site.btaХристо Воденов: „Идеален началник няма, няма и да има”

В БТА постъпих преди малко повече от 30 години. 1993 година, мисля че началото на април, БТА търсеше журналисти, които да се занимават с икономика. Аз работех във вестник „Столица“- тогава това беше седмичник в София. И си говорих с колегите, които ме подканиха да опитам. Кой ще ме вземе в БТА, никой няма да ме вземе… това е висока топка. Обаче се срещнах тогава с момчето, Любомир Димитров,  който беше на ВИНФ. По телефона само…  

Поговорихме си, даде ми задачи, които да  изпълнявам - няколко неща да напиша, да ходя по събития и да му казвам по телефона какво съм видял и разбрал. Тогава на Вие си говорехме, не се познавахме още. Изключително възпитан и ерудиран човек, с много езици и невероятна обща култура. Нивото на агенцията беше много високо, говориш с наистина ерудирани хора. 

И съгласих се…обаждах се по телефона и диктувах някакви неща, които видя. В един момент му се обаждам и той ме покани да ида в агенцията. Отивам и ме питат кога мога да постъпя на временен трудов договор-тогава всичко беше на временен трудов договор. Казах му, че работя във в. „Столица“, а там се напуска за 5 минути- отивам и казвам чао. Горе-долу така и стана - след 2- 3 дни дойдох в агенцията към 10 ч.  сутринта. 11 ч. ме прати на конференция, 12 ч. на още една. Върнах се и трябва да се пишат дописките. 

Проблем…защото във в. „Столица“ работех на пишеща машина. Идвам в БТА и тук се работи с компютри на една програма с клавишни комбинации, които въобще не знам. Двама колеги тогава, Анелия Велинова и Милко Христов, ми извадиха един ферман с командите, кое как се прави, и си написах дописките. Предадох ги горе на отговорния редактор и чакам… Стават, няма проблеми, утре си на  тия две събития. 

В края на 2002 г. дойде нов генерален директор. Избраха го от Парламента. Идвам си един ден на работа и ми казват, че генералният директор е сменен. А всъщност, тогава не бях шеф на синдикалната организация на „Подкрепа“ в БТА. Но опитът ми от колегите от БНР Варна, където този Стоян Чешмеджиев е работил, ми подсказа, че спешно трябва да си върнем организацията на „Подкрепа“, която беше леко заминала за известно време. Синдикатът дава доста права, защото има колективно трудово договаряне - синдикатът се разбира с шефа на съответното ведомство. Защитават се правата, трудно стават уволненията, по-лесно стават увеличенията на заплатите, по-добри отпуски се получават и въобще правата на „работните пчелички“ се пазят от синдикалните организации.

И дойде този Стоян Чешмеджиев, и решихме рязко да организираме отново синдиката. Отидох в КТ „Подкрепа“ и казах, че идва нов ръководител и според добре запознати източници, ще има чистка в агенцията и трябва спешно да си създадем организация, която да ни пази. 

Бързо я направихме, а в един февруарски ден Чешмеджиев ни събра и каза, че бъдещето на агенцията е розово, ще вдига заплати и няма да има съкращения. Но една колежка от „168 часа“ чака пред кабинета му да вземе интервю на новия началник на БТА. 

Свършва интервюто, тя ми се обажда  по телефона и казва, че „нашият“ човек е решил да уволни 40 души. А ние преди малко говорехме, каза че няма да уволнява никой. Тогава всъщност хората в агенцията решиха, че този човек не заслужава доверие и трябва да бъде сменен. 

Започнахме с писма до парламентарните групи, политическите партии и до журналистическите организации в България и света. 

Отвсякъде получихме подкрепа-агенцията не трябва да се пипа и не трябва да има съкращения. Стоян Чешмеджиев разбра, че не може с едно движение да щракне, защото едно съкращение трябва да мине за одобрение през синдикатите. 

Той започна да назначава хора с доста по-високи заплати от тези на хората в агенцията. Категорично беше решил да направи промени като започна и  да издава заповеди за уволнение на служители. Ние застанахме зад тях-излязохме с гражданско неподчинение и спирахме работата в агенцията.

