site.btaСпортист на Балканите на 50 години

 В края на 1973 г. БТА организира първата анкета „Спортист на Балканите". В нея участват телеграфните агенции и спортни издания на страните от региона. В навечерието на 50-годишния юбилей на допитването за определяне на най-добрия спортист на Балканите стажантите в БТА запретнаха ръкави, за да съберат информация по темата в архива на  агенцията. Рубриката представя българските победители от анкетата.

Всичко започва през далечната 1973 година. Тогава начело на БТА е Лозан Стрелков, който успява да превърне агенцията в модерен за времето си комуникационен институт. Главният директор отчита значително увеличаване на спортните информации от страната и чужбина. Спортните новини са прекалено много, за да се побират в бюлетините на „Вътрешна информация“, „Международна информация“ и „Информация за чужбина“. Със своя заповед от  март 1973 година Стрелков създава редакция „Физкултура и спорт“.

В нейния състав влизат седем души: Кирил Захаринов (главен редактор), Николай Коледаров, Андрей Кожухаров, Емил Кожухаров, Венета Пенева, София Костова и Емил Войнски.

Създаването на тази редакция е ключов момент, защото по-късно същата година в нея се ражда идеята за анкета, която да избира най-добрия спортист от Балканския полуостров.

На 27 декември 1973 година наградата „Най-добър спортист на Балканите“ е връчена на българската спринтьорка Светла Златева, която поставя световен рекорд на 800 м през същата година. 

В своето слово главният директор на БТА Лозан Стрелков, подчертава, че анкетата има не само спортен, но и политически характер. Тя спомага за сближаването на спортистите от Балканския полуостров и е в духа на активната политика на българското правителство за мир и разбирателство на Балканите.

В определянето на призьорите вземат участие шест телеграфни агенции: БТА (България), АНА (Гърция), Аджерпрес (Румъния), Тюрк Ажанси и Анадол Ажанси (Турция), Танюг (Югославия), и осем спортни издания: „Старт“ и „Народен спорт“ (София), „Атлетико Ихо“ и „Фос Тон Спор“ (Атина), „Спортул“ и „Спорт“ (Букурещ), „Хюриет“ (Анкара), „Спорт“ (Белград).

В 14-те анкетни листа са посочени общо 51 спортисти, като 20 от тях са лекоатлети. Светла Златева събира 146 точки и това я класира на първо място за приза. Наградата ѝ е връчена лично от Лозан Стрелков.

Оттогава, само с едно прекъсване заради пандемията от КОВИД-19 през 2020 година, анкетата „Спортист на Балканите“ се провежда ежегодно. За отличието се борят състезатели, както от индивидуалните, така и от отборните спортове. 22 пъти анкетата са печелили български спортисти, като в пет от тях носител на приза е лекоатлетката Стефка Костадинова (1985, 1987, 1995–1997). Тя държи световния рекорд на скок височина – 209 см. С най-много награди „Спортист на Балканите“ е сръбският тенисист Новак Джокович – 7 (2011 – 2015, 2019 и 2021). Представители на Царицата на спортовете - леката атлетика, е с 19 победители в анкетата.

1973: Светла Златева (България), лека атлетика

1974: Мате Парлов (Югославия), бокс

1975: Надя Команечи (Румъния), спортна гимнастика

1976: Надя Команечи (Румъния), спортна гимнастика

1977: Тотка Петрова (България), лека атлетика

1978: Милуш Срейович (Югославия), лека атлетика

1979: Янко Русев (България), вдигане на тежести

1980: Надя Команечи (Румъния), спортна гимнастика

1981: Антоанета Тодорова (България), лека атлетика

1982: Благой Благоев (България), вдигане на тежести

1983: Диляна Георгиева (България), художествена гимнастика

1984: Людмила Андонова (България), лека атлетика

1985: Стефка Костадинова (България), лека атлетика

1986: Йорданка Донкова (България), лека атлетика

1987: Стефка Костадинова (България), лека атлетика

1988: Даниела Съливаш (Румъния), спортна гимнастика

1989: Паула Иван (Румъния), лека атлетика

1990 - 1991: Моника Селеш (Югославия), тенис

1992: Параскеви Патулиду (Гърция), лека атлетика

1993: Иван Иванов (България), вдигане на тежести

1994: Христо Стоичков (България), футбол

1995 - 1997: Стефка Костадинова (България), лека атлетика

1998: Екатерина Дафовска (България), биатлон

1999: Габриела Сабо (Румъния), лека атлетика

2000 - 2001: Константинос Кентерис (Гърция), лека атлетика

2002: Георги Марков (България), вдигане на тежести

2003: Йордан Йовчев (България), спортна гимнастика

2004: Мария Гроздева  (България) спортна стрелба
 
2005: Мариан Драгулеску  (Румъния), спортна гимнастика
 
2006: Ваня Стамболова  (България), лека атлетика
 
2007: Румяна Нейкова  (България) гребане
 
2008: Константина Томеску  (Румъния), лека атлетика
 
2009: Василис Спанулис (Гърция), баскетбол
 
2010: Станка Златева (България), борба

2011: 2015 Новак Джокович (Сърбия), тенис

2016: Сандра Перкович (Хърватия),лека атлетика

2017: Григор Димитров (България), тенис  

2018: Лука Модрич (Хърватия), футбол

2019: Новак Джокович (Сърбия), тенис

2020: не се присъжда заради пандемията от КОВИД 19

2021 година: Новак Джокович (Сърбия), тенис

2022 година: Давид Попович (Румъния), плуване

Божидар Йорданов,  стажант-репортер в дирекция „Спорт“ 

Казвам се Божидар Йорданов и съм студент първи курс във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Климент Охридски“ със специалност „Журналистика“. От месец съм част от стажантската програма на БТА, за която разбрах от състудентка в университета ми (Мадлен Владимирова). Постъпих на стаж на 3 юли в дирекция „Спорт“, като ментор ми беше Димитър Вельов. Избрах да стажувам там, защото смятам в бъдеще да се занимавам със спортна журналистика.

През престоя си аз се запознах с работата на колегите от дирекцията, научих се да отразявам резултати и да превеждам материали от чуждестранни агенции. Спортните журналисти на БТА бяха гостоприемни към мен и винаги ми помагаха при необходимост.

Менторът ми ме взе под крилото си и всеки ден ми поставяше задачи, които после обсъждахме и редактирахме. Благодарение на него и Ива Кръстева имам публикувани около 20 материала. През едномесечния си престой работих и за „Школа БТА“, като там започнах рубриката „Спортист на Балканите“. Под ръководството на Анета Паунска и Гавраил Гавраилов се запознах с архивите на БТА, научих повече за историята на Агенцията и написах първия си по-креативен материал, който беше истинско предизвикателство за мен.

Трябваше да събера половин век в 50 реда! Това включваше ровене в архивите от мазето, търсене на снимки в стари класьори и среща с Панайот Денев, генерален директор в периода 1997-2002 година, който ми разказа как се е родила идеята за създаването на анкетата „Спортист на Балканите“. Работата по рубриката беше същинско изпитание за студент първи курс, но амбицията на Анета за създаването на бюлетин на Школата беше заразна и запалиха и у мен плама да се трудя с желание за осъществяването на този проект.

Благодаря на ментора си и останалите колеги от дирекция „Спорт“ и отдел „Школа БТА“ за своя плодотворен стаж, който ми даде реална представа за професията. Искрено препоръчвам на всеки студент, който иска да се занимава с журналистика сериозно, да стажува в БТА, защото тук се отделя внимание на стажантите и се подпомага тяхното развитие.