Д-р Даниела Варадинова работи като акушер-гинеколог в Държавната болница в Клостърнойбург. След абитуриентския си бал тя е приета да следва медицина в София, по-късно избира да специализира акушерство и гинекология.
„Защото е най-хубавата част от медицината. Работим с млади жени и бебенца, носим радост. Бягам от онкогинекологията, защото моята баба е починала едва 28-годишна от рак. Искам да помагам на хората от душа и сърце, но не в битката срещу коварната болест, а в посрещането на новия живот“, споделя Даниела пред здравния сайт на българите в Австрия Sanus et salvus.
Докато е в София, тя работи на три места, за да натрупа опит и да се изгради като специалист. В болница „Шейново“ специализира, в болница „Лозенец“ работи, а на третото работно място трупа опит в прохождащите в онзи момент банки за стволови клетки.
Една сватба на приятели променя завинаги живота ѝ, като я свързва с д-р Светомир Харалампиев, ортопед във Виена.
В Австрия я чакат учене на немски език, недоверие като лекар от Югоизточния блок, раждане на две деца.
В началото, когато се премества във Виена, д-р Варадинова не скъсва с болница „Шейново“. Като външен лекар, тя имала сключен договор с лечебното заведение да преглежда и да оперира там, а също и да води раждания.
Във Виена ѝ липсват малките празници като Бабинден, 7 април, изписването на бебе, което в България е съчетано с много радост и веселие - заедно с лекари и акушерки.
/ЙК/
news.modal.text
