site.btaАрхивите говорят: Как България намери своето място в ООН

Архивите говорят: Как България намери своето място в ООН
Архивите говорят: Как България намери своето място в ООН
БТА, София (23 декември 1955) Председателят на дружеството за ООН в Народна република България професор Георги Наджаков говори на голямото публично събрание по случай приемането на НР България в Организацията на обединените нации. Снимка: Пресфото-БТА, Пенчо Петров/архив

За бюлетин „Школата БТА“ – Боряна Михайлова, стажант „Международна информация“ 

По повод 80-годишнината от създаването на Организацията на обединените нации (ООН) архивите на Българската телеграфна агенция (БТА) напомнят за важната роля, която играе ООН в следвоенния международен ред, както и за дългия дипломатически път, извървян до приемането на Народна република България в Организацията на 14 декември 1955 г.

БТА съхранява първите съобщения за основаването на ООН, предадени чрез кореспонденции от Лондон, Вашингтон и Ню Йорк, в които се отразяват подписването на Устава (24.10.1945 г.), изборът на седалище и първите стъпки на Организацията. Още тогава се подчертава, че новосъздадената структура има за цел да бъде център за координиране на действията на държавите в интерес на мира, сигурността и международното сътрудничество.

Особено място в архивите заема въпросът за приемането на нови членове - дълго блокиран от противопоставянето между Великите сили. Документи от декември 1955 г. описват как Съветът за сигурност на ООН е свикан, за да разгледа отново проблема за разширяването. В продължителни дебати в Общото събрание „повечето делегации“ подкрепят предложението за приемането на 18 държави, изброени по реда на постъпването на техните заявления за приемане: Албания, Монголската народна република, Йордания, Ирландия, Португалия, Унгария, Италия, Австрия, Румъния, България, Финландия, Цейлон, Непал, Либия, Камбоджа, Япония, Лаос и Испания. Резолюцията, одобрена с 52 гласа „за“, изисква от Съвета за сигурност да препоръча приемането им.

За да се излезе от дипломатическата безизходица, Съветският съюз предлага пакет от 16 държави, сред които Албания, Унгария, Италия, Румъния, Финландия, Цейлон, Лаос, Испания и България. Съветът за сигурност одобрява предложението с осем гласа „за“ при три „въздържал се“- Белгия, Тайван и САЩ. Председателят Мънро определя деня като „исторически“ за ООН, а съветският представител Аркадий Соболев го нарича значителна стъпка към разширяване на Организацията с държави с различни социални и политически системи. 

Архивните документи проследяват и финалното гласуване в Общото събрание, събрало се на 14 декември 1955 на пленарно заседание в 21:21 часа нюйоркско време (4:21 ч. наше време на 15 декември), за да одобри препоръките на Съвета за сигурност за прие­мане на шестнадесетте държави за членове на ООН. Заседанието, открито от председателя Хосе Маса, приема всички 16 държави с повече от две трети от гласовете. Приемането на Народна република България е одобрено с 50 гласа срещу два „против“ (Тайван и Куба) и пет „въздържали се“ (Гърция, Холандия, Филипините, САЩ, Доминиканската република). Приемането на Италия, Австрия и Финландия става единодушно, а броят на страните членове на ООН нараства до 76.

В Декларация на правителството на Народна република България по повод приемането на страната за член на ООН от 15 декември 1955 г. българското правителство подчертава „дълбокото удовлетворение“ от решението и изразява благодарност към държавите, подкрепили кандидатурата. Акцентира се, че България е доказала своето право да бъде част от ООН чрез миролюбиви действия - включително намаляване на числеността на въоръжените сили и съкращаване на срока на службата: „Правителството на Народна република България, вярвайки в благородната мисия, която изпълнява и има да изпълнява Организацията на обединените нации, заявява, че Народна република България, като член на тази организация, ще продължава да влага всичките си усилия за поддържането на мира и сигурността, за развиването на приятелски отношения между народите и за постигането на сътрудничество при разрешаване на международните въпроси от стопански, социален, културен и хуманитарен характер.“ Това казва тогава българският външен министър, цитиран от БТА.

В архивите присъства и писмото на генералния секретар на ООН Даг Хамаршелд от 15 декември 1955 г., който официално потвърждава приемането на България и готовността си да приеме представителя на страната. Документите отразяват и широката вътрешна подкрепа за членството в ООН. 

В Дома на културата на МВР се провежда голямо публично събрание с участие на председателя на Президиума на Народното събрание Георги Дамянов, членове на правителството и представители на обществени организации.

Акад. Георги Наджаков подчертава, че народът „изразява своята голяма благодарност на всички страни“, съдействали приемането на Народна република България в ООН. 

Събраният от БТА материал показва приемането на България в ООН не само като формален дипломатически акт, а като резултат от сложни международни преговори, преплитащи интересите на Великите сили и стремежа към разширяване на Организацията.

Тази година светът отбелязва 80 години от създаването на ООН. Архивите на БТА напомнят за историческата роля на Организацията и за мястото, което България заема в нея вече повече от шест десетилетия.

Събрано от архивите на БТА – Илияна Панкова, стажант „Справочна“ 

/НС/

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 01:10 на 21.11.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация