site.btaБългарската художничка в Турция Павлина Боботанова-Копано: Поддържането на българския дух сред българите живеещи в чужбина е отговорност

Павлина Боботанова-Копано е художник и преподавател по рисуване в българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Истанбул, Турция. Родена е на 19.10.1969 г. в Димитровград, България. През 1992 г. завършва специалност „Графика” във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. До 2008 година работи като преподавател в училище по изкуствата в Димитровград.

От 1994 до 2023 година, Павлина има 19 самостоятелни изложби в България и Турция и е участник в 76 колективни изложби в България, Турция, Словения, Русия, Франция, Португалия, Македония и други държави. Нейни творби притежават Градска художествена галерия „Петко Чурчулиев” в Димитровград, Градската художествена галерия в Стара Загора и частни лица в България, Македония, Сърбия, Великобритания, Холандия, Белгия, Гърция, САЩ, Канада, Тайланд, Южна Корея и Турция. До момента художничката живее и твори в Истанбул.

За БТА Павлина споделя: „Работата ми с учениците е изключително вълнуваща и ме зарежда с чистата енергия, с която рисуват децата“. Голяма част от учениците в БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Истанбул посещават часовете по изобразително изкуство, допълва Павлина.

„Една част от занятията посвещаваме на запознаване с българските традиционни приложни изкуства (килимарство, керамика, везба). Формите и багрите са завладяващи и децата с удоволствие правят собствените си проекти. В други часове се запознаваме с изкуството на известни български художници. Също толкова любими са и часовете, в които учениците рисуват своите наблюдения и впечатления от света около тях.“

Пълния текст на интервюто може да видите тук:

 - Павлина, Вие освен художник, сте и преподавател по рисуване в Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Истанбул. От колко време сте преподавател там и допълват ли се двете професии?

Преподавам в БНУ в Истанбул от самото му основаване преди 8 години. За мен работата ми като преподавател е също толкова важна, колкото и работата ми на художник. Едната ми носи удовлетворението да виждам как с помощта на изкуството се развива творческият потенциал и мислене на учениците ми, а другата ми дава възможност да изразявам себе си в картини. В работата с учениците, експериментирайки с техники и теми, ги провокирам  да изразяват най-добре себе си в рисунки. Децата са изключително непринудени в своето изкуство без да си поставят граници и без да робуват на клишета. Картините ни биха били съвършени, ако съумеем да загърбим всичко научено и без обременености да изразяваме себе си. Работата ми с учениците е изключително вълнуваща и ме зарежда с чистата енергия, с която рисуват децата.

 - Какво обичат да рисуват децата от българското неделно училище и голям ли е интересът им към изкуството?

Голяма част от учениците посещават часовете по изобразително изкуство. И понеже това е извънкласна форма на обучение, обикновено е неформална, децата идват, за да рисуват, да се забавляват, също така и да научат нещо ново от света на изящните изкуства. Една част от занятията посвещаваме на запознаване с българските традиционни приложни изкуства (килимарство, керамика, везба). Формите и багрите са завладяващи и децата с удоволствие правят собствените си проекти. В други часове се запознаваме с изкуството на известни български художници. Също толкова любими са и часовете, в които учениците рисуват своите наблюдения и впечатления от света около тях.

 - До колко българският език играе роля във Вашето изкуство?

Българският език е езика, на който мисля, езикът, на който най-добре се изразявам, езикът, на който съм усвоила повечето си знания, езикът на любимите ми книги. Езикът е този, който ни свързва. Той е нашата връзка с историята и културата ни. Съхранявайки го, съхраняваме и нашата идентичност в един глобален свят.

И доколкото изобразителното изкуство не ползва конкретен език и думи, има възможността да разкрие идеите и чувствата на автора и пред аудитория, която не владее езика на художника. Картините имат собствен образен език. Общодостъпен. Но от друга страна, езикът ни ни е помогнал да се оформим като личности и творци. Въпреки изключителното разнообразие на индивидуални стилове сред българските художници, винаги има една невидима връзка между творбите им. На доста големи изложения за изкуства в Истанбул винаги безпогрешно съм разпознавала българските автори. Незабележима връзка между всички тях е езика ни и неизбежната свързаност с българската култура. В нашия глобален свят, разбира се, всички сме свързани и сме под непрекъснато взаимно влияние, но характера и духа на едно национално изкуство винаги би могъл да се долови.

 - Къде се намирате в момента и по какъв творчески проект работите?

През последната година и половина се забелязва подем в художествения живот в Турция. Напълно разбираемо, след рестрикциите по време на пандемията. От една страна любителите имат нужда от непосредствена среща с изкуството, а от друга, всички творци имат нужда да покажат работата си в галерии или изложения, а не онлайн. Търсенето на непосредствен контакт с картината и автора е напълно разбираем. 

През тази година участвах в няколко изложби и на две изложения за изкуство АРТ Контакт в Анкара и в Истанбул. Последният проект, по който работя, е самостоятелна изложба в галерията на университет в Турция. Но това предстои да се осъществи през декември тази година. Разбира се, съм отворена за участие в други проекти, за които бих получила покана. Надявам се да продължа също толкова ползотворно и работата си с учениците ми от БНУ в Истанбул.

 - Липсва ли Ви България и колко често имате възможност да се връщате в родината?

