site.btaДончо Папазов - една легенда на българското мореплаване навърши 85

Дончо Папазов - една легенда на българското мореплаване навърши 85
Дончо Папазов - една легенда на българското мореплаване навърши 85

Един от най-успешните български мореплаватели и първият българин, обиколил света - Дончо Папазов, навърши 85 години. Той посреща 49-тия си рожден ден на борда на яхтата „Тивия” в Индийския океан, докато покорява така наречения „Невъзможен път”- обиколка на земното кълбо в зоната на ревящите 40̊ и неистовите 50̊ градуса морска ширина. Там има айсберги и вълни до 25 метра, а яхтата му е като оловно човече, което пада за секунди и отново се изправя. 

Дончо определя „Невъзможният път” като най-дългата пустиня, понеже от там не преминават нито кораби, нито съклети. Тази година той посрещна рождения си ден не насред океана, а семейно в София. 


София (6 юли 1988) Ветроходецът Дончо Папазов - осъществил за 164 дни без спиране на суша обиколка на земното кълбо по вода през нос Хорн по 40—я паралел на юг от Екватора се завърна в родината си. На снимката: Моменти от посрещането. Пресфото БТА снимка: Живко Ангелов 

В разговор с този вечен мечтател си дадохме една преценка, която той самия счита за смешна, тъй като един човек трябва да се радва на миналите години, а не да им търси неуспехите. 

Той не остарява и заяви, че има сила за още една изненада, която може да бъде написана, а ние я очакваме с вълнение. Това не е време за равносметки, затова се вгледахме в бъдещето и в идните поколения, за които Дончо Папазов сподели мъдри думи.

 За мечтите каза, че трябва да са по-големи и по-сложни, за да може човек като си мечтае, да се заеме да ги осъществи, защото щастието на човека зависи от самия него - ако всеки гледа мрачно, ако всеки е вечно нацупен, то тогава е естествено, че и той самият ще потъне в мрак. А мракът и самотата не са хубаво нещо. Въпреки, че ако някой някога реши да тръгне на експедиция, то тогава той се готви морално и се пречиства духовно, за да може да поеме и приеме тази самота, която дава възможност да обмислиш много работи. 

Но самотата и страданието не са както твърди Достоевски облагородяващи, понеже гладуването години наред не е същото като гладът, който отшелникът сам си налага и като страданията на бягащите в пустинята светци. 

Всеки трябва да си има собствено нещо, което да поражда у него вълнение. За някои това е студената ракия вечер, за други - нарисувана картина. И в това се крие красотата на мечтите - те са лични, дотолкова лични, че няма диктатори, които да са успели да елиминират мечтите у хората. 

Но мислите на човек са като един роман, който може да е любим сега, но не за цял живот, въпреки, че има романи към които се връщаме повторно и след 10 и след 20 години. 

Мислите и уменията на всекиго са необходими за едно истинско общество, в което има място за този, който може да свири на цигулка, който лепи афиши, имат място и шивача и обущаря, защото едно работещо общество уважава труда на всеки. 

С една позитивна симфонна нотка завърши разговорът ни с българският мореплавател и вечен оптимист Дончо Папазов, който сподели пред нас, че изтегля вноската си за апартамент, за да си купи лодката за пътешествия „Джу 1”, което е символ на това, че човек има ли мечти и има ли желание да ги постигне, то тогава няма невъзможни пътища към постигането им.

Дончо Папазов е мореплавател. 20 години работи в киното и телевизията. Сценарист, редактор, журналист и автор на документални, научнопопулярни филми и телевизионни предавания. Депутат в 36-то Народно събрание, главен продуцент в БНТ, експерт в СЕМ. Завършва икономическия институт в София и работи повече от 15 години като научен сътрудник и ръководител на секция в ЦНИИТМаш и НИИММ в София. През 60-е години участва в леководолазни археологически експедиции и става рекордьор по гмуркане на дълбочина без апаратура

Експедиция „Невъзможният път“ стартира на 1 януари 1988 година от фара Сан Антонио, откъдето  мореплавателят тръгва на околосветската обиколка със своята яхта „Тивия“.  Продължителността и е 164 денонощия. Изминати са над 19 000 морски мили  през едни от най-негостоприемните води на Земята – южните полярни ширини, на юг от нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн. Папазов усъвършенства маршрута, като минава по 40-ия вместо по 50-ия паралел и то през зимата. Експедицията е първата българска самотна обиколка, без спиране в пристанище, изцяло на юг от „ревящите четиридесет“ (градуса), където ветровете и вълните са чудовищни, през полярната зима. Още в началото на пътуването „Тивия” се преобръща два пъти и губи двигателя си.   Мореплавателят е принуден да разчита единствено на вятъра и на уменията си. Електричество ползва само за радиостанцията.

„Ура! На 13 юни в 13 часа и 13 минути Гринуичко време преминах на траверс фара "Сан Антонио" и навлязох в устието на река Ла Плата. С това сложих край на обиколката. Вече прокарах най-трудния път. Вече направих възможен "невъзможния път". Оттук нататък зад фара на Сан Антонио ми е все едно. Колкото дни трябва, ще плавам, без да бързам. Ако ще и да потъна, пак ще съм обиколил света. Делото е сторено!“ ( откъс от книгата на Дончо Папазов "Невъзможният път".) 

 

 

/АП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:39 на 25.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация