site.btaСтиван Казер, роден във Виена: Без България нямаше да съм този човек, който съм в момента

Стиван Казер e роден във Виена. Майка му е от Пловдив, но заминава още в края на 20. век и се жени за австриец (бащата на Казер). „Тъй като не съм имал голям избор къде точно да се родя, мога да кажа, че Виена е град, в който човек може да живее добре, ако мисли само да изкарва пари“ – споделя Стиван пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus. Той коментира, че във Виена може да има много хубави места, тъй като е столицата на бароковата архитектура, но за него важното са хората. „Да има хора от народа. Да има хора, които вярват в Бога! Занапред ще искам да се занимавам с българска филология“.

Самата Австрия за Казер е държава за временно пребиваване. Ето какво още сподели той в интервю пред Светлана Желева и Десислав Паяков за сайта за здраве и култура на българите в Австрия: 

На кой език се изразявате най-добре - български, немски, английски или друг език?

- Много хора може би ще се учудят, ако им кажа, че на български език мога да се изразявам много по-добре отколкото на немски. Причината за това е, че се интересувам от нашата българска литература и история (най-добре се вижда в разказа ми „Вечна дружба“, който съм написал), която донякъде сам съм си я научил.

Защо донякъде?

- Защото наскоро завърших българското училище „Проф. Иван Шишманов“ във Виена. Там научих доста неща за нашата култура и историята на страната ни.

Какво е за Вас България? С кой аромат, вкус или място я свързвате? Обичате ли да я посещавате?

- За мене България е една величествена страна с много възможности и потенциал, ако я бяхме съхранили такава, каквато ни оставиха предишните управляващи. Обаче въпреки недостига на много неща в България като медицински кадри, учители и инфраструктура, аз си я обичам. Любими са ми ароматът на боровите дървета в Родопите или вкусът на домашния хляб, приготвен ръчно от ръцете на трудещият се хлебар.

Свързвам България също с един народ, който е градил велики паметници като Шипка и Бузлуджа, които си знаеха историята и я поддържаха. Без България сигурно нямаше да съм този човек, който съм в момента.

Какво мислите за младото поколение, за Z поколението, справедливи ли са упреците, които се сипят към вас...

- За младото поколение и най-вече моето поколение съм скептично настроен, тъй като не са научени на труд. Трудът изгражда човека! Младото поколение е (много) мързеливо и не е вече толкова контактно, както са били преди. Ако работят нещо, не го правят като хората, което аз лично не одобрявам. 

Как се виждате след 10 години?

- Аз не съм човек, който може да каже как се вижда след 10 години, защото е много трудно. Не защото нямам план, напротив. Със сигурност се виждам да живея в България и да съм създал едно прекрасно семейство, обаче не това ме притеснява. Притеснявам се, че след 10 години липсата на кадри ще усложни живота на хората в България. Не само на хората с много ниски доходи, а и на богатите, защото всички ние сме в една и съща лодка.