Да, липсва ми, винаги ще ми липсва. Но аз имам възможност, предвид близостта ѝ до Истанбул, често да пътувам до България. Поддържам връзки с приятелите си, макар и срещите ни да не са толкова чести. При целия информационен поток,  който ни залива, не е трудно да се следи какво се случва в родината ни. Но въпреки това, понякога се чувствам отдалечена. Винаги съм в България за кратко време, в което се опитвам да наваксам пропуснатото в общуването си с приятели, пропуснатите събития и срещи. Един истински маратон от срещи, пътувания и емоции.

 - Какъв е стилът на творбите Ви?

Бих определила стила си като абстрактен, с интерес към детайла и цвета. Завършила съм специалност графика, така че в много от картините ми има и графични моменти. Работя предимно в смесена техника. Харесва ми в картините ми да присъстват не само цвят, но и релеф и  линия. Обичам да експериментирам с материали и техники и не се притеснявам да променям стила си през различни периоди от време. Търсенията ми са разнопосочни, но се опитвам да не изневерявам на себе си.

 - Имате направени 19 самостоятелни изложби, кога и къде планирате да бъде 20-тата?

В момента работя за изложба в Галерията на Университета в Кастамону, Турция. За първи път ще показвам свои творби там, така че малко се вълнувам. Пространството е доста голямо и очаквам да се получи една доста добра и представителна изложба. Надявам се също така да бъде посрещната с интерес от местната общественост, предвид това, че ще се показва чужд автор, но който живее и работи в Турция от 15 години.

 - Участвали сте в изложбата „С поглед към България“, как е името на творбата, с която сте се представили там и през коя година се е провела самата изложба?

Изложбата се осъществи със съдействието на Генералното консулство на България в Истанбул и домакинството на Истанбулския Университет през 2019 година. Представени бяха осем български художници, чийто творчески път е свързан и с България и Турция. Всички автори участваха с по няколко творби, които представят най-пълно тяхното творчество.

 - С какъв поглед се обръщате днес към България?

С малко носталгия и много любов. С поглед малко отстрани и не много отдалеч. Както и в изкуството, неголямата дистанция дава доста по-различен поглед, както върху картините, така и върху събитията. Отдалечавайки се от родината по-ясно разбираш кое наистина е това, което е най-скъпо за теб там, кое е било незначително, кое недооценено и кое би могло да се промени. И не на последно място, кое наистина трябва да се съхрани. Обичта към родината е безусловна и ние я обичаме с всичките и достойнства и недостатъци. България е не само място, ние всички, където и да се намираме, сме част от нея, сме самата нея.

- Кога най-често Ви навестява вдъхновението?

Най-простият отговор би бил, по време на работа. Но то черпи своите извори от интересен разговор, малка провокация, предизвикателство, внезапно появила се мисъл, откровение, спираща дъха гледка или малък детайл, който извиква идея за картина, няколко думи на приятел, пътешествие, изложба, книга… емоция. И в процеса на работа всичко, макар сякаш неосъзнато, добива своята завършена и съвършена форма и мисъл.

 - Къде се намира душата на една картина?

Къде се намира душата на човека? Нима имаме точен отговор? Дали е в багрите, формите и композицията? Затова изкуството е и магия, чрез материя се докосваме до душата на автора и до душата на картината. Талантът на твореца е този, който успява да пренесе нематериалното в материя. А тя, картината, от своя страна, дори да носи частица от душата му, веднъж излязла изпод четката, води самостоятелен живот, пътува сред възприятията на своите зрители, опитвайки се да се докосне до техните сърца и умове и да осъществи един съвършено нематериален контакт.

- Ваши картини са били показани в криптата на българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул. Каква роля играе българската духовност във Вашето творчество?

Съвсем скоро след реставрацията на Желязната църква, заедно с Настоятелството на Българската Екзархия, започнахме една инициатива в ремонтираната крипта да се показват изложби свързани с България и Българската общност в Истанбул. Изложбата беше част от инициативата. Пространството е много подходящо за такива събития, които от своя страна популяризират българската култура тук. Съхранението на българската духовност и култура е задължение и необходимост на всеки творец. Поддържането на българския дух сред българите живеещи в чужбина е отговорност, разбира се и на самите тях. Аз го приемам като своя лична мисия тук в чужбина. И го правя с работата си като преподавател и художник.

- Имат ли желание децата от българското училище в Истанбул да участват в изложба?

Учениците от БНУ в Истанбул всяка година в няколко конкурса, често имат награди. Годишно в Българската Екзархия представяме две изложби на децата за Коледа и в края на учебната година за празника на българската писменост и култура 24 май. През 2020 година имахме проект да представим изложба на учениците ни в България, който обаче се осуети заради пандемията. Надявам се в най-скоро време да го осъществим.

През 2019 година училището ни се включи в проекта „Заедно по пътя на Кирил и Методий“, в който участваха български училища от Гърция, Турция, Италия, Чехия, Унгария и беше част от официалната програма на Пловдив - Европейска столица на културата - 2019. Инициатор беше Интернет радио „Татковина“. Изложбата с рисунките от проекта бяха показани във всички държави участнички, където се осъществяваше, включително и в Пловдив. За учениците ни ще е една отлична възможност за изява, ако и в бъдеще се включват в подобни проекти.