство, разказват архивите на БТА

За бюлетин "Школа БТА", Кирил Каймашки, стажант "Исторически архиви"

На 1 януари 2002 г. дванайсетте страни членки на еврозоната – Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Холандия, въвеждат официално евробанкноти и евромонети. 

Как историческото събитие на най-голямата парична смяна в историята е отбелязано в първите дни на 2002 г., разказват международните архиви на Българската телеграфна агенция (БТА). 

По данни от Европейската централна банка, това е най-мащабната парична обмяна в света, която касае общо население от 308 милиона. Производството на евробанкнотите започва през юли 1999 г. и включва 15 печатници на банкноти, разположени в страни от Европейския съюз.  

Автор на дизайна на евробанкнотите е Роберт Калина - график на Австрийската централна банка, победител в конкурса, организиран през 1996 г. от Европейския валутен институт (предшественика на Европейската централна банка).

Никакъв национален отличителен знак не фигурира на банкнотите, които са напълно еднакви във всички държави. 

Роберт Калина избира да изобрази мостове, врати и прозорци, според различните стилове в историята на европейското изкуство, от класицизма върху банкнотите от 5 евро до модерната архитектура върху банкнотите от 500 евро, се посочва в обзорен материал на БТА от 2 януари 2002 г.

Прозорците и вратите представят "откритостта, прозрачността и ориентацията към бъдещето", а мостовете символизират "връзката между страните и стабилността", една добродетел, скъпа на централните банкери. За фон са избрани 12-те звезди от флага на Европейския съюз и една карта на континента, "единствените два европейски символа, които намерих", както казва самият художник.

До 1 януари 2002 г. за 12-те държави са отпечатани 14,89 млрд. банкноти за първоначални доставки, включително логистични запаси, е отбелязано на официалната страница на ЕЦБ. 

Три от членките на ЕС - Дания, Швеция и Великобритания - не приемат евровалутата, въпреки че изпълняват т.нар. критерии от Маастрихт, или критерии за конвергенция, които са заложени в Договора за Европейския съюз. Дания е единствената страна, която не е задължена да приема еврото за официална валута поради клауза за отказ и в момента продължава да използва датската крона.

Договорът от Маастрихт е връхната точка на продължилия няколко десетилетия дебат за установяване на икономическа система и засилване на икономическото сътрудничество в рамките на ЕС. С контракта се създават също Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято цел е да поддържа ценова стабилност, и Европейската система на централните банки.

На 4 юни 2025 г. България също покрива Маастрихтските критерии и става 21-вата държава членка на еврозоната, готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.  

На 31 декември 2001 г. агенция Франс прес предава, че германската марка, която губи в полунощ стойността си в рамките на преминаването към еврото, е погребана с музика край дъб в град Гифхорн, Долна Саксония. На церемонията присъстват 200 души.

"С германската марка постигнахме просперитет. И когато нещо е добро, трябва да му се отдаде почит", казва организаторът на церемонията Волфганг Браун, цитиран от БТА. Марката е изложена в катафалка, теглена от кон по улиците на града, а новата валута на свой ред е символизирана от щъркел, държащ евро в човката си.

Германската марка се ражда в Западна Германия през 1948 г. и заменя райхсмарката.

Бундесбанк пуска в обращение последната, четвърта емисия германски марки през 1991 г., когато валутата става официално платежно средство и в източната част на страната. До 2001 г. германската марка остава една от най-стабилните валути и е втората (след американския долар) резервна валута в света.

 "Празненствата във връзка с идването на еврото осветяваха с часове небето над Европа с фойерверки, а пред банкоматите се виеха опашки, понякога дълги по няколкостотин метра", пише в публикация на АФП, цитирана от БТА на първи януари 2002 г.

Белгия отпразнува пристигането на еврото с едночасов спектакъл, на който присъстват хиляди хора на температура под нулата. 

Белгийският франк се ражда през 1832 г., като еквивалент на френския и съществува 170 години. 

Франция ограничава празненствата с осветяването на Пон Ньоф в Париж със синия цвят на Европа и с "надеждата, че еврото ще бъде солидно като Пон Ньоф", по думите на министъра на икономиката и финансите Лоран Фабиюс.

Португалското правителство открива спестовни влогове на стойност 50 евро на всички бебета, родени на 1 януари 2002 г., съобщава министърът на финансите на съвместна пресконференция с управителя на народната банка на Португалия. Целта на решението е да бъде "отбелязан историческият момент, обединяващ завинаги всички новородени деца в изграждането на Европа на мир и солидарност". Португалското правителство поздравява по този начин раждането на "европоколение".  

На 1 януари 2002 г. осведомителните агенции предават, че след новогодишното богослужение Папа Йоан-Павел Втори е благословил европейската валута и нарича нейното въвеждане "важно историческо дело". Главата на Римокатолическата църква изрази надежда, че еврото ще даде тласък на интеграцията и развитието на Стария континент. 

Британският печат също приветства появата на еврото, като обаче подчертава несигурността, която съпътства въвеждането на новата европейска валута, в която Великобритания не участва.

"Дванайсет страни отхвърлиха доброволно националните си валути, част от своята идентичност, от своя суверенитет, от способността си да контролират собствената си икономическа и политическа съдба", отбелязва "Индипендънт".

Гърция и Финландия са първите две страни от европейския континент, които преминават към единната валута на 1 януари 2002 г. Пристигането на еврото в Атина е отбелязано с грандиозен спектакъл с фойерверки и лазерни лъчи. Една минута след полунощ премиерът Костас Симитис изтегля първите банкноти на стойност 120 евро от банкомат в Централната банка в Атина.

Централната банка във Финландия отваря врати между полунощ и един часа и приканва населението да дойде и да се снабди с новата валута. "Дълга между 300 и 400 метра опашка се изви пред централата на банката в Хелзинки", предава АФП.

Холандският гулден е първата национална валута, която на 27 януари 2002 г. губи функцията си.

Холандският гулден е въведен през 1355 г. и със своите 647 г. е най-старата парична единица между дванайсетте страни членки на еврозоната.

Наименованието му произлиза от средновековната нидерландска дума gulden – "златен", тъй като първоначално гулдените са сечени от злато.

Втората национална валута, която излиза от употреба на 9 февруари 2002 г., е ирландската лира.

Ирландската лира се въвежда в обращение от 20 август 1927 г., след като ирландската лира замества британската лира.

Ирландия е единствената страна в еврозоната, чиято национална валута преди влизането на еврото е по-скъпа (1 EUR e равно на 0,79 процента от стойността на ирландската лира).

Централните банки на 12-те страни членки на еврозоната заменят старите банкноти и монети в много по-дълъг, а често и неограничен срок, се казва в публикация на БТА.

Безсрочно е разрешена централната замяна в Германия, Испания, Ирландия и Австрия. Също неограничен е срокът за замяна на банкнотите в Белгия и Люксембург, но там монетите са се сменяли до края на 2004 година. 

Десетгодишна давност имат банкнотите и монетите в Италия, Финландия и Гърция, но там монетите са се заменяли 2 години. Франция е избрала датите 17 февруари 2005 г. за монетите и 17 февруари 2012 г. за банкнотите, Нидерландия - 1 януари 2007 г. за монетите и 1 януари 2032 г. за банкнотите, а Португалия - 31 декември 2002 г. за монетите и 20 години за банкнотите.