site.btaКоледната елха преминава от езически вярвания до глобална традиция

За бюлетин „Школата БТА“, рубрика „По пътя“ -  Йоанна Георгиева, стажант в отдел  „Социални мрежи“

Коледната елха, която днес е утвърден празничен символ в домовете и на площадите, е част не само от културните традиции, но и от значителна глобална индустрия. Според международни оценки ежегодно по света се продават между 120 и около 350 милиона коледни елхи – както естествени, така и вносни изкуствени варианти.

Естествените елхи заемат важно място в Северна Америка и Европа. Само в Съединените щати над 14,5 милиона ели са отсечени през 2022 г. от държави, които ги отглеждат специално за празничния сезон, сочат данни на USDA – Националната служба за статистика на селското стопанство. В Европа продажбите на естествени елхи са също значителни – около 50–60 милиона дървета се предлагат ежегодно на пазара, като голяма част идват от специализирани ферми и разсадници. Освен икономическа тежест коледните елхи привличат и рекорди, и нестандартни инициативи – през декември 2025 г. в Германия семейство постави световен рекорд, като украси 621 елхи в дома си, пише на официалната интернет страница на Института за рекорди в Германия. 

Езически корени и символика 

Почитането на дърветата е известно в Европа от повече от две хилядолетия, разказва в. „Контакт“, цитиран в публикация на БТА от 2002 г. Древните народи – келти, германски племена и славяни – вярвали, че в дърветата живеят духове на плодородието и жизнената сила. Особено място заемали вечнозелените елхи, които се възприемали като символ на живота, който побеждава студа и тъмнината. В края на декември на най-голямото от тези дървета хората поднасяли дарове, за да умилостивят духовете и да си осигурят плодородие през идващата година, уточнява в. „Контакт“. Украсявали и клонките с плодове, яйца, орехи, които по-късно ще станат задължителна част от коледната елха. 

Раждането на коледната елха в Средновековна Германия 

Историците са единодушни, че коледната елха като празнично украсено дръвче възниква в германските земи. Най-ранното документирано свидетелство датира от 1419 г. във Фрайбург, когато чираци от пекарна украсяват елха с плодове, ядки, сладки и хартиени фигурки и я поставят в католическа болница за бедни по случай Рождество Христово, сочат данни отново от в. „Контакт“, цитирани в по-ранна емисия на БТА от 1999 г.  

През 16-и век обичаят се разпространява и в Елзас, и в районите около Базел. Към средата на 18-и век традицията достига и в Прусия. В берлински вестници от онова време се срещат описания на зелени елхи, украсени с позлатени ябълки, поставяни в домовете на бюргери за Рождество, припомня в. „Контакт“. 

С развитието на индустрията се появяват първите играчки от дърво, олово и тенекия, а по-късно – и стъклени топки, като през 1870 г. стартира и промишленото производство на украсата. 

Истинска революция настъпва през 1882 г., когато в САЩ са запалени първите електрически гирлянди, отбелязва в. „Контакт“.  В началото на 20-и век коледната елха вече е позната в почти целия християнски свят. 

Появата на коледната елха в България 

В България коледната елха навлиза сравнително късно и първоначално е свързана с двореца и градската среда. Според етнолога Дария Василева, цитирана в емисия на БТА от 24 декември 1998 г., първата елха у нас е украсена през 1879 г. в княжеския дворец. Самото празненство около нея дълго време се е наричало просто „елха“, а поканата „на елха“ е означавала участие в коледно или новогодишно тържество. 

Първата коледна елха, украсена на обществено място в България, по данни на БТА от 24 декември 1999 г., е издигната в Пловдив на 24 декември 1878 г. от руски офицери, останали в страната след Освобождението. 

С името на Стефан Стамболов е свързано първото официално коледно тържество с елха в София през 1887 г. По информация на специалисти на Регионалния исторически музей във Велико Търново, цитирани от БТА на 24 декември 2000 г., подготовката за празника продължила повече от месец и съвпаднала с рождения ден на княз Фердинанд. Украсата била доставена от Франция, а събитието било широко отразено в тогавашния печат. 

През първите десетилетия на 20-и век коледната елха постепенно навлиза в градския бит. През 20-те години, по думи на Дария Василева, елхи вече се продават от разсадника на Борисовата градина и в други градове на страната. Първоначално украсата е скромна – ябълки, орехи, хартиени гирлянди и свещи. В селските райони елхата навлиза след 1944 г. Дотогава основен елемент на Бъдни вечер остава бъдникът – дървото, което гори през нощта на Бъдни вечер с пожелание за здраве и плодородие

Съвременен облик 

Коледната елха постепенно измества бъдника, но запазва неговата символика, допълва Василева. Огънят, свързан с „раждането на новото слънце“, се пренася върху свещите, а по-късно – върху електрическите светлини на елхата. За разлика от католическата традиция, в България елхата рядко се украсява с ангелчета, а върхът ѝ обикновено е остър и блестящ. 

През втората половина на 20-и век коледната елха се утвърждава като част от празничния облик на градовете и домовете. Елхи се издигат по централните площади, в училища, читалища и институции, а с времето се появяват и нетрадиционни форми – метални конструкции и светлинни инсталации.

Събрано от архивите на БТА – Илияна Панкова, стажант в отдел „Справочна“