site.bta1994 година: Христо Стоичков – „Златен“

В края на 1973 г. БТА организира първата анкета „Спортист на Балканите". В нея участват телеграфните агенции и спортни издания на страните от региона. В навечерието на 50-годишния юбилей на допитването за определяне на най-добрия спортист на Балканите, стажантите в БТА запретнаха ръкави, за да съберат информация по темата в архива на  агенцията. Рубриката представя българските победители от анкетата.  

Христо Стоичков – Камата е роден на 8 февруари 1966 година в Пловдив. Запалва се по футбола в малкото селце Ясно поле край Пловдив, където е гостувал на баба си и дядо си и е ритал топка с местните деца. На десет години започва да тренира в отбора на „Марица“ в родния си град, като първоначално играе като защитник, а впоследствие разкрива потенциала си като нападател.

Дебютира в мъжкия футбол едва на 15 години с екипа на Завод „Юрий Гагарин”, преди да премине през УСМ и „Хеброс“ Харманли. Откроява се не само със скорост и мощен ляв крак, но и със страхотна енергия и мотивация всеки път, когато стъпва на терена, с желанието да дава всичко от себе си във всеки мач.

През зимата на сезон 1984/1985 преминава в ЦСКА и бързо се утвърждава като основна фигура в състава на „армейците“. На 23 септември 1987 година дебютира и за националния отбор на България при победата с 2:0 над Белгия в София в евроквалификация. През сезон 1989/1990 печели „Златната обувка“ за голмайстор на Европа с 38 попадения в българското първенство и достига до полуфинал за КНК, загубен от Барселона. Силните му изяви срещу каталунския гранд впечатляват и през лятото на 1990 година Стоичков преминава на „Камп Ноу“ срещу рекордната за български футболист по това време трансферна сума от 4,5 милиона долара. 

Следват страхотни мачове за Барселона под ръководството на легендарния нидерландски специалист Йохан Кройф, от когото научава много за играта. Помага на клуба да стигне до четири поредни титли в първенството на Испания, а през 1992 година се стига и до първия триумф за Каталунците в турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ). На финала на стадион „Уембли“ в Лондон Стоичков и компания надиграват италианския Сампдория с 1:0 след продължения. По този начин той става първият българин, който печели най-престижния клубен трофей в Европа. През 1994 година Каталунците достигат до нов финал за КЕШ, но губят тежко от друг италиански отбор Милан с 0:4 на финала в Атина. 

През лятото на 1994 година българският национален отбор постига най-големият успех в историята си с четвъртото място на Световното първенство в САЩ, като Стоичков е с основна заслуга. България губи първия си мач на Мондиала от Нигерия с 0:3, но след това с победи над Гърция с 4:0 и над Аржентина с 2:0 излиза от групата си. На осминафинал побеждава Мексико след изпълнение на дузпи, а на четвъртинал постига пълен обрат срещу Германия за 2:1 и детронира действащия световен първенец. Така достига до финалната четворка, където губи от Италия с 1:2 на полуфинал, а след това и от Швеция с 0:4 в двубоя за третото място. Стоичков става голмайстор на турнира с 6 попадения и заради великолепното си представяне в края на годината получава „Златната топка“ на ,,Франс футбол” за най-добър футболист през годината в Европа с 210 точки, цели 74 повече от втория - италианеца Роберто Баджо.

Тази награда се счита за най-високото индивидуално футболно отличие, а Стоичков е първият и засега единствен българин с подобно признание. През същата година той печели и наградите за Спортист на България  и Спортист на Балканите на БТА, както и орден „Стара планина“ I-ва степен.

През лятото на 1995 година се стига до трансфер в посока Италия, където Стоичков влиза в отбора на Парма, но периодът на Апенините не е много успешен и след един сезон престой се завръща в любимата си Барселона.

През сезон 1997/1998 българската звезда постепенно губи мястото си сред титулярите в състава на „синьо-червените“ след идването на „Камп Ноу“ на нидерландския треньор Луис ван Гаал и през март 1998 година той се завръща за кратко в ЦСКА до лятото, след което преминава през „Ал Насър“ от Саудитска Арабия, играе в японския „Кашива Рейсол“ и американските „Чикаго Файър“ и „ДС Юнайтед“, където приключва състезателната си кариера през 2003 година.

София (22 декември 2019) Носителят на "Златната топка" Христо Стоичков представи биографичната си книга “Христо Стоичков. Историята”  и раздаде автографи на свои почитатели в столицата. Пресфото - БТА снимка: Цветомир Петров (ПК)

Той не остава дълго далеч от любимия си футбол и на 15 юли 2004 година започва треньорската си кариера като за селекционер на националния отбор на България, който води до 2007 година. Впоследствие той за кратко работи в испанския футболен клуб ”Селта“ от Виго. През 2009/2010 е наставник на „Мамелъди Съндаунс“ (Южна Африка), а през 2012/2013 е на кормилото на „Литекс“ Ловеч. През юни 2013 е назначен за старши треньор на ЦСКА, но работи в любимия си отбор по-малко от месец, след което напуска и повече не се занимава с треньорска работа. 

В последните години Стоичков живее в Маями (САЩ) и е анализатор и коментатор за мексиканско-американския спортен телевизионен канал TUDN Network.

ПОСТИЖЕНИЯ

Индивидуални отличия: голмайстор на България - 1989, 1990, Футболист номер 1 на България - 1989, 1990, 1991, 1992, 1994, Голмайстор на КНК - 1989, 1990 – „Златна обувка“ - 1990, “Златен онз‘“ на „Онз Мондиал‘‘ – 1992, Голмайстор на световното първенство в САЩ 1994,  „Златна топка“ - 1994, Спортист на годината на България - 1994, Спортист на Балканите - 1994, Орден ,,Стара планина“ 1-ва степен – 1994, „Златен крак“ - 2007

Клубни отличия: ЦСКА София (шампион на България - 1987, 1989, 1990, Купа на България -1985, 1987, 1988, 1989, Суперкупа на България - 1989), Барселона (шампион на Испания - 1991, 1992, 1993, 1994, 1998, Купа на Испания - 1997, 1998, Суперкупа на Испания - 1991, 1992, 1994, 1996, Купа на европейските шампиони - 1992, Суперкупа на Европа - 1992, 1997, Купа на носителите на национални купи (КНК) - 1997), Ал Насър (КНК на Азия - 1998), Кашива Рейсол (Купа на лигата на Япония - 1999), Чикаго Файър (Купа на САЩ - 2000).