site.btaВоенните конфликти на ХХ век

За бюлетин „Школата БТА“ – Антония Митева, стажант в дирекция „Международна информация“

XX век е столетие, изпълнено с военни конфликти от различно естество – световни войни, партизански движения, граждански конфликти и освободителни войни.

Приблизително 231 млн. души – цивилни и военни – са загинали в резултат на войни и въоръжени конфликти през XX век. Това посочва Милтън Лайтенбърг в монографията си „Жертви по време на войни и конфликти през XX век“ (2006), изследване на Центъра за изследвания на международната сигурност към Университета на Мериленд, САЩ.

Според данни на Университета в Упсала, Швеция, през XX век са регистрирани между 250 и 300 въоръжени конфликта, от които: 60–70 войни между държави; над 150 граждански и вътрешни конфликта; над 40 колониални и освободителни войни.

Най-засегнатите региони са Европа, Азия, Близкият изток, Африка и Латинска Америка.

Допълнителна перспектива за хода на тези конфликти и отражението им върху международните отношения дават архивните материали, публикувани в изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) „Истинските новини. Събития от архивите 1898–2023“, част от трилогията, посветена на 125-годишнината на БТА.

Участието на България

В началото на XX век Балканите стават арена на два последователни военни конфликта – Балканската война (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).

Причините за Балканската война могат да бъдат проследени още от Берлинския договор (1878), който оставя значителни български и други балкански територии под властта на Османската империя. Стремежът към национално обединение води до създаването на Балканския съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора.

В бюлетина си от 5 октомври 1912 г. БТА публикува манифест на цар Фердинанд, с който се обявява началото на войната. В него се казва: „За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остава, освен да се обърнем към оръжието.“

Военните действия завършват с Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., но нерешените териториални въпроси водят до избухването на Междусъюзническата война. След поражението България подписва Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), по силата на който получава значително по-малко територии от очакваното след победата в Балканската война. Според Карнегиевата анкета (1914) жертвите за България възлизат на около 40 000 души.

Последиците от двете Балкански войни (Балканската и Междусъюзническата) са известни в българската историческа наука като Първа национална катастрофа.

Световните конфликти на века

Ескалацията на напрежението между Великите сили, съчетана с национализъм и милитаризъм, води до Първата световна война (1914–1918). Непосредственият повод е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, отразено в бюлетините на БТА от юни 1914 г.

България се включва във войната през 1915 г. на страната на Централните сили. Въпреки военни успехи, включително отбраната при Дойран, войната завършва с поражение. Според данни на Военното министерство на САЩ общият брой жертви надхвърля 35 млн., като за България те са над 250 000 души. Последиците от неблагоприятния мирен договор са известни в българската историческа наука като Втора национална катастрофа.

Нерешените последици от Първата световна война и Версайската система водят до Втората световна война (1939–1945) – най-мащабният конфликт в човешката история. България се присъединява към Тристранния пакт през 1941 г., а от 1944 г. участва във военни действия срещу Германия.

Общият брой на жертвите във ВСВ е между 60 и 80 млн. души. По данни на Майкъл Клодфелтър („Войни и военни конфликти“, 2008) загиналите българи са около 21 000.

Студената война и конфликтите извън Европа

След 1945 г. светът навлиза в ерата на Студената война (1947–1991) – глобално противопоставяне между САЩ и СССР. Макар без пряк сблъсък между двете сили, периодът е белязан от регионални конфликти и кризи, включително Унгарското въстание (1956), Карибската криза (1962) и Пражката пролет (1968), подробно отразени в архивите на БТА.

Паралелно с това XX век е време на мащабни конфликти извън Европа – Кубинската революция, войните за независимост в Африка, арабско-израелските войни, Културната революция в Китай и Ирано-иракската война (1980–1988).

Тези конфликти показват, че XX век не само променя политическата карта на света, но и оставя трайни демографски, социални и морални последици, чиито отражения се усещат и днес.

Данните за броя, продължителността и характера на военните конфликти през XX век, включително класацията на най-дълго продължилите войни, са обобщени въз основа на изследвания на Uppsala Conflict Data Program (Университет в Упсала, Швеция), Peace Research Institute Oslo (PRIO), анализа на Милтън Лайтенбърг „Жертви по време на войни и конфликти през XX век“ (2006), статистическите изчисления на Майкъл Клодфелтър („Войни и военни конфликти“, 2008), както и официални документи и архиви на Организацията на обединените нации (ООН) и БТА. 

Инфографиката е изготвена от Анна Кичукова, стажант в отдел за предпечат и дизайн „Облик“.