С Чешмеджиев имахме среща, в която ни убеждаваше, че политиката му за смяна на кадрите и за нов начин на работа е правилна, и ще доведе до успех. Но хората, които доведе бяха още необучени. 

Чешмеджиев имаше идеи за въвеждане на видео, снимки, интернет…. Добре, хубаво…но той не знаеше как става. Самият Чешмеджиев не си беше пускал компютъра. Ние го хванахме, че той всъщност не беше влизал в системата, не беше отварял емисиите. 

Каква визия имаш ти като не знаеш ние какво правим в момента? Ти не ни четеш дописките…Не познаваше хората от медиите, не познаваше институциите, бъркаше ги…Та това беше основната причина да тръгнем срещу него - нямаше визия за агенцията и искаше да съкращава наред, което щеше да лиши хората от нормална работа и агенцията от ценни кадри. Не е ставало въпрос за пари…не сме искали никакви пари.

Идеален началник няма, няма и да има. Винаги има диалог- ако ме чуе, чуе. Сега нещата се решават точно по такъв начин- демократично с диалог. Никога не става това, което аз искам и никога не става това, което началникът иска… просто няма как да се случи. Но сега се разбираме, нещата се решават постепенно.

Максим Минчев беше позитивна личност, с всички беше на ти. С две думи можеше да се разбереш с него, защото беше истински журналист от практиката. Знаеше веднага какъв е проблема и веднага имаше решение. Той остави хората да работят творчески. Можеше още да направи за техниката, но тогава не му даваха пари. Освен това, може би трябваше така да прави проектите, че да минават. Много от проектите, които искаше да задейства като модернизация, просто не минаваха. Но пък въведе пресклубовете по места, което е супер идея, защото по места всички медии измряха. Тези наши клубове всъщност създават място, в което хората могат да говорят, да изразяват позиция. Това си беше негова идея, никой друг не го направи в страната, и тези клубове са изключително важни, дори са по-важни от центъра-София.

Толкова дълго в агенцията ме задържаха хората. Хората в БТА са супер - още първите дни разбрах, че са изключително човечни. Всички се поздравяват, усмихват се, могат да ти помогнат ако има нещо. Тогава реших, че такъв екип няма никъде. В момента половината не се познават, но тогава не беше така…Това започна от пандемията. Работехме почти изцяло онлайн. Аз, понеже съм репортер, отивах на събития, които бяха адски малко. Отивам… и после се прибирам вкъщи и работя там.  

БТА е един чудесен, важен и добре смазан механизъм, на който му се обръща внимание както в България, така и по света. Смятам, че агенцията наистина е важна зона в обществената система на страната. Не само в журналистиката, а просто създава име на страната. 

На агенционна журналистика са ме учили много колеги, но най-много ми помогнаха Христофор Загоров (Фори), редактор във ВИНФ и Светлозар Николов (Заро), редактор в Информация за чужбина. И двамата с енциклопедични знания и с усет към това кое е наистина новина, а не рекламно съобщение. 

Фори ме накара да търся източните на информация и да не се доверявам само на прессъобщения, декларации, изявления и позиции. Понякога те може да са написани от лошо осведомени, макар и честни хора, но е възможно и да манипулират или да са изцяло лъжливи.

Заро пък ми показа как да търся контекста на информацията. Научих, че дори да и малка  новина, разгледана в общия поток от събития, може да се окаже изключително важна.

Наемането на нови млади хора в агенцията е най-доброто нещо, което може да се направи. По-важно от смяната на техниката и софтуера. Новите хора ще ти докарат новия софтуер, новите идеи и ще ти направят агенцията нова. Не ти, който си началник, а тези хора, които са след теб, защото те са с новото мислене.  Аз съм пенсионер…

Сега останах да работя още малко, чаках да минат изборите. После хайде бюджета да приемат, вчера и него приеха. Може би до Нова година ще изкарам, още един бюджет ще има. Решил съм още малко да остана …