site.btaЖурналист на БТА прави първия телевизионен коментар в България


За бюлетин ШКОЛАТА БТА – Елена Инджева, стажант в дирекция „Международна информация“
Първото телевизионно студио в Българската телеграфна агенция (БТА) отваря врати през 1974 г., по времето на Лозан Стрелков, генерален директор на БТА (1962-1981). Казва се „Последни новини, пръв коментар“.
В началото водещи са международниците Димитри Иванов, Петко Бочаров, Стефан Тихчев и Стефан Кожухаров.
Бочаров е автор и на първия телевизионен коментар, излъчен по БНТ през 1962 г., се посочва в Алманаха на националната осведомителна агенция „Школата БТА“, събран от архивите на БТА от първите стажанти на „Школа БТА“ и под редакцията на Панайот Денев, генерален директор на БТА (1997-2002).
София (28 февруари 1974) Телетипната зала на БТА. На снимката: Петко Бочаров - телевизионно студио. Пресфото-БТА, снимка: Георги Дерменджиев/архив
Четиридесет години по-късно студиото, което работи до 1979 г., е възобновено през 2014 г. За ръководител е назначена бившата генерална директорка на БНТ Уляна Пръмова (4 юни 2014 - 14 ноември 2017), която бързо сформира екип от професионалисти, споделя Борислав Чалъков, генерален директор на БТА (2020-2021), в книгата „Лични свидетелства“, издадена по повод 125-годишнината на агенцията.
БТА за първи път започна да излъчва видеоматериали. Емисията предлага интервюта с водещи експерти, учени, обществени и културни дейци и видеорепортажи от страната. Студиото отговаря на всички изисквания за създаване на видеопродукт, който да може да бъде използван в телевизия и да бъде излъчван от информационни сайтове със свободно ползване.
София (26 март 2018) В „Студио БТА“ френският дипломат Франсоа-Ксавие Кованди говори за 3-тото издание на конкурса „Екообщина“. На снимката: Боряна Димитрова (в дясно). Пресфото – БТА, снимка: Владимир Шоков.
През 2017 г. ръководител на „Студио БТА“ става Боряна Димитрова, а след нея - Милена Спасова. В началото на 2024 г. отделът е преименуван на „Фото и видео редактори“ и за негов ръководител е назначена Елена Дикова, фоторедактор. От 1 юли 2025 г. ръководител на „Студио БТА“ e Боряна Тончева - дългогодишен спортен журналист - репортер, водещ, редактор и коментатор в БНТ, а Елена Дикова – ръководител на отдел „Пресфото“.
Към 2025 г. екипът на „Студио БТА“ се състои от четирима видеоредактори, 6 оператори и 7 видеомонтажисти. През него преминават видеоматериалите на кореспондентите, както и заснетите репортажи от столицата.
През 2024 г. са заснети, монтирани и излъчени в емисиите на БТА 6220 видеоматериала. От тях 352 са в „Тик Ток“.
Бройката е 9 пъти по-висока спрямо 2020 г., показва отчетът на генералния директор на БТА Кирил Вълчев за 2024 г., публикуван на интернет страницата на агенцията.
„Студио БТА“ създава и всички обучителни и рекламни филми за агенцията, обучава новопостъпилите служители в създаването на видеосъдържание, прави стрийминги от събития и видеоконферентни връзки.
„Работим също много активно със социалните медии. Всяка седмица снимаме подкаст, обработваме видеоматериали за ,,Тик Ток”. Правим много събития „на живо”, това са най-вече месечните представяния на списание ЛИК, което е доста голямо предизвикателство, защото се включват на живо всички кореспонденти. През последните месеци реализирахме няколко трудни събития на живо от чужбина - за световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака, Япония, и за 47-ата сесия в Париж, Франция, на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО“, споделя Боряна Тончева, ръководител на „Студио БТА“.
За бъдещето на отдела Тончева казва: „Генералният директор Кирил Вълчев си представя, че всяка дописка трябва да бъде придружена от видеоновина. Аз бих казала - повече актуални новини да бъдат отразени чрез видеорепортаж. Имаме остра нужда от технологично обновяване. Търсим начин да организираме видео архива по един съвременен начин.“ За агенцията това е фундамент, архивът да се запази и да се съхрани за следващите поколения”, допълва Тончева.
Емил Граничаров е сред първите, започнали работа в „Студио БТА“ - през 2016 г. Той е старши монтажист и видеооператор. Роден е на 16 ноември 1984 г. в Бургас. Завършил е семестриално НАТФИЗ, специалност „Кинознание“.
За началото, работата си и отдела той разказва:
“Спокойни, спокойни години бяха. Това реално беше и прохождането на кореспондентите и тяхното видеоприключение, в което се впускат вече всички по задължение. Беше, чрез инструкции, проби и грешки. Началото поставиха - Уляна Пръмова, Еленко Касалийски, режисьор от БНТ, и Милена Спасова, редактор и връзка с кореспондентите.
Постепенно се назначиха още оператори. Започнахме да снимаме повече и в София, да излъчваме на живо от конференции, многокамерно. Лека-полека се закупи и техника, екипът от 4 души стана 17.
През последните три години обиколихме три пъти България и всички пресклубове на БТА по три европроекта, финансирани от Европейската комисия.
Имате ли любимо видео или проект, по който сте работили и с който се гордеете най-много?
През годините сме работили по много видеа, събития и видеопроекти. За най-добра смятам работа на екипа по четиридесетото издание на „Аполония“ през 2024 г. Там бях с Красимир Михайлов и Габриела Теллалова. Покривахме всички събития от деня и завършвахме с един много хубав обзор. Снимахме богато, имаше кадри с дрон, почти всичко се хващаше и обобщаваше като дневник на фестивала. Мисля, че се справихме много добре.
БТА отрази добре и цялата 47-а сесия в Париж на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Там бях с Ваня Сухарова, репортер в дирекция ЛИК на БТА, и Милена Стойкова, фоторепортер.
С какво ще запомните специалната Ви мисия до Антарктида?
Мина повече от година и половина и все още имам затруднение да говоря за това място… Магично е, това ще кажа със сигурност. Там светлината е невероятна. Сменя се много интензивно. Самото ми пристигане беше много особено, защото някъде около 9 вечерта слънцето залязва от едната страна и точно след два-три часа изскача от другата. Беше просто невероятно...
Изумително приключение беше второто плаване на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" по време на научните изследвания на Антарктида – от там изпращах своя видео корабен дневник с възможност материалите да бъдат използвани от всички медии и те го правеха не само в България, а и по света - пример са подробните публикации на БТА в аржентинските медии.
Как протече участието Ви на световното изложение в Осака?
С Иван Лазаров, репортера от БТА, бяхме част от делегацията на президента Румен Радев в церемонията по случай Деня на България в рамките на световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака, Япония. Това беше през май месец тази година. След това отидохме в Токио за два дни. Имахме възможността да посетим императорският дворец, да влезем вътре. Моята задача беше да заснема пристигането на президента и посрещането му от императора. Беше много напрегнато за мен, защото имах точно 15 секунди време и нямаш право на грешка. И отвътре вече официалният видеограф и фотограф на президента отразяваха остатъка от срещата. Бяхме и в резиденцията на министър-председателя.
Работата на „Студио БТА“ е напрегната, много динамична, но и много разнообразна и приключенска. Съчетанието наистина зарежда.
На въпроса какво е за Вас БТА в три думи Емил Граничаров отговори:
“Възможност за остров!”
/НС/
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина